ВИЗИТКА ЗА ЕВРОПА
Рада Въртунинска
Да се пише и дава оценка на най-новото изследване на Ахил Карамузов „Музиката в Добрич през втората половина на ХІХ и ХХ век” е много лесно и необикновено трудно. Авторът от позицията на музикант и добър познавач на световната музикална култура от една страна и от друга като историк, който в контекста на времето, епохата, политическата обстановка, разглежда процесите на музикалното развитие в Добрич. Това съчетание на познания, задълбочени културни интереси, както и духовната нагласа на Ахил Карамузов, са предпоставка за професионална, компетентно и обективно излагане и коментиране на фактите. Авторът настойчиво се опитва да проникне в мрачната епоха на османското робство, но като историк не си позволява свободни съчинения. Затова пък колко тържество има в тона на написаното по повод създаването на първия светски хор в града! Хоровото пеене е плод на „десетилетен труд” казва авторът, което ни дава основание да мислим, че то има своите по-далечни корени. С любов авторът разказва за първите Музикално и Театрално дружества, за Ученолюбиви дружини, за едно рвение и забързаност на свободния дух към изворите на изкуствата, стремеж да догони напредналите страни, а по-късно да ги изпревари, да изяви своя талант и способности. Със същата приповдигнатост и чувство за гражданско честолюбие и национална гордост Ахил Карамузов разплита и заплита с още по-голяма вещина дантелата на музикалния живот в окупирания град /1918 - 1940/. Съвсем естествено, като съвременник на събитията, авторът се спира особено подробно на периода след 1945 г.
Без съмнение, този научен музикално-исторически труд на Ахил Карамузов е принос не само в Добруджанската и националната ни култура, той е красноречива визитка към европейската и световната културна общност.
Да се пише и дава оценка на най-новото изследване на Ахил Карамузов „Музиката в Добрич през втората половина на ХІХ и ХХ век” е много лесно и необикновено трудно. Авторът от позицията на музикант и добър познавач на световната музикална култура от една страна и от друга като историк, който в контекста на времето, епохата, политическата обстановка, разглежда процесите на музикалното развитие в Добрич. Това съчетание на познания, задълбочени културни интереси, както и духовната нагласа на Ахил Карамузов, са предпоставка за професионална, компетентно и обективно излагане и коментиране на фактите. Авторът настойчиво се опитва да проникне в мрачната епоха на османското робство, но като историк не си позволява свободни съчинения. Затова пък колко тържество има в тона на написаното по повод създаването на първия светски хор в града! Хоровото пеене е плод на „десетилетен труд” казва авторът, което ни дава основание да мислим, че то има своите по-далечни корени. С любов авторът разказва за първите Музикално и Театрално дружества, за Ученолюбиви дружини, за едно рвение и забързаност на свободния дух към изворите на изкуствата, стремеж да догони напредналите страни, а по-късно да ги изпревари, да изяви своя талант и способности. Със същата приповдигнатост и чувство за гражданско честолюбие и национална гордост Ахил Карамузов разплита и заплита с още по-голяма вещина дантелата на музикалния живот в окупирания град /1918 - 1940/. Съвсем естествено, като съвременник на събитията, авторът се спира особено подробно на периода след 1945 г.
Без съмнение, този научен музикално-исторически труд на Ахил Карамузов е принос не само в Добруджанската и националната ни култура, той е красноречива визитка към европейската и световната културна общност.
