Нови приключения на английските <<колонизатори>> в България
Ани Койчева
Една сутрин рано в неделя мобилният ми телефон иззвъня продължително:
- Госпожо, искате ли да си купите имот в България?- попита разтревожен женски глас от агенция за недвижимости.
Като съобщих това пред Групата по интереси на английските притежатели на имоти в България, Крисчиън, 43-годишен инженер от Нортхамптън отсече:
- Това е поради банковата криза в момента, всеки гледа да се докопа до свежи пари, внимавайте и не правете необмислени инвестиции.
Продаването, купуването и препродаването на къщи в Англия е черта от националния характер и горе долу се изравнява по честота със сменянето на носните кърпички. Подобно правило важи и за честотата на женитбите и разводите в Кралството. Средно статистически англичаните сменят две жени и две къщи през живота си. Някои – и повече.
За англичаните притежаването на имот в чужбина или така наречената “къща за почивка” е гаранция за добри старини.
До 2002-та година се купуваха къщи предимно в Южна Франция, Калифорния, Испания, Кипър и Мароко. От 2003 започна усилено да се рекламира българския имотен пазар. Модата да се купуват къщи в България завладя работническата и долната средна класа, за които евтините ипотеки не представляваха особен проблем.
Но от известно време насам нещата се промениха...
В градчето Бъкингам в областта Бъкингамшиър, или както тук му викат – графство, от две години съществува Група по интереси на английските притежатели на имоти в България. Собствениците идват както от самия град, така и от околните села и градчета /Уелинбъроу, Бедфорд, Дънстъбъл, Нортхамптън, Бийстър и т.н./. Събират се веднъж седмично да разменят мисли, информация, впечатления и да учат български. Всеки казва каквото му е на душата.
Крисчиън има двуетажна къща във Видин и посещава България 3-4 пъти годишно да наглежда ремонтните работи. Освен, че е инвестирал в недвижим имот, той си е купил и “голям” камион, който описва като “стар Зил” и "благодарение на него, никой не ми прави проблем по пътищата”. Доволен е и охотно бръмчи с камиона нагоре-надолу из България.
Не е така с Лий, 38 годишен полицай от Милтън Кийнс, който заедно с жена си Карън въртят три имота в България – един в Банско, един на морето и апартамент в София. Лий казва, че познава кътните зъби на българските катаджии и другите милиционери, които редовно го спират. Причината? В България Лий кара кола под наем, което е видно от табелата. Според него той нито веднъж не е превишавал скорост, но въпреки това пътните полицаи го спират и искат “глоба”.
Бенедикте е 48-годишна мароканка с английски паспорт. Тя говори с много нежност за България, но стане ли дума за имота, който напоследък си е купила из Странджанските села, Господ да е на помощ.
- Какъв кошмар преживях по изповядването на сделката, само аз си знам! – казва и не иска повече да коментира.
Морис и Таня са симпатична семейна двойка. Той – индиец, тя - рускиня.
И двамата преподават езици в местния Свободен Университет.
През 2003-та си купили къща край Каварна. Често пъти им се налагало да пътуват до Варна. При всяко отиване във Варна ту Морис, ту Таня ставали жертва на циганките-джебчийки. Сега и двамата разказват на всички колко е опасно да ходиш пеш по улиците на България.
Ан и Ричард, семейна двойка в предпенсионна възраст от Дънстъбъл си купили земя край Хасково. От три години насам строят едноетажна къща или както тук му казват “бунгало”. Тази пролет, точно навръх английския Великден заминаха за България да видят как върви строежът.
- Строителите хич не си дават зор, но иначе съседите са много мили хора. Единствено, че като отидеш в магазина за хляб, никой не се реди на опашка, а всеки прережда другия. Освен това, ние се опитваме да говорим на български, а те ни се смеят. Например, трябваше да отседнем за една седмица в един частен хотел, почти на границата с Турция и всеки път, когато искахме нещо на български от регистрацията, те се заливаха от смях. Това звучи доста обезкуражаващо... Иначе хотелът беше чуден, 3 звезди. Предлагаха английска закуска, но нямаше наденичка, нито бекон. Все пак прекарахме чудно. Само дето в събота и неделя имаше много джипове и хора с черни дрехи и очила. Ние мислехме, че това е погребална агенция, но после ни казаха, че това са местните босове. Много странно за нас....
