Валентина Добринчева


***

Истината е, че няма
да го направиш – и аз го знам – добре!
Чудя се - тогава –
защо си го слагам на сърце?




Бунтовник

Бунтовник без нож
и дори без перо – само
на чашка с приятели
Пушка – ще ти дадат
и даже перо – всичко –
пълно бойно снаряжение –
ако нямаш срещу какво
да се биеш – там
ще те пратят – как
да умреш – за какво? –
На първа бойна линия!




Предпролетно

Кълбета буйни – сиви от
        мъглица снежна
въздух спарен от дишането
        на триста огньове
режат касапите със сила –
от три месеца
не спират
пушат с лулички старците
        заедно с комините

аз до тебе стоя цяла зима –
        негалена –
и на слънцето мълком се моля
            всяка утрин –
да намаже със топъл медец
очите ти –
най-после да ги отвориш
             и към мене
                             обърнеш!



Мъгла над нашта улица

Мъгла, мъгла, мъглица
    падна над нашта уличка –
захлупи всичко и
    в тъмното разсея
и ореолите на фенерите
    всичко видимо…
Дали омаян от
    ракийката, която
са го гощавали
    комшиите – с глава
    във две мъгли ще
може татко да уцели
    портичката, когато някога
    реши да се завърне...




Хуни

Отряд от най-отбрани хуни –
ако могат те изобщо да се отберат
в своята безпределна суровост –
е яхнал мислите ми тази нощ –
от крясъците техни, от
мириса на кръв и на месо,
от дивите им песни и от
опъването на сребърна юзда –
не смея да поканя на ежедневния
следобеден чай никое
обичайно преживяване
и никоя кипра от дамския клуб
Скривам се – само с хуните
и от тяхното думкане
        цяла нощ
сутринта ставам нова –
чувам погрешно безсмислиците
на деня –
и от това ми олеква –
защото чувам ги хубави

Затова искам честичко да оставам сама –
за да дойдат хуните – или ако
вече дошли са сами – тичам –
да им отворя портата