ДУША НА МИЛОСЪРДИЕТО
Екатерина Габе /1888 - 1937/
Драгни Драгнев
“Ако имам нещо хубаво в себе си, имам го от майка си. Мама беше необикновен човек” – често повтаряше Дора Габе... Екатерина Самойловна Дуел е дъщеря на богат търговец на петрол и жита в Украйна. Завършва гимназия и мечтае да следва медицина, лекарка да стане. Купува си книги, чете, подготвя се, тъй да се каже, отрано за професията. Никаква медицина, противи се баща й, в нашето градче жена не може лекар да бъде, наговорва я той. Мечтата замира, ала наклонността й към медицината остава за цял живот. И нали е от заможно семейство, Катя ходи вече по балове и свири на пиано, на един бал среща Пейсах и разбира, че е влюбена. Запознават се обаче преди това, по време на нелегална сбирка на млади народоволци в Одеса. Влюбват се, дето се вика, от пръв поглед и първата дума. Той е завършил търговската гимназия и е учител, Скоро минават под венчило и година по-късно се ражда Израел, наричат го и Сеня.
Момчето едва е наближило две години, когато Пейсах и Катя тръгват към България. Бащата на Катя отново се противи, но младите са по-силни, надвиват и решават сами. Пътят е дълъг, изтощителен, ала стигат накрая до село Харманлък, отсядат там и се захващат със земеделие. Имат преднина, донасят първия железен плуг в Добруджа, но се учат на всичко от тукашните селяни. Как се оре и сее, как да жънат и да вършеят, как да месят и да пекат хляба. По-късно четат земеделски книги и сами показват на селяните кое е по-спорно и по-хубаво...Минава време, на четвъртата година се ражда Дора и още една грижа обсебва семейството. Катя по цял ден не подгъва крак, горката, все е заета, че и до късно вечерта, додето всички мирясат и спят. Но тя не се оплаква и не роптае, не съжалява за нищо. Това е съдбата й – семейството, трудът, децата. Всичко в живота й се стоварва накуп...
“Мама много хубаво свиреше на китара и много хубаво пееше – казваше по-късно, на стари години, Дора Габе. – Тя даже и стихове пишеше, но така, за смях. Не я помня никога да седи със скръстени ръце...” И какво милосърдие, каква щедра душа носи Катя, каква готовност и щение да помага на хората в беда! Разчува се за наклонността й към медицината и от околните села и по-отдалече се стичат при нея. Цери всичко, каквото й приляга – и хора, и животни. Бабува и на родилки – на Бабинден у тях е голям празник. От всички краища на Добруджа, още преди съмнало, прииждат деца и жени, на които е помагала при раждане. Всяка жена е дошла да й полее, какъвто е обичаят открай време. Носи сапун, кърпа, китка босилек, ракия и някакво мезе, както и забрадка или престилка за подарък. Жените се събират на двора заедно с децата. Една подир друга честитят празника на Екатерина Самойловна, целуват й ръка, закичват я с босилек и след туй й поливат да се измие. Накрая слагат обща трапеза насред двора, нареждат краваи, баници, варени кокошки, вино...Тогава Катя, нали е бабата, пали тамян и прикъдява трапезата, полите на жените и благославя. Свирачът надува гайдата, примъква се и гъдулката, сегиз-тогиз се обажда хармониката...Жените се шегуват, пеят и играят хоро.
Наближава Великден – и за този бележит празник всяка година отрано се подготвя Катя. Боядисва яйца, меси козунаци, както се тъкмят за празника българските и казашките семейства.Това е за радост на децата, на Сеня, на Дора и Бела, втората дъщеря, че и за всички деца от селото, с които нейните играят и палуват...Идва и Коледа – Катя посреща и изпраща коледари, приглася им на песните, слуша благословиите им, когато ги дарява с кравай...Подир неделя е Сурваки и дворът се пълни със сурвакарчета...Добър, жизнерадостен, много весел човек е Екатерина Габе, приказват хората. Вярно е, богата, красива душа има, но посред душата й гори една мъка. Не може да се примири с кончината на Емануил, малкото братче на децата й, как тъй да го прежали? Умира от тифус, милото, откъде дойде тази проклетия, откъде го намери тази болест – един Господ знае. А е едва деветгодишно, русо, с къдрави коси и светли очи. По-късно, през 1921 година – друга загуба, още една мъка. Умира Сеня, големият син, от скоротечна туберкулоза издъхва. Катя го погребва във Варна.