Лиъм е 52-годишен надзирател в един от местните затвори. Живее в Бийстър, но има и гарсониера в Балчик. Смята, че познава много добре България, защото прекарва всяка година целия си отпуск по българските земи. При последното си пребиваване в Балчик, на вратата му позвънили и съседката му подала чиния със “захаросан пудинг”. Каква била изненадата му обаче:
- Като боднах с вилицата и видях, че това не е пудинг като пудингите, ами сварени житени зърна с орехи, стафиди и пудра захар. Чудно хубаво! В Англия слагаме житени зърна в супа, или яхния, не знаех, че стават за сладкиш.
Догодина Лиъм се готви да се пенсионира и усилено учи български. Смята да прекара “следващите 50 години от живота си” в Балчик, но го е яд, че местното издателство го е измамило с 40 лева, пращайки му съвършено различен учебник, от този, който си бил поръчал.
Джан и Алекс – млада семейна двойка от Стантънбъри имат къща край Самоков. Трудно им е с пътуването, защото няма “директен полет”, та трябва да дават пари за такси. Това според тях им излиза горе долу толкова, колкото е цената на самолетния билет от агенция “В последната минута” от Лютън до София.
Санди и Кийт – пенсионери от Бедфорд държат къща в Ямбол. Много обичат да закусват “палачинки” в ресторанта край магистралата, но както и двамата в един глас казват:
- Келнерката никога не ни връща ресто.
Джейн, 48-годишна социална работничка от местния Инспекторат по бежанците има далеч по-различни впечатления и представа за България. През 2002-ра заедно със съпруга си Шон закупили имот край Варна. Селото, чието име не иска да каже, и до днешен ден не разполага с обществена тоалетна. Има една единствена – до автогарата.
- Но това трудно може да се нарече тоалетна, защото всъщност представлява дупка, изкопана в земята... Невероятно!
За по-евтино Джейн и Шон ползват сезонни чартърни полети на дребни туроператори. Миналата година чартърът бил внезапно отклонен ”заради буря” и двойката неочаквано се озовала в Молдова. Оттогава Джейн страда от
панически атаки и въобще не си помисля да пътува отново за България.
Джо, 34-годишна и мъжът й Андрю от Бедфорд – и двамата финансови инспектори по професия, имат къща в Габрово. Смятат като се пенсионират да се преселят да живеят в България.
- Много ни е трудно да общуваме в България. Нищо не им разбираме на съседите. Вярваме обаче, че докато дойде време за пенсия, все ще научим малко български...
Не е така с Лиза и Пит, и двамата собственици на коне от Милтън Кийнс. Те имат апартамент в Несебър и се надяват да започнат конен бизнес в България. Лиза посещава уроците по български и е доволна, че е научила:
- Какво е Мартеница и защо българите забождат по реверите си едни парцалени червено-бели куклички.
Брайън, Анди и Джим – и тримата финансови съветници в частни фирми в Уелинбъроу, държат имоти край Банско, но са разочаровани от:
- Много гъсто се строи около нас и е много кално и непрекъснато има трактори и работници.
За разлика от тях, шумът и мърсотията не правят впечатление на Сюзън, 47-годишна счетоводителка от Стантънбъри. Преди 12 години се влюбила в инструктора си по ски в Банско и се омъжила за него. Сега прекарват всяка ваканция в България. Както се казва за всеки влак си има пътници. Въпросът е какво става когато влакът се претъпче от качващи се в него пасажери, но не и слизащи. Ето какво става:
Амани и Невил – и двамата зъболекари от Нортхамптън си купили “вила” в едно добруджанско село.
