ДНЕВНИКЪТ НА АНЕ ФРАНК
"Направи с мен това, което пролетта прави с черешата"
Наскоро в Европа бе преиздаден дневникът на Ане Франк. Той е най-популярната книга в света, писана от дете. Публикуван е в 55 страни, в тираж над 25 милиона екземпляра. Интелигентното и чувствително момиче е описало по незабравим начин двете години от своя живот /1942-1944/, прекарани в тайно скривалище.
По проект „Изобилие и смърт” от края на миналата година в Червената къща в София се играе спектакълът "Ане/Мъртви градове", по текстове на Ане Франк, Итало Калвино и Мартин Гилбърт. “Направи с мен това, което пролетта прави с черешата”, пише 14-годишната Ане Франк в дневника си. На 4 август 1944 г. дневникът прекъсва. "Смъртта на 14-годишната Ане Франк е смъртта на цялото човечество... Нищо не ни остава, освен да оплачем убитото 14-годишно човечество...", Касиел Ноа Ашер
В американски архив са намерени около осемдесет писма на Ото Франк, бащата на Ане Франк. Заедно със семейството си, жена му Едит, двете му дъщери, Марго и Анна се преселил от Франкфурт на Майн в Амстердам в средата на 1930-те години, след идването на Хитлер на власт. През 1942 година, опасявайки се от арест, Франк и още едно еврейско семейство се скриват на тавана на една кантора. Убежището им било намерено благодарение на донос през август 1944 година. От семейство Франк оживял само Ото, който се върнал в Амстердам, намерил записките на дъщеря си и ги публикувал под името “Ане Франк: дневникът на млада жена”.
"Мила Кити,
Бих могла с часове да ти говоря за мизерията, която носи войната, но от това самата аз още повече се обезкуражавам. Не ни остава нищо друго, освен да изчакаме колкото може по-спокойно края на това бедствие. Както евреите, така и християните чакат, целият свят чака, а мнозина чакат смъртта си.
13 януари 1943
Ако някой друг току-що влиза отвън със студенина по дрехите и лице, обрулено от вятъра, иска ми се да скрия глава под завивките, за да не мисля: Кога и ние ще имаме щастието да подишаме чист въздух? Но понеже не мога да скрия глава под завивките (напротив, трябва да я държа изправена и да съм силна), мислите все пак идват, и то не веднъж, а безброй много пъти. Повярвай ми, ако година и половина седиш затворена, има дни, когато ти идва до гуша. Въпреки справедливостта и благородността, не можеш да подтиснеш чувствата си. Иска ми се така да се повеселя и да се посмея, че да ме заболи коремът. Да карам колело, да танцувам, да свиря, да разглеждам света, да се чувствам млада, да зная, че съм свободна - ето какво жадувам, и все пак не трябва да позволявам да се забележи това, защото помисли си само какво би се получило, ако ние и осмината започнем да се оплакваме или сложим маски на недоволство!
24 декември 1943
Истинско чудо е това, което става с мене, и то не само това, което се вижда отвън, но и това, което става вътре в мен. И точно защото изобщо не съм говорила с никого за себе си и за всички тези неща, говоря със себе си.
Всеки път, когато имам менструация (а това е било досега само три пъти), изпитвам чувството, че въпреки цялата болка, неприятност и нечистотия нося в себе си една сладка тайна. И макар че това е само едно бреме за мен, очаквам с радост мига, когато отново ще усетя тази тайна в себе си. Сис Хейстер пише, че девойките в тази възраст не се чувстват съвсем сигурни в себе си; също започват да откриват, че и те самите са личности с идеи, мисли и навици. Аз започнах, откакто съм тук, малко след като навърших тринадесет години, по-рано от другите момичета, да размишлявам за себе си и да осъзнавам, че съм "отделна личност". Понякога вечер в леглото получавам страхотно желание да сложа ръка на гърдите си и да усетя как спокойно и сигурно бие сърцето ми.
Несъзнателно съм изпитвала нещо такова, преди да дойда тук, защото си спомням, че веднъж нощувах при една приятелка и имах силно желание да я целуна и направих това. Изпадам в екстаз всеки път, когато видя голо женско тяло, например Венера. Понякога мисля, че то е така удивително и прекрасно, че не мога да сдръжа сълзите си. Ех, защо си нямам приятелка!
