Стихотворения на Иван Атанасов от новата му книга <<Бунтовната вода>>

ЖЕНА

Жестока си,
макар да си красива.
Коварна си.
И любеща жена.
Заклевам те,
сега недей забива
във пресен гроб
невярната кама!

Изчезва всичко.
Всичко се стопява –
желания,
страдания
и плач...
А ти, сърцето
не разполовявай,
че красота
превръщаш във палач...

Върви си...
Шушне вятър
в сухи клони...
Аз утре
мъртъв ще съм,
може би.
На прага
ще те чакат
със поклони
вечерни
черни
траурни върби...

Върви си.
Черен въглен
е сърцето.
Прониза чайка
нежното море.
Едва ли
ще дочакаш
туй, което
за тебе
преждевременно
умре...

ДВОЙНИК

Тъмна нощ.
Бегли образи светят;
мен визират,
извират отвъд.
Моят двойник
нашепва куплети.
Моят двойник
зове ме
на път.
Пряко нивите,
пряко лозята
чак до морските
бесни вълни.
Той ми грабва
могъщо ръката
и прекрачва
мъртвешките дни.
Той е дух.
Той е тъмна реалност.
Той е всичко,
което не съм.
И подпалва
добрата баналност.
И взривява
спокойния сън.
С мен се кара.
Вълнува се.
Вика.
И минира
невзрачния град.
И възкръсва
у мен ученика
тъй скандален
и дързък,
и млад.
Отлетява
самата представа
за спокойни,
достойни дела.
От скандалната младост
остават
тежки пранги
и мъртви крила...

ЗОДИЯ БЛИЗНАК

Единият гледа небето.
А другият гледа земята.
Единият с утрото свети.
А другият чака луната...
Душата ми – място за двама.
Трагедия. Полет.
И камък.
Един срещу друг
два близнака.
Два образа
под зодиака.
Кърви,
преломено сърцето.
Кой мрази?
Кой гледа небето?
Кой литва
във полети смели?
Кой гълъба с прашката цели?
Реалност. Мечта.
И измама.
Как в гроба
ще влеземе двама?

МОЛИТВА

Постоянно нося във сърцето
някаква космична тишина –
тя или е химн на битието,
или светлина във тъмнина...

Боже, ти пребъдваш в светлината
и със нея си единосъщ,
съхрани в нас вярата богата,
като дъжд пороен и могъщ.

Запази в мен извора чудесен,
дето не пресъхва и сред пек,
за да мога след погром нелесен
да се осъзная пак човек!