ВЪЗКРЕСЕНИЯ 2008
Конкурсът за средношколска поезия се проведе в памет на Дора Габе, от чието рождение през 2008-ма се навършват 120 години. Организира се всяка година в навечерието на Великден, от Регионален исторически музей Добрич и вестник Добруджанска трибуна. Председател на журито беше поетът Иван Христов, който през юни м.г. гостува в Добрич за рождения ден на Антимовски хан с групата си Гологан.
ЩЕ БЪРЗАМ
Не мога да откривам всеки ден
на своите мечти
строшени кулите!
Не мога да се блъскам като пеперуда
в преградите
на премълчани истини.
Да тичам по притихналите улици,
край къщите,
притворили очите си:
обувките ми целите са в прах.
Ще бързам,
да не напраша душата си.
Димитър Божков, 13 г. – Каварна
Втора награда в първа възрастова група
* * *
Една въздишка може
да загаси свещта.
Една въздишка
дразни пламъка
и кара мрака
да се гърчи.
Една въздишка
бързо се сприятелява
с мислите.
Една въздишка
преди сън
е коте,
в което се гушкаш/
Анамария Коева, 14 г. – Бургас
Първа награда в първа възрастова група
НЕ ЗАСПИВАЙ, РОБЕР
Не заспивай, Робер,
пианото гори.
Лепкав дим тегне над съня ти.
Сини пламъци целуват дървото
със злоради езици:
съскат,
драскат,
плачат
и лъжат.
Как сладко лъжат!
В техните обятия, Робер,
би свирил завинаги.
Горят пръстите ти
в тонове,
полутонове,
паузи на мълчание
и безвъздушие,
гори небето, Робер.
И с восъка по
дланите си залепил
би плика на писмото,
в което пише:
"Не заспивай, Робер,
пианото гори!"
Виолета Асенова, 19 г. – Перник
Втора награда във втора възрастова група
ПЕРДЕТАТА
И днес пердетата миришат
на бледи облаци,
които няма да достигна,
на есенни градини,
на гъсти хризантеми,
на пръст и дъжд,
на почернели тухли
от запустялата камина,
вкиснало грозде, мед, къпини,
на пушек от разбитите комини,
на чайник, на елха
и на дъха
на позабравени починали роднини..
Дръпвам пердетата и проветрявам.
Денят е светъл, но тежи
от цялото ми застояло минало.
Ани Коджабашева, 18 г. – Русе
Първа награда във втора възрастова група
ЩЕ БЪРЗАМ
Не мога да откривам всеки ден
на своите мечти
строшени кулите!
Не мога да се блъскам като пеперуда
в преградите
на премълчани истини.
Да тичам по притихналите улици,
край къщите,
притворили очите си:
обувките ми целите са в прах.
Ще бързам,
да не напраша душата си.
Димитър Божков, 13 г. – Каварна
Втора награда в първа възрастова група
* * *
Една въздишка може
да загаси свещта.
Една въздишка
дразни пламъка
и кара мрака
да се гърчи.
Една въздишка
бързо се сприятелява
с мислите.
Една въздишка
преди сън
е коте,
в което се гушкаш/
Анамария Коева, 14 г. – Бургас
Първа награда в първа възрастова група
НЕ ЗАСПИВАЙ, РОБЕР
Не заспивай, Робер,
пианото гори.
Лепкав дим тегне над съня ти.
Сини пламъци целуват дървото
със злоради езици:
съскат,
драскат,
плачат
и лъжат.
Как сладко лъжат!
В техните обятия, Робер,
би свирил завинаги.
Горят пръстите ти
в тонове,
полутонове,
паузи на мълчание
и безвъздушие,
гори небето, Робер.
И с восъка по
дланите си залепил
би плика на писмото,
в което пише:
"Не заспивай, Робер,
пианото гори!"
Виолета Асенова, 19 г. – Перник
Втора награда във втора възрастова група
ПЕРДЕТАТА
И днес пердетата миришат
на бледи облаци,
които няма да достигна,
на есенни градини,
на гъсти хризантеми,
на пръст и дъжд,
на почернели тухли
от запустялата камина,
вкиснало грозде, мед, къпини,
на пушек от разбитите комини,
на чайник, на елха
и на дъха
на позабравени починали роднини..
Дръпвам пердетата и проветрявам.
Денят е светъл, но тежи
от цялото ми застояло минало.
Ани Коджабашева, 18 г. – Русе
Първа награда във втора възрастова група