- Ами то, селото е пълно с ирландци. Даже улиците на две места имат табели, написани на английски. Това е хубаво, че имаме за съседи ирландци, но от тях не можем да се вредим за “Загорка” и друга бира. Всичкото пиене се разпродава за няколко часа в магазина.
Като оставим настрана парите, друг движещ мотив за англичаните при решението им за купуване на имот в България е...носталгията. Да, да, носталгия!
- Носталгията по миналото, това е за нас България! – казва Трейси, 66-годишна инструкторка от Нортхамптън. България е това, което Англия беше преди 50 години. Трейси, синът й Саймън и снаха й Кати имат триетажна къща в село Поляна. - Много сме доволни, когато сутрин съседката почука и ни донесе домати. Това го няма по други държави!
Следя редовно рекламите на имоти в седмичника Таймз. От август миналата година реклами за български имоти никакви не се появяват.
Пресъхнал ли е интересът към България, или това е само временно явление, свързано с банковата криза?
Сю и Ричард – и двамата работници в Градинския център в Милтън Кийнс, са на по 58 години. И двамата чакат с нетърпение да се пенсионират, но... Миналата година продали къщата в Милтън Кийнс и се преместили да живеят в ремарке, или както тук му викат “каравана”... И това, за да си купят:
- ...Къща с четири спални в Ловеч. Много е хубаво, надяваме се да я направим скоро на хотел. – казва Сю, и добавя:
- Ричард ходи на няколко пъти и вече сложихме тръбите на парното, но покривът тече и подът е все още дървен. Аз работя извънредни часове, но не му се вижда краят.
Както споменах по-горе, за англичаните притежаването на имот в чужбина или така наречената “къща за почивка” е гаранция за добри старини. Но напоследък все по-често на въпроса:
- Искате ли да си купите къща в България?
Те отговарят:
- Не, благодаря! Къща за почивка в България, или таралеж в гащите - изберете сами.
*Имената на лицата и населените места в България не отговарят на действителните
Една сутрин рано в неделя мобилният ми телефон иззвъня продължително:
- Госпожо, искате ли да си купите имот в България?- попита разтревожен женски глас от агенция за недвижимости.
Като съобщих това пред Групата по интереси на английските притежатели на имоти в България, Крисчиън, 43-годишен инженер от Нортхамптън отсече:
- Това е поради банковата криза в момента, всеки гледа да се докопа до свежи пари, внимавайте и не правете необмислени инвестиции.
Продаването, купуването и препродаването на къщи в Англия е черта от националния характер и горе долу се изравнява по честота със сменянето на носните кърпички. Подобно правило важи и за честотата на женитбите и разводите в Кралството. Средно статистически англичаните сменят две жени и две къщи през живота си. Някои – и повече.
За англичаните притежаването на имот в чужбина или така наречената “къща за почивка” е гаранция за добри старини.
До 2002-та година се купуваха къщи предимно в Южна Франция, Калифорния, Испания, Кипър и Мароко. От 2003 започна усилено да се рекламира българския имотен пазар. Модата да се купуват къщи в България завладя работническата и долната средна класа, за които евтините ипотеки не представляваха особен проблем.
Но от известно време насам нещата се промениха...
В градчето Бъкингам в областта Бъкингамшиър, или както тук му викат – графство, от две години съществува Група по интереси на английските притежатели на имоти в България. Собствениците идват както от самия град, така и от околните села и градчета /Уелинбъроу, Бедфорд, Дънстъбъл, Нортхамптън, Бийстър и т.н./. Събират се веднъж седмично да разменят мисли, информация, впечатления и да учат български. Всеки казва каквото му е на душата.
Крисчиън има двуетажна къща във Видин и посещава България 3-4 пъти годишно да наглежда ремонтните работи. Освен, че е инвестирал в недвижим имот, той си е купил и “голям” камион, който описва като “стар Зил” и "благодарение на него, никой не ми прави проблем по пътищата”. Доволен е и охотно бръмчи с камиона нагоре-надолу из България.
