Антимовски хан - издание за животопис и култура.

Антимовски хан е издание за животопис и култура на Сдружението на писателите в Добрич. Понастоящем излиза като списание, наследник на едноимения вестник с 10-годишна история. Събира поезия, проза, есеистика, интервюта, краезнание, други форми на литература, както и отзиви от всички сфери на изкуството и културата на творци от Добрич, Добруджа, страната и чужбина. С него живее духът на Йордан Йовков. Може да откриете още нови преводи, първи стъпки на млади автори, препоръчани книги на местни автори, обяви за конкурси, събития и др.. Антимовски хан - статии :: ОБУВКИ ДВЕ В ИСТОРИЯ ЕДНА ЗА..."

ОБУВКИ ДВЕ В ИСТОРИЯ ЕДНА ЗА...

С кукления актьор Димитър Ялнъзов разговаря Надежда Карапанчева

- Как се роди историята?
- Това е стара история. Когато още не бяха на мода моноспектаклите в кукления театър и по-точно, малко от актьорите от нашата гилдия си позволяваха да си помислят, че могат да направят моноспектакъл, защото, отварям скоба - когато чуят в детските градини, т.е. нашата публика, особено учителките отричат моноспектакъла и не искат да го приемат, защото: "О, какво е това с един артист!? Какъв театър е това!?" Да де, ама то това е майсторският театър.
- Но това не е детската публика, а учителската.
- Учителската, да - те определят в детската градина съзнанието на нашите деца, те определят техните желания и техните вкусове. Така, че ние сме зависими не толкова от детската публика, а от техните учители.
- А вие как ги опровергавате?
- В много случаи ние сме безсилни, защото те като кажат, че няма да те приемат, не те приемат - техните доводи са винаги над всичко. Въпросът е ако решат все пак да направят компромис и да те пуснат. После остават много доволни и даже с доста разширени зеници казват: "Ах, ама как така, не е възможно, ние не очаквахме такова нещо!"
- Родителската публика по-толерантна ли е от учителската?
- Мисля, че да, защото само в неделя, когато го играх представлението, усетих точно толерантната родителска публика. На сцената се качиха майки и бащи с децата си да пипат куклите, да видят клоуна, да видят магията вече прескачайки рампата - това означава, че интересът е голям и че оценяват това, което са видели. Защото не е важно дали е моноспектакъл, а спектакъл с двама, трима, петима актьори. Важното е как е направен и как е играно, какви са актьорските постижения. Като казвам, че моноспектакълът е най-трудният жанр, ако мога така да го нарека, в кукления театър, защото аз играя със седем кукли, едновременно почти сам. Аз водя диалога между всички тия кукли - значи това е майсторство. Когато правих спектакъла всъщност, имаше само два или три моноспектакъла в страната и то на най-големите майстори, най-добрите ни актьори в кукления театър. Жени Пашова беше направила "Пепеляшка" и Жоро Спасов беше направил "Принцесата и граховото зърно" и всъщност аз бях третият, който направи моноспектакъл в куклената гилдия. Този спектакъл после беше номиниран за "Куклар". Естествено, не го взех, взе го друг голям актьор, който си чакаше реда, пък след това вече нямаше "куклари". Спряха ги, няма значение, но така или иначе този спектакъл аз го правих с презумпцията да бъде фестивален. Нямаше тази съдба поради ред причини - субективни и обективни. При нас много завист и злоба царува в гилдидята и не само, предполагам че това е процес в цялата страна, в цялата ни държава.
- Това по-скоро е народопсихология.
- Народопсихология, точно така. Имах разни такива любопитни случки. Примерно, селекциониран ми е спектакълът за фестивал и преди да тръгна ми се обаждат да не тръгвам, защото е свален от афиша, пропаднал е някак си.
- Като сцената на драматичния театър.
