ОТКРОВЕНИЯ В ПОЕЗИЯ
Десислава Донева
На 16 май в Младежкия информационен център в Шабла се проведе поетичната вечер, озаглавена “От Давидов. За Давидов”. Без сценарий, без строго определен ред пристигналите приятели на Георги Давидов от близо и далеч прокараха тънка светла нишка, по която отведоха присъстващите в неговия лишен от условности свят. Звучаха спомени за срещи, за разговори, за спорове – за осъмвания в дъждовни нощи и ненадейни крайморски откровения. Поетите Сашо Серафимов, Марина Костанстантинова, Генчо Златев, Александър Белчев, Красимир Бачков, Красимира Обретенова, Пламен Лакеров, Веселина Атанасова и Уляна Андреенко от Дружеството на писателите от град Добрич създадоха невидим летопис от думи за него и от него. Спомени и стихове за Давидов споделиха и други двама труженици на словото от Шабла – Стефан Жечев и Люба Захова. Вместо тъга и униние обаче в очите на всички грееше пламъчето на неизтлялата дружба, дори задочна, във времето. Сродниците по душа нямат нужда от физическо съприкосновение, за да разговарят, да бъдат близки и да черпят от силата на сърцата и образите на вдъхновението си. Така, макар че масата в центъра на залата остана символично празна – с пишеща машина, разпилени листи и очила върху нея – всъщност Давидов присъстваше на тази вечер. И той беше в усмивките, в единомислието, в казаното и премълчаното, в трелите на раздиплящата пластовете на душите цигулка, в експанзията на пълния с живот глас на един друг обичан и тачен бард – Владимир Висоцки. И изведнъж за всички (дори и за онези, които не са го познавали лично), Давидов се превърна просто… в онзи Жоро, който никога не си е отивал.
На 16 май в Младежкия информационен център в Шабла се проведе поетичната вечер, озаглавена “От Давидов. За Давидов”. Без сценарий, без строго определен ред пристигналите приятели на Георги Давидов от близо и далеч прокараха тънка светла нишка, по която отведоха присъстващите в неговия лишен от условности свят. Звучаха спомени за срещи, за разговори, за спорове – за осъмвания в дъждовни нощи и ненадейни крайморски откровения. Поетите Сашо Серафимов, Марина Костанстантинова, Генчо Златев, Александър Белчев, Красимир Бачков, Красимира Обретенова, Пламен Лакеров, Веселина Атанасова и Уляна Андреенко от Дружеството на писателите от град Добрич създадоха невидим летопис от думи за него и от него. Спомени и стихове за Давидов споделиха и други двама труженици на словото от Шабла – Стефан Жечев и Люба Захова. Вместо тъга и униние обаче в очите на всички грееше пламъчето на неизтлялата дружба, дори задочна, във времето. Сродниците по душа нямат нужда от физическо съприкосновение, за да разговарят, да бъдат близки и да черпят от силата на сърцата и образите на вдъхновението си. Така, макар че масата в центъра на залата остана символично празна – с пишеща машина, разпилени листи и очила върху нея – всъщност Давидов присъстваше на тази вечер. И той беше в усмивките, в единомислието, в казаното и премълчаното, в трелите на раздиплящата пластовете на душите цигулка, в експанзията на пълния с живот глас на един друг обичан и тачен бард – Владимир Висоцки. И изведнъж за всички (дори и за онези, които не са го познавали лично), Давидов се превърна просто… в онзи Жоро, който никога не си е отивал.