Чудят се близките и съседите на Катя – кога намира време да чете книги, да посреща гости от Добрич, неколцина учители най-често, но и руски преселници понякога за вечеринка. Недоумяват как смогва тъй дълго да се занимава с децата, да разгръща детски книжки, да пее и да рисува заедно с тях...Дора е петгодишна, когато я научава да чете и пише. Едва е навършила шест години, когато я записва в отделенията. В същото време Екатерина Габе е обсебена от учението на Дарвин и от няколко тънички книжки по птицевъдство. Решава да промени вида на домашните птици, които отглеждат хората в този край. Пък и мъжът й разправя, че са едни такива слаби и жилави, сякаш са впрягани да теглят плуга. Прави-струва нашата Катя, кръстосва разни породи петли и кокошки и накрая трудът й завършва с успех. Явява се на годишното земеделско изложение в Добрич и на нейните птици присъждат първа награда. Петлите са червени, с кървавотъмен гребен и красива переста опашка, а кокошките – едри, натежали като гъски и снасят червеникави яйца.
Екатерина Самойловна само веднъж се окайва в писмо до баща си, стария одески търговец, но със заобикалки. Не искала да го стресне и чак дотолкова да го разтревожи, че да хване кораба и да слезе във Варна, а оттам – в Добрич и Харманлък. Писала му в годината, когато имотът им бил окраден, ограбен и мизерията ги стягала за гушата: “Щастливи сме много, когато във врялата вода можем да пуснем няколко топчета тесто.” Бащата на Екатерина се досетил какво му е дошло до главата на младото семейство – писмото, макар и смутолевено, говорело за пълно разорение, безизходица и съсипия...Дохожда той в Харманлък, купува им още земя и инвентар, оставя им и малко пари. Така стъпват на краката си, животът им тръгва на добро, наемат и работници – повече през лятото, зиме оставят един- двама само...
И на нея, майката, както от време на време въздишал съпругът й, много й дотежало, много е плакала, когато Боян Пенев и дъщеря й се разделили и той си преместил багажа. Чуват ли се, виждат ли се подир туй, понеже всеки пътувал често по чужбина, пишат ли си – Екатерина Самойловна не знаела. Останало й голяма мъка до последния ден.И всякога, ако има сгоден случай, казвала на Дора:”Ех, моето момиче, не можа да намериш спокойствие в тоя живот!...Щом е тъй, търпи, маминото, търпи, може би ще настъпят по-добри дни...”
Драгни Драгнев
“Ако имам нещо хубаво в себе си, имам го от майка си. Мама беше необикновен човек” – често повтаряше Дора Габе... Екатерина Самойловна Дуел е дъщеря на богат търговец на петрол и жита в Украйна. Завършва гимназия и мечтае да следва медицина, лекарка да стане. Купува си книги, чете, подготвя се, тъй да се каже, отрано за професията. Никаква медицина, противи се баща й, в нашето градче жена не може лекар да бъде, наговорва я той. Мечтата замира, ала наклонността й към медицината остава за цял живот. И нали е от заможно семейство, Катя ходи вече по балове и свири на пиано, на един бал среща Пейсах и разбира, че е влюбена. Запознават се обаче преди това, по време на нелегална сбирка на млади народоволци в Одеса. Влюбват се, дето се вика, от пръв поглед и първата дума. Той е завършил търговската гимназия и е учител, Скоро минават под венчило и година по-късно се ражда Израел, наричат го и Сеня.
Момчето едва е наближило две години, когато Пейсах и Катя тръгват към България. Бащата на Катя отново се противи, но младите са по-силни, надвиват и решават сами. Пътят е дълъг, изтощителен, ала стигат накрая до село Харманлък, отсядат там и се захващат със земеделие. Имат преднина, донасят първия железен плуг в Добруджа, но се учат на всичко от тукашните селяни. Как се оре и сее, как да жънат и да вършеят, как да месят и да пекат хляба. По-късно четат земеделски книги и сами показват на селяните кое е по-спорно и по-хубаво...Минава време, на четвъртата година се ражда Дора и още една грижа обсебва семейството. Катя по цял ден не подгъва крак, горката, все е заета, че и до късно вечерта, додето всички мирясат и спят. Но тя не се оплаква и не роптае, не съжалява за нищо. Това е съдбата й – семейството, трудът, децата. Всичко в живота й се стоварва накуп...
