1968 - 1983
Елка Няголова

Драгни Драгнев

През 1968 година град Добрич празнува 80-годишния юбилей на Дора Габе. В един миг на сцената пред нея се изправя красиво русокосо момиче – усмихнато, с топли очи, с разтупкано сърце. Подава на поетесата букет цветя и гласът й потреперва от вълнение. Това е първата среща на Елка Няголова със знаменитата добруджанка. Среща, която се помни винаги... През годините на Елка й предстоят още срещи, допири с човеколюбието на тази жена. За да се роди едно сърдечно приятелство между двете. Да се превърне в съдружие на мислите и мечтите, да прелее като песен в уроците на живота, които младата поетеса слуша и попива...

Първите най-важни думи, които Елка Няголова чува от Дора Габе, са възхвала на родолюбието. ”Добруджа ми е дала толкова много, че не ми е е възможно да изброя всичко – казва й тя. – А може би  дори сама не съзнавам всичко. Най-първо ми е дала любов към земята, към черната топла пръст, на която са стъпвали моите детски крачета. Дала ми е големите изгреви и залези, които и досега споменавам в стиховете си. Дала ми е копнеж към широкия простор и високото небе. Дала ми е любов към труда, от който чайка ми и баща ми са ни изхранвали и учили да се трудим... Ето защо Добруджа е влязла в кръвта ми и в моя дух. Аз я нося винаги със себе си...”

Седем-осем години след първата среща с голямата поетеса Елка Няголова е студентка в София. Тогава я спохожда в дома й на булевард “Толбухин” 45, но този път заедно с цветята й носи и свои стихове. “Срещата беше съдбовна за мен – спомня си тя. – На толкова много неща ме е научила – и като поетеса, и като жена. Толкова други срещи, разговори стоят в паметта ми. Тя често ме представяше пред публика и в литературните среди...” Замълчава, усмихва се като насън, в дълбок  унес, и добавя: ”Никога няма да я забравя. Нито нея, нито уроците й  - защото всяка наша среща беше урок за мен. И по поезия, и по женственост. Даваше ми за пример една мисъл на Едуардас Межелайтис, която изповядваше и като свое верую: ”Полетът ниско над земята вреди на поезията...”  Учеше ме да гледам от птичи полет на земните неща – особено на дребните случки и дребнавите хора...”

При някои от срещите и разговорите им Дора Габе нарежда пред Елка Няголова други изповедни думи: ”Дългът на писателя е да измъкне поезията от най-скритите гънки на материалната и духовната действителност, да я пречисти от рудата и да я превърне в брилянт... Събирай живот, както дървото събира годишните си кръгове, но винаги бъди нова! Иначе, ако не умееш да се вълнуваш от трагедията дори на едно врабче и от усмивката  на едно дете, няма да създадеш истинска поезия...”. Друг път, след като е прочела новите стихове на Елка и дълго е умувала над тях, Дора Габе ще се усмихне и замислено ще рече: ”Стиховете са като извора – сами знаят кога и къде да пробият почвата, за да утолят жажди...Всъщност дали си поет, може да реши читателят. Само той може да те нарече така...”

До началото на 1983 година, докато Дора Габе е жива, а и по-късно през годините, до ден днешен, Елка Няголова пише десетина лирични книги. В същото време отваря издателска къща, за да дава път на млади таланти, поддържа  национален младежки конкурс за поезия... Нейната стихосбирка “Петият сезон” ни спуска дълбоко в душевността й, сред безкраен лабиринт на откровения и чувства. Едно светоусещане, необременено от пози и декларации. Признанията звучат като самосъд, където е събрана радостта от живота и неговите болки. Поетесата рисува светли мигове, над които ляга сянката на завистта и на злобата.
Сборникът е извор на поетически открития и находки. Личат сътворени с радост и мъка образи. Обагрят ги нови истини, нови внушения за живота, любовта и смъртта. Словото поднася и клопки, и изненади, грабват те във вихъра на непознато чувство или те въвличат в нещо неизживяно досега, стопля, предизвиква, заредено с обич и упрек, с покаяние. Говори една образност, понякога на прага на парадокса, но всепоглъщаща с диханието на оригиналното мислене. Образност, която синтезира жаждата за любов и топлина, за човечност, нежност и красота...

През 2003 година на Елка Няголова е дадена голямата награда на Община Добрич на името на Дора Габе. Наградата е  за значими художествени постижения в духа на естетическите и хуманистични послания на голямата българска поетеса и за цялостен принос в литературата. Тогава пред вестник “Антимовски хан” тя заявява: ”Дора Габе е част от културната ни памет. Тя беше жрица, която живя между нас.  Литературната ни история е все още в дълг към този висок европейски дух. Мъчно ми е, че малцина се сещат една свещичка да запалят за годишнина от рождението или смъртта й. А когато из периодичния печат се появи нещо за нея, обикновено носи скверен, булеварден тон, който издава пълна безпросветност. Митологизират живота й, а личи, че не са я чели...”.