Антимовски хан - издание за животопис и култура.

Антимовски хан е издание за животопис и култура на Сдружението на писателите в Добрич. Понастоящем излиза като списание, наследник на едноимения вестник с 10-годишна история. Събира поезия, проза, есеистика, интервюта, краезнание, други форми на литература, както и отзиви от всички сфери на изкуството и културата на творци от Добрич, Добруджа, страната и чужбина. С него живее духът на Йордан Йовков. Може да откриете още нови преводи, първи стъпки на млади автори, препоръчани книги на местни автори, обяви за конкурси, събития и др.. Антимовски хан - статии :: МНОГОЛИКОСТ"

МНОГОЛИКОСТ

Десислава Донева

На 20 май третият пленер по живопис “Арт пътеки” Шабла – 2008 бе закрит с представянето на изложба платна, които ще останат като подарък от страна на художниците за колекцията на Художествената сбирка в общината. Коста Костов, Росица Кожухарова, Румен Нечев, Николай Няголов, Пламен Тодоров, Соня Ковачева, Пламен Монев, Георги Атанасов и Пертев Тюфекчи ни поднесоха своя нестандартен и подчертано емоционален поглед към най-северното Черноморие. Многоликостта на пресъздаванията прави експозицията още по-цялостна, защото показва родният ни край от различни ъгли, в различни състояния, в различни цветови и светлинни нюанси. Неслучайно при откриването на изложбата изкуствоведът Пламена Рачева, която е куратор на проекта, подчерта, че състоянието на един художник след пленер е подобно на състоянието след любов – знаеш, че е било прекрасно и искаш да се повтори. А картините от третото издание на пленера наистина внушават усещане за любов – хармонична, космополитна, всеобемаща…

Ето какво споделиха някои от гостуващите творци за себе си и своите картини, за преживяванията и впечатленията си от нашия край, за пленера…

Соня Ковачева: “Макар че в своите неща използвам смесени техники, съчетавам хартия с текстил и експериментирам много, тук реших да заложа на класическата живопис. Може би защото когато съм сред природата, предпочитам да черпя от нея, без я опосредствам през призмата на абстрактното. Обикновено залагам на интуицията си и тя ме отвежда към детайли, които после да използвам в платната си. Така тук първо огромно впечатление ми направиха мидите. На юг не са такива – там са съвсем дребни и цветовете им са седефени. Големите сини миди от северния бряг на Черно море станаха акцент на картините, които нарисувах по време на пленера, но те бяха и съвсем реална част от ежедневието и работата ми, част от творческия безпорядък около мен дори. Използвах ги за смесване на боите, наредих си кът от миди в стаята… Дори когато си тръгвам оттук, ще ги взема с мен, защото – убедена съм – по-нататък ще намеря начин да ги включа в експериментите си. Това ще бъде и моето малко бягство към времето, прекарано в околностите на Шабла и в Крапец.”

Пламен Монев: “Винаги съм предпочитал пустият морски бряг пред гмежта, но при вас този бряг е по-особен. Тук е едно от местата, в които си спомням удоволствието да се наситиш на дивата хубост и да се потопиш в нея. Все още е непокътнато – Господ знае докога, - затова е необходимо да се радваме на всеки миг. Уникално място е! – без баналното, което се влага в тази дума. Обиколил съм Европа и България, има красиви кътчета, но без дух и характер, има такива, в които човешката ръка е вложила нещо, облагородила е, но това… Има един израз – “грозна хубост” и той е много подходящ в случая. Страховита, чутовна, сурова красота виждам. Затова по време на този пленер заложих на реалистични пейзажи.
За втори път участвам във форума и трябва да кажа, че тази година групата художници беше един чудесен кръг, в който работата (макар тя да е свързана с уединение) беше удоволствие. Чувствам се щастливец. Още от дете рисувам и ако ми зададат въпроса: какво щеше да бъде, ако не рисуване, бих отговорил: “пак рисуване”. Хубаво е да имаш добро обществено положение, да си добре заплатен, да си популярен, но най-хубавото от всичко е да работиш това, което най-много те влече.”

Росица Кожухарова: “Миналата година за първи път бях за кратко по най-северното крайбрежие на България и се радвам, че тази пролет станах част от вашия пленер. Беше ненадейно. Коста Костов видял мои картини в Интернет и се обади с поканата да участвам. Била съм на много такива форуми, а преди няколко месеца спечелих наградата за млад художник на Пловдив, която за мен е голямо признание…Ангажирана съм и с подготовката на своя изложба, но дойдох с удоволствие и интерес, защото краят и хората са невероятни. Разбира се, картините ми отразяват нещата, които най-много са ме впечатлили. Едната от тях е “Цветовете на морската лястовица” – появи се, след като ми показаха току-що уловената уникална риба…”

Пертев Тюфекчи: “Беше ми интересно да се завърна в този край години, след като го посетих за първи път. Беше много отдавна, на новобранската вечер на Коста. Намирам района за доста променен, дори в началото не можах да се ориентирам и подминах разклона за село Крапец. Едно е сигурно – тук е все така живописно, както е и в спомените ми.
Напуснах България през 1989 година, но това не е време, в което съм бил настрана от живота в страната. Така се случи, че се връщах доста често. Пазя тукашните си контакти, в Истанбул, където живея, също имам своята творческа среда. Какво мога да кажа – художникът е художник навсякъде, аз не виждам много разлики между българи и турци. Едно племе сме – балканско – и съвременното изкуство е много близко и разбираемо, както за специалисти, така и за широката публика и от двете страни на границата.”




С подкрепата на:

  • Община Добрич
  • Община Добричка
  • Община Каварна
  • Община Шабла
  • Община Балчик
  • Община Тошево