ЧЕТЕНЕ С НУЛИ И ЕДИНИЦИ
Валентина Добринчева
На 9 май от 18 часа в Червената къща е премиерата на „Мултимедиен роман” от Момчил Цонев. „Романът” е мултимедиен диск, в който през текстове, фотографии, живопис, късометражни клипове, аудиофайлове и др. авторът разказва своята фикционална история. Той се издава от фондацията за съвременни изкуства „Бяло училище” на известния българо-френски художник Николай Панайотов и със съдействието на Регионалния ресурсен център за култура „Фабриката” – Габрово. В диска участват Момчил Цонев (концепция, сценарий, късометражни клипове, фотография), Николай Панайотов (живопис), Радостина Рачева – Руди (дизайн), Климент Костов (фотография).
Радостина Рачева е от Добрич, но живее от години в София.
Работи в TBWA\SOFIA [www.tbwa.bg] и се занимава с графичен дизайн. Тя си мечтаеше да стане магьосник, но стана едва артист.
Занапред Руди не смята нищо. Липсва й безделието в живота, който води. Иска повече пътешествия.
Как се озова в този проект?
Покани ме Момчил, с който се познаваме от съвместната ни работа върху "Ах, Мария".
А! Какво стана с това уникално издание?
Ами, опитваме се от две години да й издадем брой на "Ах,Мария"... и все нещо се случва. Аз вече направих дизайна за сайта, така, че скоро... ще ти пращам още благи вести.
Изповядваш ли мнението на автора /Момчил Цонев/ за съвременното изкуство или просто намери добро поле за изява?
:-) Освен, че намерих не поле, а дъбрава за сакрален пърформанс, си останах атеист.
Каква беше точно твоята работа в Мултимедиен роман?
Цялостното оформление на печатната и дигитална медиа.
Успешна ли е реализацията на романа – той вече е на пазара, или хората още не посягат към такова "мешано" изкуство?
Това е един чудесно разработен продукт, в услуга на новото поколение читатели.
Дискът може да бъде намерен в книжарници "Българска книжица", както и в уеб книжарница: www.book.store.bg.
Авторът може да се похвали с обемна биография и много награди. Разкажи ни нещо от кухнята за работата с него и останалия екип?
Да работиш съвместно с Момчил е равносилно на приключение. Непредвидим и забавен, но разбран човек. Момчил Цонев е напорист млад творец, склонен да превърне дори собствената си персона в акт. Творчеки акт.
За съжаление нямах директен контакт по време на този работен процес с г-н Панайотов, но изкуството му говори само за него и мисията му.
Ето и още информация за книгата на Момчил Цонев.
Сюжет: Професионален крадец на мумии получава странна поръчка – трябва да бъде открадната мумията на Ленин. Операцията е успешна и трупът вече се изстудява в стария хладилник на крадеца. На сутринта обаче той с изненада открива, че мумията е изчезнала. Фикция, документален разказ за комунизма, хумор, ирония и наукоподобен стил, философско съчинение за кражбите на тела, истории и понятия, интервюта със самите автори, включително и специалното участие на портрета на Тодор Живков.
Това е първата аудио-визуална авантюра в новата българска литература [с елементи на хедонистичен хорър], сами определят авторите.
Момчил Цонев е роден е през 1983 г. в гр. Габрово. Завършва Националната Априловска гимназия и журналистика в СУ "Св. Климент Охридски". От 2006 г. е директор "Програми и проекти" във Фондация "Бяло училище" на българо-френския художник Николай Панайотов. Автор на книгата "Homo Pseudo. Pseudo-етика на чая с бисквитки" (Пловдив, ИК Хермес, 2007), спечелила националната литературна награда "Хермес" и първа награда в XXXII издание на Националния студентски литературен конкурс в Шумен. Автор на "Мултимедиен роман" (Фондация „Бяло училище”, 2008). Автор на инсталациите "Музей с печка за съвременно изкуство", "Пропартград-1", "Мултимедиен роман. Кухнята", "Мултимедиен роман. Апартаментът" (Фондация "Бяло училище", 2007). Носител на наградата на Община Габрово "Златен Хирон" за принос в развитието на града (2004). Лауреат на Първия национален поетичен конкурс "Христо Фотев" (2006). Отличен на ХХІ, ХХІІ и ХХІІІ национален младежки конкурс "Веселин Ханчев" (2004-2006). Публикувал е в "SMS-поезия 2006", "Facecontrol" (2006), "Лирика 2005", "SMS-поезия 2005", "Литературен вестник", "Труд", "24 часа", "Сега", "Капитал Light" и др. Пише кинокритика.