5 януари 1944
Благодарна съм за всичко Добро, Мило и Красиво, и се преизпълвам с щастие. Като казвам "Добро", мисля за нашето укриване, за моето здраве и за цялото ми съществуване; "Милото" - това е Петер и онова, което е още малко и крехко и ние двамата все още не се осмеляваме да назовем и докоснем, но което един ден ще дойде: любовта, бъдещето, щастието.А "Красивото" - това е светът, природата, красотата, всичко хубаво, збрано заедно.
Тогава вече не мисля за нещастието, а само за красивото, което все още съществува. В това е голямата разлика между мама и мене. Нейният съвет за издържливост е: "Мисли за нещастието по света и бъди благодарна, че не си сполетяна от него!" Моят съвет е: "Излез навън, на полето, на слънце сред природата, излез и потърси щастието в себе си и в доброто! Мисли за всичко красиво, което съществува и е в теб, и бъди щастлив!"
7 март 1944
От еднообразният живот всички започваме да ставаме раздразнителни. Ще цитирам мнението за сегашното положение на петимата възрастни укриващи се:
Госпожа Ван Даан:
- Ролята на Принцеса на кухнята отдавна не ме привлича. Да седя и да не правя нищо, също отегчава, затова продължавам да готвя. Все пак трябва да се оплача, че готвенето без мазнина е невъзможно и ми се повдига от тези отвратителни миризми. Моите усилия не се заплащат с нищо друго освен с неблагодарност и крясъци, все аз съм черната овца, за всичко аз съм виновна. Освен това според мен войната не се развива много в наша полза и немците в края на краищата ще спечелят победата. Ужасно се боя, че ще измрем от глад и когато съм в лошо настроение, се карам с всички.
Господин Ван Даан:
- Трябва да пуша, пуша, пуша, пуша и тогава нищо, нито храната,м нито политиката, нито настроението на Керли, нищо не е чак толкова лошо. Керли е мила жена.
Но ако няма цигари, нищо не е както трябва и се чува само:
- Разболявам се, съвсем зле живеем, яде ми се месо. Ужасно глупаво същество е тази моя Керли.
Госпожа Франк:
- Яденето не е много важно, но сега с удоволствие бих хапнала филийка ръжен хляб, защото съм ужасно гладна. Ако бях на мястото на госпожа Ван Даан, отдавна да съм накарала господина да спре тов анепрекъснато пушене. Но сега и аз непременно трябва да запаля една цигара, защото нервите ми не издържат... Англичаните правят много грешки, но войната се развива в тяхна полза. Иска ми се да поприказвам с някого. Трябва да съм щастлива, че не съм в някой концлагер в Полша.
Господин Франк:
- Всичко е наред, нямам нужда от нищо. Успокойте се, времето е на наша страна. Дайте ми картофи и друго не ми трябва. Я отделете още от моята дажба за Ели. В политиката всичко върви отлично, аз съм изключително оптимистично настроен.
Господин Дюсел:
- Трябва да свърша днешната си работа, всичко да приключа навреме. В политиката всичко върви отлишно. Да ни хванат е нефъсможно.
Искам да напредна, не мога да си представя, че трябва да живея като мама, госпожа Ван Даан и всички други жени, които си вършат работата и после биват забравени. Аз искам да имам и нещо друго освен мъжа и децата!
Искам да ме помнят и след смъртта ми! И затова съм благодарна на съдбата, че по рождение ми е дадена възможност да се развивам и да пиша, за да изразявам всичко, което е в мен. Чрез писането се освобождавам от всичко, мъката ми изчезва, смелостта ми се възражда. Но въпросът е в това - ще мога ли да напиша нещо голямо, ще стана ли някога журналистка или писателка?
Надявам се да успея, о, толкова много се надявам на това, защото с писане мога да изразя всичко: своите мисли, идеали, фантазии.
