Кремена Митева - главен уредник в Регионален исторически музей – Добрич

   
В особено динамичния напоследък български културен живот научните форуми може би се възприемат като по-конвенционална форма, която не предполага особена артистичност, не носи така желаната от аудиторията изненада. Съществува реална опасност една конференция да се окаже изолирана от актуалните интереси на публиката, та дори и на научната общност. Затова прави впечатление, че през последните години се търси не само сериозен проблем, но и провокация при формулиране темата на даден форум и при задаване на неговите параметри. Като се опитва да се впише в подобна тенденция, Регионален исторически музей – Добрич предложи в официалните тържества, посветени на 120-годишнината от рождението на Дора Габе, да бъде включен и научен форум. Малко по-късно бе решено форумът да се проведе в две части – през месец май и октомври 2008 г. Целта на подобна двудялба е, от една страна, да се даде възможност животът и творчеството на поетесата да се обгледат от различни страни, а, от друга, литературоведите в България да бъдат ангажирани през цялата година с тази проблематика. Оказа се, че това е донякъде пионерско начинание, защото, доколкото ми е известно, с изключение на проведената през 1995 г. в Добрич кръгла маса за Дора Габе научен форум за поетесата от такъв мащаб не е провеждан. Убедена съм, че това е една от особено значимите инициативи за отбелязване на годишнината, организирана от Националния инициативен комитет, Община град Добрич и Регионален исторически музей – Добрич под патронажа на министъра на културата проф. Стефан Данаилов.
За двете части на научния форум бяха предложени различни теми, различни организационни форми и различни места за провеждане.
На 28 и 29 май в Дом-паметник “Йордан Йовков” – Добрич се състоя първата част – дискусия на тема: ”Теменугите – Дора Габе и другите”. Темата бе провокирана от една забележителна годишнина: 100 години от издаването на първата стихосбирка на жена поетеса в България – “Теменуги” на Дора Габе (1908 г.). Това е и първата лирическа сбирка на самата авторка. Може би действително стихосбирката има повече литературноисторическа стойност, както твърдят много изследователи, но все пак не трябва да отминаваме нейната положеност в началото на категорично заявилата себе си българска женска лирика.
Темата на дискусията действително се оказа интересна за литературоведите, тъй като имплицитно съдържа множество подтеми и предполага разкриването на редица литературни и житейски диалози: Дора Габе – редакторството на Яворов, стигнало до съавторство, по думите на самата поетеса; Дора Габе – съставителството на книгата от годеника й Боян Пенев; Дора Габе – нейния баща Петър Габе, подтиквал я непрекъснато да пише стихове, да публикува и да превежда поезия; Дора Габе – кръга “Мисъл”, с който много тясно общува по онова време, и др. Именно на страниците на утвърденото списание излизат много от нейните ранни стихове. Всъщност почти половината текстове от книгата  “Теменуги” се появяват най-напред в сп. “Мисъл”.
Богатите възможности на темата провокираха участниците във форума. В неповторимата атмосфера на експозицията за Дора Габе в Дом-паметник “Йордан Йовков”, решена във виолет, всред букети от свежи теменужки действително се получи един интересен диалог върху първата стихотворна сбирка на поетесата.
Форумът бе открит от проф. дфн Иван Сарандев – един от най-утвърдените изследователи на Дора Габе – с обстоен обзор върху разностранното и дълголетно литературно дело на поетесата. Изследването – “Повелителка на слънцето и духовните глъбини”, обхващаше ключови образи и проблеми от творчеството на авторката. Със своя увлекателен разказ към винаги актуалния проблем за Дора Габе и Добруджа ни върна Виолета Пенева – преводач, дарител и  племенница на Боян Пенев. Отношението пък на добруджанци към поетесата при срещите им с нея припомни журналистката от Добрич Мариана Иванова. В началната част на дискусията интерес предизвика и докладът на главния уредник на къща музей “Емилиян Станев” Радка Пенчева. В него бе разгледан въпросът за Дора Габе и еврейството – колкото биографичен, толкова и културологичен.
 В следващата си част форумът се концентрира върху основната си тема. Още докладът на Катя Кузмова–Зографова от Националния литературен музей очерта един широк хоризонт за дискусия. Бе предложен любопитен поглед върху темата за цветята в литературата ни от началото на 20. век – с акцент върху “пролетарската ярост” към теменугите. Върху литературните и житейски взаимоотношения между Дора Габе и Яворов, когото тя припознава като свой учител в поезията, се спря д-р Ивайло Христов от Института за литература към БАН. Конкретен проблем за интерпретация избра доц. д-р Миглена Николчина от СУ “Св. Климент Охридски”. Тя изследва образите на морето и гранита, сравнявайки текст от “Теменуги” с по-късна творба на Дора Габе. А докторантките от СУ “Св. Климент Охридски” Камелия Спасова и Мария Калинова в съвместния си текст направиха опит да дефинират и илюстрират с примери “двойното” в поетиката на авторката.
Върху стихосбирката “Теменуги” концентрира изследването си и д-р Станка Георгиева от Силистра, която не само представи  детайлно литературноисторическите факти, но се ангажира и със своя интерпретация на част от текстовете в лирическата сбирка. Образа на другия в книгата разгледа  Маринела Паскалева от Регионален исторически музей – Добрич, търсейки в опозицията мъжко-женско код за прочит на стихосбирката. Някои паралели между “Теменуги” и ранните символистични стихове на Йовков се опита да очертае д-р Кремена Митева от Регионален исторически музей – Добрич.
Майският научен форум с право бе наречен дискусия, защото много от докладите породиха въпроси и изказвания. Публиката се опитваше устно да доразвива някои от предложените тези. Бяха споделени и лични спомени от срещи с поетесата. Това засили емоционалния градус в залата. Започнатите разговори продължиха и след форума, когато участниците се събраха в залата на Историческия музей в Градския парк “Свети Георги”, за да разгледат изложбата “Някога в Добрич” и да чуят най-новите стихове на добричките поети. На следващия ден – 29 май, интелектуалната разходка назад във времето, в което живее и твори Дора Габе, бе продължена с едно реално пътуване из раззеленилата се майска Добруджа. Участниците в дискусията посетиха родното място на поетесата – с. Дъбовик, където разгледаха мемориалната сбирка за нея в читалището и вековните дъбове, дали името на това красиво селище.

Втората част на форума – националната научна конференция на тема “В света на Дора Габе” – ще бъде проведена на 1-3 октомври 2008 г. в залата на Община град Добрич. Това ще е една от заключителните прояви на тържествата за отбелязване годишнината от рождението на поетесата. За организаторите ще е истинско предизвикателство да подготвят първия в страната научен сборник с докладите от четенията през месец май и октомври. Защото смисълът на всяка културна и научна инициатива е не само да ни припомни нечий забележителен живот, не само да ни провокира да съпреживеем и осмислим едно културно дело, но и да оставим за потомците си  материален спомен за това – книга, която да четат и препрочитат.