Фондация “Бяло училище” е основана от българо-френския художник Николай Панайотов през пролетта на 2005 г. в с. Стоките, Севлиевска община, където се намира и нейният арт център. Мисията на Фондация „Бяло училище” е да създава, подпомага и популяризира алтернативното съвременно изкуство в България.
Известният художник Николай Панайотов е роден в София през 1956 г. От 1991 живее и работи в Париж. Негови изложби са представяни в Париж, Ню Йорк, Брюксел, Страсбург, Будапеща, Дюселдорф, Лайпциг, Люксембург, Монако и др.
През последните две години завръщанията на Николай Панайотов в България стават все по-продължителни и ползотворни...
Из „Мултимедиен роман”
***
Валтер излезе от хладилника с твърдото убеждение, че именно днес ще се сети къде е трупът. Намаза си филийка с мармалад и изсмука никотина от две-три цигари, без захар и без сметана, горещи както винаги. Натрапчивият му гост по пижама пак цъфна на масата, поръча си чай с бисквитки и се ухили:
- Не му мисли. Спокойно, има да го крадат още пет пъти, докато свърши историята.
- В това ли е смисълът?
- Ами в какво друго? От седем кражби на тялото ще разбереш само две – твоята и втората. Всичко друго е комически ефект и тайна на тайните.
- Каква е тайната?
- Ние сме части от откраднатото тяло. И седемте кражби са в нас. Ако сглобиш седемте елемента в едно, ще намериш тялото.
И накрая – кредото:
Към мултимедийна литература – труден, но славен почин!
Наистина и радост, и щастие е да живееш във времето на великия мултимедиен строеж. Враговете му ни хулят, че няколко изречения не са достатъчни дори за поема. Нека фабрикуват лъжи за нас! Ако старият роман трябваше да има поне 100 страници заради самото изкуство и 44 страници в прослава на революцията, то мултимедийният роман вече не се измерва в брой страници и знаци. Единица мярка за него е 9,84 мегабайта – големината на текстовия файл с Библията на български. Още на 22 май 2007 г. нашият първи „Мултимедиен роман” преизпълни плана и постигна 27,6 мегабайта! (Продължителни ръкопляскания).
Братя и сестри,
Напишете само едно изречение, дори само една дума. Създайте около нея мрежа от други изкуства – издебнете героя и запишете гласа му, вземете камера и влезте в кухнята или в хладилника му... Пускайте на читателя музика, давайте му допълнителна информация (факти, новини, цифри, таблици, схеми.....), оставете му повече линкове, нека сам пада в дупките към този вълшебен и различен свят. Запишете себе си (със специално обръщение към народонаселението).
И вие вече ще имате собствена дистрибуция на „Мултимедиен роман”. Намерете й име, въведете й номер и година. И инициалите на вашите имена. Така по-лесно читателят ще открива романа ви в книжарниците и библиотеките. (И запомнете, нашата първа дистрибуция на „Мултимедиен роман” е „Lehnin 0107MT”.)
Но не забравяйте ясната идеологическа база – всяка технология и изкуство е само надстройка над литературата и нейните конкретни разкази. Такъв е сега лозунгът пред нашето поколение! Той ще ви направи наистина автори на мултимедийна литература.
На всички ви сърдечно стискаме ръка. Светът е прекалено пъстър, защо да го затваряме в поредица от еднакви букви. Достатъчно е да създадете най-вдъхновяващата поредица от нули и единици и ще имате нещо прекрасно за четене, гледане, слушане и щракане. (Бурни ръкопляскания и възгласи „Ура!”)
