Генчо Златев

КРАСОТАТА ВИНАГИ Е МЛАДA

Къдe сме? На земята или в рая?
Жълтици нижат смолести бразди.
"Почакай, слънце" - носи се в безкрая,
под небеса с най-едрите звезди.

Гори, светилото и гони мрака,
блести във синята далечина.
Една жена го кара да почака.
И се превръща цяла в светлина.

Замесва стих отново и отново
с брашно от слово - златно и добро.
Застанала до Яворов и Йовков,
до двамата си братя по перо.

Усмихната, с капела на главата,
в очите й се вихри пролетта.
С бyкетче теменуги във ръката,
отдавна брани - преди сто лета.

Но росни са и свежи са цветята.
Така е да, така е, не греша.
Че винаги е млада красотата,
близначки са с човешката душа.




ТАКЪВ ПОЖАР НЕ ГАСНЕ

Напират чувства луди, пощурели,
ветреят огнените си коси.
Чирпaн и Добрич са сърца преплели.
Такъв пожар не можеш угаси.

Барут е момъкът, направо змей е.
Със дух на харамия. Жилав дрян.
С перо соколово в ръка е Пейо,
за цар на думите от Бог избран.

Внушителен, величествен е бора,
опрял е във небето рамена.
Стои притихнала до него Дора,
стрък житен, расъл в ширна равнина.

Възвишена е обичта, сакрална.
Издига се, забравата руши.
Белязана със знак епистоларен.
Между две сродни, слънчеви души.

Гори, не гасне любовта прекрасна,
люлее пламъка си като мак.
Във човката си гълъб бял донася
на Габе Яворовите писма.





ДЪЩЕРЯТА

Дъб мощен ръст над равнината вдига,
върхът му е пред портите на Бог.
Селце, като гнездо на чучулига,
до него се е свило на кълбо.
Със друго име днес, със други къщи,
но във душата със една искра.
Светулка, дето все назад го връща
при неговата скъпа дъщеря.
С перото дружка, винаги готова
венец от думите да изплете.
Пленила със вълшебното си слово
и възрастен и малкото дете.
Лудетина, с усмивка лъчезарна,
в която само добрина личи.
С коси, по-черни от крило на гарван,
със две неземно хубави очи.
Красива, да я сложиш във икона,
със поглед властен, но със топъл лик.
Затуй и Йовков я превърна в Нона,
във господарка на един чифлик.
Небето сякаш е пробита стомна,
шурти, събужда стръкче и листо.
Запалена е фурната огромна,
но хлябовете още са тесто.
Пшеница млада пери тънки саби.
Потрепва мараня като перце.
Върви през посевите Дора Габе
със Добруджа във своето сърце.