4 април 1944
Кой е направил нас, евреите, изключение сред другите народи? Кой ни кара така да страдаме до ден-днешен?... Щом понасяме цялата тази мъка и все пак си оставаме евреи, един ден ще се превърнем от обречени в пример за другите. Кой знае, може би един ден ще научим света и всички народи на добро...
През онази нощ знаех, че ще умра, чаках полицията, бях готова, готова като войниците на бойното поле. Бих искала да се жертвам за родината, но сега, сега като съм се спасила, знам - първото ми желание след войната е да стана холандка!...
Ставам все по-независима от родителите си. Зная какво искам, имам цел, имам собствено мнение, имам вяра и любов. Знам, че съм жена, жена с вътрешна сила и много кураж. Ако остана жива, ще постигна повече, отколкото майка ми когато и да било, няма да остана незначителна, ще работя в обществото и за хората!
11 април 1944
След войната искам да издам книга под заглавие "Задната къща". Дали ще успея, е въпрос, но дневникът може да ми помогне. Освен "Задната къща" имам и куп други проекти. За тях ще ти пиша по-подробно, когато придобият по-ясна форма."
11 май 1944
Твоя Ане
На 4 август 1944 година полицията нахлува в Задната къща. Всички укриващи се, са арестувани и откарани в немски и холандски концентрационни лагери. През февруари 1945 г. и двете сестри се разболяват от тифус. Изтощени от глада и болестта, те лежат една над друга. Марго е на горното легло. Опитвайки се да стане един ден, тя загубва равновесие и пада на земята. Толкова е изтощена и слаба, че това я убива - пред очите на Ане. Никакви предишни страдания не успяват да сломят духа на Ане, но смъртта на Марго я пречупва и убива. След няколко дни, умира и тя.
Задната къща била разграбена от Гестапо. Между една купчина стари книги, списания и вестници, които били пръснати по земята, намерили дневника на Ане. Къщата на Присенхрахт 263 сега е притежание на фондацията "Ане Франк, Амстердам", която я е реставрирала напълно. Предната къща е модернизирана и е седалище на Международен младежки център. Стремежът на къщата е да бъде не само възпоменателно място, но оттук да се развива дейност, подтикваща младежите в духа на Ане за "работа в обществото и за хората".
Наскоро в Европа бе преиздаден дневникът на Ане Франк. Той е най-популярната книга в света, писана от дете. Публикуван е в 55 страни, в тираж над 25 милиона екземпляра. Интелигентното и чувствително момиче е описало по незабравим начин двете години от своя живот /1942-1944/, прекарани в тайно скривалище.
По проект „Изобилие и смърт” от края на миналата година в Червената къща в София се играе спектакълът "Ане/Мъртви градове", по текстове на Ане Франк, Итало Калвино и Мартин Гилбърт. “Направи с мен това, което пролетта прави с черешата”, пише 14-годишната Ане Франк в дневника си. На 4 август 1944 г. дневникът прекъсва. "Смъртта на 14-годишната Ане Франк е смъртта на цялото човечество... Нищо не ни остава, освен да оплачем убитото 14-годишно човечество...", Касиел Ноа Ашер
В американски архив са намерени около осемдесет писма на Ото Франк, бащата на Ане Франк. Заедно със семейството си, жена му Едит, двете му дъщери, Марго и Анна се преселил от Франкфурт на Майн в Амстердам в средата на 1930-те години, след идването на Хитлер на власт. През 1942 година, опасявайки се от арест, Франк и още едно еврейско семейство се скриват на тавана на една кантора. Убежището им било намерено благодарение на донос през август 1944 година. От семейство Франк оживял само Ото, който се върнал в Амстердам, намерил записките на дъщеря си и ги публикувал под името “Ане Франк: дневникът на млада жена”.
"Мила Кити,
Бих могла с часове да ти говоря за мизерията, която носи войната, но от това самата аз още повече се обезкуражавам. Не ни остава нищо друго, освен да изчакаме колкото може по-спокойно края на това бедствие. Както евреите, така и християните чакат, целият свят чака, а мнозина чакат смъртта си.