- Ха, да, вероятно, и ми се обаждат и казват: по технически причини. А после разбирам, че са сложили друго на същото място. Всичко това се преглъща. То е житейският опит в професията. И така, тоя спектакъл всъщност отиде само на един фестивал в Кръгуевац, Сърбия. Там взе награда за най-добър постановачен екип - режисура, музика, сценография и актьор. Това е много стабилна награда, защото когато ти дадат само за актьорско майсторство, тя е частична. Това означава че спектакълът наистина си струва. Сега съм решил да му дам трети живот. Аз така го възраждам от време на време и смятам, че мога да го играя цял живот. Защото това е вечно актуално, защото е една тема, която много ме вълнува - темата за любовта. В кукления театър тая тема я няма. Винаги, от край време, се говори за приятелството, за добротата, за всякакви други теми, но тази за любовта я няма. Аз и затова се спрях на тази приказка на Пиер Грипари и когато я прочетох, и реших да правя моноспектакъл се сетих за една песничка на Тодор Колев и малката Хилда Казасян. Тя пееше:
"Често споменават старите
думата любов.
Аз я търсих из букварите
и в урока нов.
Но защо не знам,
тази малка думичка я няма там."
И той отговаря, че когато стане голяма ще разбере. Е, аз си мисля, че децата не трябва да чакат толкова дълго - толкова години, ами докато са малки да разберат от какво се вълнуват техните родители и въобще големите, и какво означава всъщност тази думичка любов.
- И така действията на родителите им ще бъдат може би по-разбираеми за тях?
- Ами вероятно! И при условие, че децата вече имат толкова много информация и се раждат с информация, мисля, че им е време още докато са малки да разберат за какво става дума и то поднесено по такъв начин, чрез две обувки и как те се борят за любовта си, да бъдат винаги заедно, не искат да се разделят, искат животът им да протече заедно. Така те остаряват и ....трябва да се види спектакъла. (Смее се.)
- Няма да издаваме повече. Какви кукли предпочиташ?
- Нямам предпочитания. Всяка кукла е интересна. Всяка система кукли има различни възможности, може да бъде оживена... то това е нашето майсторство.
- Добре, а има ли по-сложна и по-малко сложна за оживяване кукла?
- Не, всички са сложни. Просто актьорът, след като е завършил куклено майсторство, той четири години е учил точно това - този процес - да вдъхва живот на куклите, трябва да го е овладял. Оживяването на куклите - това е сложността. Да я хванеш, да я разгледаш, да видиш какви възможности има, да й видиш физиономията, да си представиш тази физиономия с какъв глас ще говори, как ще мисли, какъв типаж е, как ще действа...
- Звучи много сложно, по-сложно от драматичен театър...
- Да, те и затова куклените актьори са по-добри от драматичните. (Смее се.)
Нашият стил на игра е брехтов - театър на коментара. Ние хем се дистанцираме и коментираме действието на куклата, хем се изразяваме чрез нея. Това е много по-сложно.
- Играеше ли си с кукли в детството?
- Имах такъв период, но аз не съм мислил, че ще стана куклен актьор. По принцип 90% от колегите попадат в куклен отдел случайно.
- Ти как попадна там?
- Случайно (Смее се).
- Накъде се беше запътил?
- Те всички се запътват към драматичния отдел, към актьорските класове...
- Към голямата сцена...
- Да, то това е мечтата. Но попадайки в кукления отдел, ако се поддадеш на любопитство - системата кукли е нова вселена и ако те завладее, оставаш верен докрая - аз останах.
- Имаш ли си любима кукла?
- Всичките са ми любими... но по-голяма слабост в последните години изпитвам към щъркела от "Откъде дойдоха бебетата". Тя не е кукла като кукла - малко странна, недодялана, но най-ми е готско с нея по-различното усещане - като я хвана и започвам да играя. Когато нещо е недоизкусурено, ти става по-любимо. Така е и с децата - твоето гардже е най-хубаво, защото си му отдал цялото си внимание, време и грижа, затова ти е любимо.
- Новото предизвикателство пред теб какво е?
- Засега нямам.
- Търсиш, предполагам?
- Да, търся. Имам идея за нов моноспектакъл, но тя е далечна, защото още не съм открил материал, който да ме провокира като драматургия така, както приказката за обувките. Дано попадна на интересна история, която да вълнува и зрителите!




С подкрепата на:

  • Община Добрич
  • Община Добричка
  • Община Каварна
  • Община Шабла
  • Община Балчик
  • Община Тошево