С благодарност към Руди за предоставените материали за и от книгата
На 9 май от 18 часа в Червената къща е премиерата на „Мултимедиен роман” от Момчил Цонев. „Романът” е мултимедиен диск, в който през текстове, фотографии, живопис, късометражни клипове, аудиофайлове и др. авторът разказва своята фикционална история. Той се издава от фондацията за съвременни изкуства „Бяло училище” на известния българо-френски художник Николай Панайотов и със съдействието на Регионалния ресурсен център за култура „Фабриката” – Габрово. В диска участват Момчил Цонев (концепция, сценарий, късометражни клипове, фотография), Николай Панайотов (живопис), Радостина Рачева – Руди (дизайн), Климент Костов (фотография).
Радостина Рачева е от Добрич, но живее от години в София.
Работи в TBWA\SOFIA [www.tbwa.bg] и се занимава с графичен дизайн. Тя си мечтаеше да стане магьосник, но стана едва артист.
Занапред Руди не смята нищо. Липсва й безделието в живота, който води. Иска повече пътешествия.
Как се озова в този проект?
Покани ме Момчил, с който се познаваме от съвместната ни работа върху "Ах, Мария".
А! Какво стана с това уникално издание?
Ами, опитваме се от две години да й издадем брой на "Ах,Мария"... и все нещо се случва. Аз вече направих дизайна за сайта, така, че скоро... ще ти пращам още благи вести.
Изповядваш ли мнението на автора /Момчил Цонев/ за съвременното изкуство или просто намери добро поле за изява?
:-) Освен, че намерих не поле, а дъбрава за сакрален пърформанс, си останах атеист.
Каква беше точно твоята работа в Мултимедиен роман?
Цялостното оформление на печатната и дигитална медиа.
Успешна ли е реализацията на романа – той вече е на пазара, или хората още не посягат към такова "мешано" изкуство?
Това е един чудесно разработен продукт, в услуга на новото поколение читатели.
Дискът може да бъде намерен в книжарници "Българска книжица", както и в уеб книжарница: www.book.store.bg.
Авторът може да се похвали с обемна биография и много награди. Разкажи ни нещо от кухнята за работата с него и останалия екип?
Да работиш съвместно с Момчил е равносилно на приключение. Непредвидим и забавен, но разбран човек. Момчил Цонев е напорист млад творец, склонен да превърне дори собствената си персона в акт. Творчеки акт.
За съжаление нямах директен контакт по време на този работен процес с г-н Панайотов, но изкуството му говори само за него и мисията му.
Ето и още информация за книгата на Момчил Цонев.
Сюжет: Професионален крадец на мумии получава странна поръчка – трябва да бъде открадната мумията на Ленин. Операцията е успешна и трупът вече се изстудява в стария хладилник на крадеца. На сутринта обаче той с изненада открива, че мумията е изчезнала. Фикция, документален разказ за комунизма, хумор, ирония и наукоподобен стил, философско съчинение за кражбите на тела, истории и понятия, интервюта със самите автори, включително и специалното участие на портрета на Тодор Живков.
Това е първата аудио-визуална авантюра в новата българска литература [с елементи на хедонистичен хорър], сами определят авторите.
Момчил Цонев е роден е през 1983 г. в гр. Габрово. Завършва Националната Априловска гимназия и журналистика в СУ "Св. Климент Охридски". От 2006 г. е директор "Програми и проекти" във Фондация "Бяло училище" на българо-френския художник Николай Панайотов. Автор на книгата "Homo Pseudo. Pseudo-етика на чая с бисквитки" (Пловдив, ИК Хермес, 2007), спечелила националната литературна награда "Хермес" и първа награда в XXXII издание на Националния студентски литературен конкурс в Шумен. Автор на "Мултимедиен роман" (Фондация „Бяло училище”, 2008). Автор на инсталациите "Музей с печка за съвременно изкуство", "Пропартград-1", "Мултимедиен роман. Кухнята", "Мултимедиен роман. Апартаментът" (Фондация "Бяло училище", 2007). Носител на наградата на Община Габрово "Златен Хирон" за принос в развитието на града (2004). Лауреат на Първия национален поетичен конкурс "Христо Фотев" (2006). Отличен на ХХІ, ХХІІ и ХХІІІ национален младежки конкурс "Веселин Ханчев" (2004-2006). Публикувал е в "SMS-поезия 2006", "Facecontrol" (2006), "Лирика 2005", "SMS-поезия 2005", "Литературен вестник", "Труд", "24 часа", "Сега", "Капитал Light" и др. Пише кинокритика.