13 януари 1943
Ако някой друг току-що влиза отвън със студенина по дрехите и лице, обрулено от вятъра, иска ми се да скрия глава под завивките, за да не мисля: Кога и ние ще имаме щастието да подишаме чист въздух? Но понеже не мога да скрия глава под завивките (напротив, трябва да я държа изправена и да съм силна), мислите все пак идват, и то не веднъж, а безброй много пъти. Повярвай ми, ако година и половина седиш затворена, има дни, когато ти идва до гуша. Въпреки справедливостта и благородността, не можеш да подтиснеш чувствата си. Иска ми се така да се повеселя и да се посмея, че да ме заболи коремът. Да карам колело, да танцувам, да свиря, да разглеждам света, да се чувствам млада, да зная, че съм свободна - ето какво жадувам, и все пак не трябва да позволявам да се забележи това, защото помисли си само какво би се получило, ако ние и осмината започнем да се оплакваме или сложим маски на недоволство!
24 декември 1943
Истинско чудо е това, което става с мене, и то не само това, което се вижда отвън, но и това, което става вътре в мен. И точно защото изобщо не съм говорила с никого за себе си и за всички тези неща, говоря със себе си.
Всеки път, когато имам менструация (а това е било досега само три пъти), изпитвам чувството, че въпреки цялата болка, неприятност и нечистотия нося в себе си една сладка тайна. И макар че това е само едно бреме за мен, очаквам с радост мига, когато отново ще усетя тази тайна в себе си. Сис Хейстер пише, че девойките в тази възраст не се чувстват съвсем сигурни в себе си; също започват да откриват, че и те самите са личности с идеи, мисли и навици. Аз започнах, откакто съм тук, малко след като навърших тринадесет години, по-рано от другите момичета, да размишлявам за себе си и да осъзнавам, че съм "отделна личност". Понякога вечер в леглото получавам страхотно желание да сложа ръка на гърдите си и да усетя как спокойно и сигурно бие сърцето ми.
Несъзнателно съм изпитвала нещо такова, преди да дойда тук, защото си спомням, че веднъж нощувах при една приятелка и имах силно желание да я целуна и направих това. Изпадам в екстаз всеки път, когато видя голо женско тяло, например Венера. Понякога мисля, че то е така удивително и прекрасно, че не мога да сдръжа сълзите си. Ех, защо си нямам приятелка!
5 януари 1944
Благодарна съм за всичко Добро, Мило и Красиво, и се преизпълвам с щастие. Като казвам "Добро", мисля за нашето укриване, за моето здраве и за цялото ми съществуване; "Милото" - това е Петер и онова, което е още малко и крехко и ние двамата все още не се осмеляваме да назовем и докоснем, но което един ден ще дойде: любовта, бъдещето, щастието.А "Красивото" - това е светът, природата, красотата, всичко хубаво, збрано заедно.
Тогава вече не мисля за нещастието, а само за красивото, което все още съществува. В това е голямата разлика между мама и мене. Нейният съвет за издържливост е: "Мисли за нещастието по света и бъди благодарна, че не си сполетяна от него!" Моят съвет е: "Излез навън, на полето, на слънце сред природата, излез и потърси щастието в себе си и в доброто! Мисли за всичко красиво, което съществува и е в теб, и бъди щастлив!"
7 март 1944
От еднообразният живот всички започваме да ставаме раздразнителни. Ще цитирам мнението за сегашното положение на петимата възрастни укриващи се:
Госпожа Ван Даан:
- Ролята на Принцеса на кухнята отдавна не ме привлича. Да седя и да не правя нищо, също отегчава, затова продължавам да готвя. Все пак трябва да се оплача, че готвенето без мазнина е невъзможно и ми се повдига от тези отвратителни миризми. Моите усилия не се заплащат с нищо друго освен с неблагодарност и крясъци, все аз съм черната овца, за всичко аз съм виновна. Освен това според мен войната не се развива много в наша полза и немците в края на краищата ще спечелят победата. Ужасно се боя, че ще измрем от глад и когато съм в лошо настроение, се карам с всички.
Господин Ван Даан:
- Трябва да пуша, пуша, пуша, пуша и тогава нищо, нито храната,м нито политиката, нито настроението на Керли, нищо не е чак толкова лошо. Керли е мила жена.