“Мама много хубаво свиреше на китара и много хубаво пееше – казваше по-късно, на стари години, Дора Габе. – Тя даже и стихове пишеше, но така, за смях. Не я помня никога да седи със скръстени ръце...” И какво милосърдие, каква щедра душа носи Катя, каква готовност и щение да помага на хората в беда! Разчува се за наклонността й към медицината и от околните села и по-отдалече се стичат при нея. Цери всичко, каквото й приляга – и хора, и животни. Бабува и на родилки – на Бабинден у тях е голям празник. От всички краища на Добруджа, още преди съмнало, прииждат деца и жени, на които е помагала при раждане. Всяка жена е дошла да й полее, какъвто е обичаят открай време. Носи сапун, кърпа, китка босилек, ракия и някакво мезе, както и забрадка или престилка за подарък. Жените се събират на двора заедно с децата. Една подир друга честитят празника на Екатерина Самойловна, целуват й ръка, закичват я с босилек и след туй й поливат да се измие. Накрая слагат обща трапеза насред двора, нареждат краваи, баници, варени кокошки, вино...Тогава Катя, нали е бабата, пали тамян и прикъдява трапезата, полите на жените и благославя. Свирачът надува гайдата, примъква се и гъдулката, сегиз-тогиз се обажда хармониката...Жените се шегуват, пеят и играят хоро.
Наближава Великден – и за този бележит празник всяка година отрано се подготвя Катя. Боядисва яйца, меси козунаци, както се тъкмят за празника българските и казашките семейства.Това е за радост на децата, на Сеня, на Дора и Бела, втората дъщеря, че и за всички деца от селото, с които нейните играят и палуват...Идва и Коледа – Катя посреща и изпраща коледари, приглася им на песните, слуша благословиите им, когато ги дарява с кравай...Подир неделя е Сурваки и дворът се пълни със сурвакарчета...Добър, жизнерадостен, много весел човек е Екатерина Габе, приказват хората. Вярно е, богата, красива душа има, но посред душата й гори една мъка. Не може да се примири с кончината на Емануил, малкото братче на децата й, как тъй да го прежали? Умира от тифус, милото, откъде дойде тази проклетия, откъде го намери тази болест – един Господ знае. А е едва деветгодишно, русо, с къдрави коси и светли очи. По-късно, през 1921 година – друга загуба, още една мъка. Умира Сеня, големият син, от скоротечна туберкулоза издъхва. Катя го погребва във Варна.
Чудят се близките и съседите на Катя – кога намира време да чете книги, да посреща гости от Добрич, неколцина учители най-често, но и руски преселници понякога за вечеринка. Недоумяват как смогва тъй дълго да се занимава с децата, да разгръща детски книжки, да пее и да рисува заедно с тях...Дора е петгодишна, когато я научава да чете и пише. Едва е навършила шест години, когато я записва в отделенията. В същото време Екатерина Габе е обсебена от учението на Дарвин и от няколко тънички книжки по птицевъдство. Решава да промени вида на домашните птици, които отглеждат хората в този край. Пък и мъжът й разправя, че са едни такива слаби и жилави, сякаш са впрягани да теглят плуга. Прави-струва нашата Катя, кръстосва разни породи петли и кокошки и накрая трудът й завършва с успех. Явява се на годишното земеделско изложение в Добрич и на нейните птици присъждат първа награда. Петлите са червени, с кървавотъмен гребен и красива переста опашка, а кокошките – едри, натежали като гъски и снасят червеникави яйца.
Екатерина Самойловна само веднъж се окайва в писмо до баща си, стария одески търговец, но със заобикалки. Не искала да го стресне и чак дотолкова да го разтревожи, че да хване кораба и да слезе във Варна, а оттам – в Добрич и Харманлък. Писала му в годината, когато имотът им бил окраден, ограбен и мизерията ги стягала за гушата: “Щастливи сме много, когато във врялата вода можем да пуснем няколко топчета тесто.” Бащата на Екатерина се досетил какво му е дошло до главата на младото семейство – писмото, макар и смутолевено, говорело за пълно разорение, безизходица и съсипия...Дохожда той в Харманлък, купува им още земя и инвентар, оставя им и малко пари. Така стъпват на краката си, животът им тръгва на добро, наемат и работници – повече през лятото, зиме оставят един- двама само...
И на нея, майката, както от време на време въздишал съпругът й, много й дотежало, много е плакала, когато Боян Пенев и дъщеря й се разделили и той си преместил багажа. Чуват ли се, виждат ли се подир туй, понеже всеки пътувал често по чужбина, пишат ли си – Екатерина Самойловна не знаела. Останало й голяма мъка до последния ден.И всякога, ако има сгоден случай, казвала на Дора:”Ех, моето момиче, не можа да намериш спокойствие в тоя живот!...Щом е тъй, търпи, маминото, търпи, може би ще настъпят по-добри дни...”