Фондация “Бяло училище” е основана от българо-френския художник Николай Панайотов през пролетта на 2005 г. в с. Стоките, Севлиевска община, където се намира и нейният арт център. Мисията на Фондация „Бяло училище” е да създава, подпомага и популяризира алтернативното съвременно изкуство в България.
Известният художник Николай Панайотов е роден в София през 1956 г. От 1991 живее и работи в Париж. Негови изложби са представяни в Париж, Ню Йорк, Брюксел, Страсбург, Будапеща, Дюселдорф, Лайпциг, Люксембург, Монако и др.
През последните две години завръщанията на Николай Панайотов в България стават все по-продължителни и ползотворни...
Из „Мултимедиен роман”
***
Валтер излезе от хладилника с твърдото убеждение, че именно днес ще се сети къде е трупът. Намаза си филийка с мармалад и изсмука никотина от две-три цигари, без захар и без сметана, горещи както винаги. Натрапчивият му гост по пижама пак цъфна на масата, поръча си чай с бисквитки и се ухили:
- Не му мисли. Спокойно, има да го крадат още пет пъти, докато свърши историята.
- В това ли е смисълът?
- Ами в какво друго? От седем кражби на тялото ще разбереш само две – твоята и втората. Всичко друго е комически ефект и тайна на тайните.
- Каква е тайната?
- Ние сме части от откраднатото тяло. И седемте кражби са в нас. Ако сглобиш седемте елемента в едно, ще намериш тялото.
И накрая – кредото:
Към мултимедийна литература – труден, но славен почин!
Наистина и радост, и щастие е да живееш във времето на великия мултимедиен строеж. Враговете му ни хулят, че няколко изречения не са достатъчни дори за поема. Нека фабрикуват лъжи за нас! Ако старият роман трябваше да има поне 100 страници заради самото изкуство и 44 страници в прослава на революцията, то мултимедийният роман вече не се измерва в брой страници и знаци. Единица мярка за него е 9,84 мегабайта – големината на текстовия файл с Библията на български. Още на 22 май 2007 г. нашият първи „Мултимедиен роман” преизпълни плана и постигна 27,6 мегабайта! (Продължителни ръкопляскания).
Братя и сестри,
Напишете само едно изречение, дори само една дума. Създайте около нея мрежа от други изкуства – издебнете героя и запишете гласа му, вземете камера и влезте в кухнята или в хладилника му... Пускайте на читателя музика, давайте му допълнителна информация (факти, новини, цифри, таблици, схеми.....), оставете му повече линкове, нека сам пада в дупките към този вълшебен и различен свят. Запишете себе си (със специално обръщение към народонаселението).
И вие вече ще имате собствена дистрибуция на „Мултимедиен роман”. Намерете й име, въведете й номер и година. И инициалите на вашите имена. Така по-лесно читателят ще открива романа ви в книжарниците и библиотеките. (И запомнете, нашата първа дистрибуция на „Мултимедиен роман” е „Lehnin 0107MT”.)
Но не забравяйте ясната идеологическа база – всяка технология и изкуство е само надстройка над литературата и нейните конкретни разкази. Такъв е сега лозунгът пред нашето поколение! Той ще ви направи наистина автори на мултимедийна литература.
На всички ви сърдечно стискаме ръка. Светът е прекалено пъстър, защо да го затваряме в поредица от еднакви букви. Достатъчно е да създадете най-вдъхновяващата поредица от нули и единици и ще имате нещо прекрасно за четене, гледане, слушане и щракане. (Бурни ръкопляскания и възгласи „Ура!”)
С благодарност към Руди за предоставените материали за и от книгата
