Антимовски хан - издание за животопис и култура.

Антимовски хан е издание за животопис и култура на Сдружението на писателите в Добрич. Понастоящем излиза като списание, наследник на едноимения вестник с 10-годишна история. Събира поезия, проза, есеистика, интервюта, краезнание, други форми на литература, както и отзиви от всички сфери на изкуството и културата на творци от Добрич, Добруджа, страната и чужбина. С него живее духът на Йордан Йовков. Може да откриете още нови преводи, първи стъпки на млади автори, препоръчани книги на местни автори, обяви за конкурси, събития и др.. Антимовски хан - статии :: ПИСМО"

ПИСМО

Ангел Веселинов


Клетва

Всички жени са събрани у теб.
Ти си родена за змеева обич.
Затова нямат власт ежедневни мъже
над безбожната ти утроба.

Но и ти като всички ще свиеш гнездо
и в тясната клетка на брачното ложе
родена за вечна неземна любов
ще станеш прилежна, добра и набожна.




Писмо

Когато вятърът се спусне
от върха към равнината
и затръшка яростно прозорците
в мислите ми с мрачно чувство
скърца старата къща на тати –
голяма и щедра, като селската болка.

Самотна и тъжна тя чака
немирника с прашката
да вдигне вихрушка от гълъби,
а верни край нея лутат се старците
и дъвчат съдбата си
с мрачното чувство, че са излъгани.

И свири в гърдите им
старческа плаха надежда –
под стряхата птици да свият гнездо,
пиленца като внучета да си отглеждат,
леглото да дъха на прясно сено,
а хлябът – на изпръхнала нива...

И ние под вятъра вием гнездата си,
и мечтите ни често във празното гледат,
а дните ни – трънливи и жилави кактуси –
се нижат не съвсем безпроблемно.

А трябва и къщи, и обич да правим
с плахото чувство, че някой ще ни повярва.




Признание

Обичам те, защото си обикновена,
изтъкана си от нежност и от свян.
И то в такова раболепно време,
когато любовта е суета и блян.

Такова крехко и красиво цвете
съм виждал само в смелите мечти.
Разказвам ти за тая моя песен,
която като пролетни листа шепти

в душата ми. И ме лекува
от обидите на този черен свят.
Как искам само да целуна
едно листо поне от твоята душа.

Аз много рядко през живота си съм коленичил.
Сега го правя. Сигурно защото те обичам.




Приказка за живота на един фас

Аз паднах като фас
захвърлен от терасата.
Сега догарям във очакване
да ме настъпи някой.
Ужасно е.
Но вече ми е все едно
дали ще бъде лимузина
или старо селско колело,
просто / после мене няма да ме има.
В душите ви ще бъде зима.
Ще ме вземе после
някой непослушник,
та на мача
яростно да ме допуши.




Затишие

Затихвам след буря, както вечерникът
тихо се люшка и спира сред клоните,
както ловецът прибира след хайка двуцевката.
Затихвам след буря и живея със спомени.

След полет и птицата ляга в гнездото,
и свива криле, и сънува простора.
Затихвам след буря, както реката в руслото
утихнала плува, поройна и дива доскоро.

Затихвам след буря и слизам в земята.
И бавно лекувам ранените в бурята корени.
И пия от сока й. И викам след вятъра.
Ще мога ли пак да го яхна? Ще мога ли?
Добави коментар


( няма да се публикува )



*Всички полета са задължителни



С подкрепата на:

  • Община Добрич
  • Община Добричка
  • Община Каварна
  • Община Шабла
  • Община Балчик
  • Община Тошево