Не е така с Лий, 38 годишен полицай от Милтън Кийнс, който заедно с жена си Карън въртят три имота в България – един в Банско, един на морето и апартамент в София. Лий казва, че познава кътните зъби на българските катаджии и другите милиционери, които редовно го спират. Причината? В България Лий кара кола под наем, което е видно от табелата. Според него той нито веднъж не е превишавал скорост, но въпреки това пътните полицаи го спират и искат “глоба”.
Бенедикте е 48-годишна мароканка с английски паспорт. Тя говори с много нежност за България, но стане ли дума за имота, който напоследък си е купила из Странджанските села, Господ да е на помощ.
- Какъв кошмар преживях по изповядването на сделката, само аз си знам! – казва и не иска повече да коментира.
Морис и Таня са симпатична семейна двойка. Той – индиец, тя - рускиня.
И двамата преподават езици в местния Свободен Университет.
През 2003-та си купили къща край Каварна. Често пъти им се налагало да пътуват до Варна. При всяко отиване във Варна ту Морис, ту Таня ставали жертва на циганките-джебчийки. Сега и двамата разказват на всички колко е опасно да ходиш пеш по улиците на България.
Ан и Ричард, семейна двойка в предпенсионна възраст от Дънстъбъл си купили земя край Хасково. От три години насам строят едноетажна къща или както тук му казват “бунгало”. Тази пролет, точно навръх английския Великден заминаха за България да видят как върви строежът.
- Строителите хич не си дават зор, но иначе съседите са много мили хора. Единствено, че като отидеш в магазина за хляб, никой не се реди на опашка, а всеки прережда другия. Освен това, ние се опитваме да говорим на български, а те ни се смеят. Например, трябваше да отседнем за една седмица в един частен хотел, почти на границата с Турция и всеки път, когато искахме нещо на български от регистрацията, те се заливаха от смях. Това звучи доста обезкуражаващо... Иначе хотелът беше чуден, 3 звезди. Предлагаха английска закуска, но нямаше наденичка, нито бекон. Все пак прекарахме чудно. Само дето в събота и неделя имаше много джипове и хора с черни дрехи и очила. Ние мислехме, че това е погребална агенция, но после ни казаха, че това са местните босове. Много странно за нас....
Лиъм е 52-годишен надзирател в един от местните затвори. Живее в Бийстър, но има и гарсониера в Балчик. Смята, че познава много добре България, защото прекарва всяка година целия си отпуск по българските земи. При последното си пребиваване в Балчик, на вратата му позвънили и съседката му подала чиния със “захаросан пудинг”. Каква била изненадата му обаче:
- Като боднах с вилицата и видях, че това не е пудинг като пудингите, ами сварени житени зърна с орехи, стафиди и пудра захар. Чудно хубаво! В Англия слагаме житени зърна в супа, или яхния, не знаех, че стават за сладкиш.
Догодина Лиъм се готви да се пенсионира и усилено учи български. Смята да прекара “следващите 50 години от живота си” в Балчик, но го е яд, че местното издателство го е измамило с 40 лева, пращайки му съвършено различен учебник, от този, който си бил поръчал.
Джан и Алекс – млада семейна двойка от Стантънбъри имат къща край Самоков. Трудно им е с пътуването, защото няма “директен полет”, та трябва да дават пари за такси. Това според тях им излиза горе долу толкова, колкото е цената на самолетния билет от агенция “В последната минута” от Лютън до София.
Санди и Кийт – пенсионери от Бедфорд държат къща в Ямбол. Много обичат да закусват “палачинки” в ресторанта край магистралата, но както и двамата в един глас казват:
- Келнерката никога не ни връща ресто.
Джейн, 48-годишна социална работничка от местния Инспекторат по бежанците има далеч по-различни впечатления и представа за България. През 2002-ра заедно със съпруга си Шон закупили имот край Варна. Селото, чието име не иска да каже, и до днешен ден не разполага с обществена тоалетна. Има една единствена – до автогарата.