Но ако няма цигари, нищо не е както трябва и се чува само:
- Разболявам се, съвсем зле живеем, яде ми се месо. Ужасно глупаво същество е тази моя Керли.
Госпожа Франк:
- Яденето не е много важно, но сега с удоволствие бих хапнала филийка ръжен хляб, защото съм ужасно гладна. Ако бях на мястото на госпожа Ван Даан, отдавна да съм накарала господина да спре тов анепрекъснато пушене. Но сега и аз непременно трябва да запаля една цигара, защото нервите ми не издържат... Англичаните правят много грешки, но войната се развива в тяхна полза. Иска ми се да поприказвам с някого. Трябва да съм щастлива, че не съм в някой концлагер в Полша.
Господин Франк:
- Всичко е наред, нямам нужда от нищо. Успокойте се, времето е на наша страна. Дайте ми картофи и друго не ми трябва. Я отделете още от моята дажба за Ели. В политиката всичко върви отлично, аз съм изключително оптимистично настроен.
Господин Дюсел:
- Трябва да свърша днешната си работа, всичко да приключа навреме. В политиката всичко върви отлишно. Да ни хванат е нефъсможно.
Искам да напредна, не мога да си представя, че трябва да живея като мама, госпожа Ван Даан и всички други жени, които си вършат работата и после биват забравени. Аз искам да имам и нещо друго освен мъжа и децата!
Искам да ме помнят и след смъртта ми! И затова съм благодарна на съдбата, че по рождение ми е дадена възможност да се развивам и да пиша, за да изразявам всичко, което е в мен. Чрез писането се освобождавам от всичко, мъката ми изчезва, смелостта ми се възражда. Но въпросът е в това - ще мога ли да напиша нещо голямо, ще стана ли някога журналистка или писателка?
Надявам се да успея, о, толкова много се надявам на това, защото с писане мога да изразя всичко: своите мисли, идеали, фантазии.
4 април 1944
Кой е направил нас, евреите, изключение сред другите народи? Кой ни кара така да страдаме до ден-днешен?... Щом понасяме цялата тази мъка и все пак си оставаме евреи, един ден ще се превърнем от обречени в пример за другите. Кой знае, може би един ден ще научим света и всички народи на добро...
През онази нощ знаех, че ще умра, чаках полицията, бях готова, готова като войниците на бойното поле. Бих искала да се жертвам за родината, но сега, сега като съм се спасила, знам - първото ми желание след войната е да стана холандка!...
Ставам все по-независима от родителите си. Зная какво искам, имам цел, имам собствено мнение, имам вяра и любов. Знам, че съм жена, жена с вътрешна сила и много кураж. Ако остана жива, ще постигна повече, отколкото майка ми когато и да било, няма да остана незначителна, ще работя в обществото и за хората!
11 април 1944
След войната искам да издам книга под заглавие "Задната къща". Дали ще успея, е въпрос, но дневникът може да ми помогне. Освен "Задната къща" имам и куп други проекти. За тях ще ти пиша по-подробно, когато придобият по-ясна форма."
11 май 1944
Твоя Ане
На 4 август 1944 година полицията нахлува в Задната къща. Всички укриващи се, са арестувани и откарани в немски и холандски концентрационни лагери. През февруари 1945 г. и двете сестри се разболяват от тифус. Изтощени от глада и болестта, те лежат една над друга. Марго е на горното легло. Опитвайки се да стане един ден, тя загубва равновесие и пада на земята. Толкова е изтощена и слаба, че това я убива - пред очите на Ане. Никакви предишни страдания не успяват да сломят духа на Ане, но смъртта на Марго я пречупва и убива. След няколко дни, умира и тя.
Задната къща била разграбена от Гестапо. Между една купчина стари книги, списания и вестници, които били пръснати по земята, намерили дневника на Ане. Къщата на Присенхрахт 263 сега е притежание на фондацията "Ане Франк, Амстердам", която я е реставрирала напълно. Предната къща е модернизирана и е седалище на Международен младежки център. Стремежът на къщата е да бъде не само възпоменателно място, но оттук да се развива дейност, подтикваща младежите в духа на Ане за "работа в обществото и за хората".