- Но това трудно може да се нарече тоалетна, защото всъщност представлява дупка, изкопана в земята... Невероятно!
За по-евтино Джейн и Шон ползват сезонни чартърни полети на дребни туроператори. Миналата година чартърът бил внезапно отклонен ”заради буря” и двойката неочаквано се озовала в Молдова. Оттогава Джейн страда от
панически атаки и въобще не си помисля да пътува отново за България.
Джо, 34-годишна и мъжът й Андрю от Бедфорд – и двамата финансови инспектори по професия, имат къща в Габрово. Смятат като се пенсионират да се преселят да живеят в България.
- Много ни е трудно да общуваме в България. Нищо не им разбираме на съседите. Вярваме обаче, че докато дойде време за пенсия, все ще научим малко български...
Не е така с Лиза и Пит, и двамата собственици на коне от Милтън Кийнс. Те имат апартамент в Несебър и се надяват да започнат конен бизнес в България. Лиза посещава уроците по български и е доволна, че е научила:
- Какво е Мартеница и защо българите забождат по реверите си едни парцалени червено-бели куклички.
Брайън, Анди и Джим – и тримата финансови съветници в частни фирми в Уелинбъроу, държат имоти край Банско, но са разочаровани от:
- Много гъсто се строи около нас и е много кално и непрекъснато има трактори и работници.
За разлика от тях, шумът и мърсотията не правят впечатление на Сюзън, 47-годишна счетоводителка от Стантънбъри. Преди 12 години се влюбила в инструктора си по ски в Банско и се омъжила за него. Сега прекарват всяка ваканция в България. Както се казва за всеки влак си има пътници. Въпросът е какво става когато влакът се претъпче от качващи се в него пасажери, но не и слизащи. Ето какво става:
Амани и Невил – и двамата зъболекари от Нортхамптън си купили “вила” в едно добруджанско село.
- Ами то, селото е пълно с ирландци. Даже улиците на две места имат табели, написани на английски. Това е хубаво, че имаме за съседи ирландци, но от тях не можем да се вредим за “Загорка” и друга бира. Всичкото пиене се разпродава за няколко часа в магазина.
Като оставим настрана парите, друг движещ мотив за англичаните при решението им за купуване на имот в България е...носталгията. Да, да, носталгия!
- Носталгията по миналото, това е за нас България! – казва Трейси, 66-годишна инструкторка от Нортхамптън. България е това, което Англия беше преди 50 години. Трейси, синът й Саймън и снаха й Кати имат триетажна къща в село Поляна. - Много сме доволни, когато сутрин съседката почука и ни донесе домати. Това го няма по други държави!
Следя редовно рекламите на имоти в седмичника Таймз. От август миналата година реклами за български имоти никакви не се появяват.
Пресъхнал ли е интересът към България, или това е само временно явление, свързано с банковата криза?
Сю и Ричард – и двамата работници в Градинския център в Милтън Кийнс, са на по 58 години. И двамата чакат с нетърпение да се пенсионират, но... Миналата година продали къщата в Милтън Кийнс и се преместили да живеят в ремарке, или както тук му викат “каравана”... И това, за да си купят:
- ...Къща с четири спални в Ловеч. Много е хубаво, надяваме се да я направим скоро на хотел. – казва Сю, и добавя:
- Ричард ходи на няколко пъти и вече сложихме тръбите на парното, но покривът тече и подът е все още дървен. Аз работя извънредни часове, но не му се вижда краят.
Както споменах по-горе, за англичаните притежаването на имот в чужбина или така наречената “къща за почивка” е гаранция за добри старини. Но напоследък все по-често на въпроса:
- Искате ли да си купите къща в България?
Те отговарят:
- Не, благодаря! Къща за почивка в България, или таралеж в гащите - изберете сами.
*Имената на лицата и населените места в България не отговарят на действителните
