Драгомил Георгиев

Потесата на добруджанската степ е от поколението на първите лирически гласове на европейските феминистки - Ана Ахматона и Марина Цветаева, Екатерина Ненчева, Лора Каравелова, Лиза Багряна и Мара Белчева. Семейството руски, български евреи пристига ог одеските богати земи и с три каруци, водени от волове и коне пристига в дъждовната есен в добруджанско селце с кирпичени къщички. Това трудното, красиво и волно детство, което е в основата на двете уникални книги – “Някога” и “Малкият добруджанец.”
Много са моментите от дългия земен път на поетесата, които респектират човека на 21 век. Дора Габе е от щастливките, защото израства в богато и заможно семейство, дядото по майчина линия е едър търговец на жито и нефтени продукти. Бащата Пейсах Габе е от руските волнодумци, народен учител, предприемчив земевладелец, по-късно депутат и смел гражданин. Дора учи френска литература в Гренобъл, след това свързва съдбовно живота си с най-колоритните личности от началото на 20 век- Боян Пенев и П.Яворов, Пенчо Славейков и Иван Вазов. Идват приятелствата с такива световни творци като Ян Каспрович и Джон Голсуърти, Иван Дучич и Робер Вивие, Янис Рицос и руските колоси. Един век живот, но без лична рожба, наистина-сурово е това артистично изпитание да си слуга на Словото и на Хората, да си самотничката и всяка вечер да възкръсваш чрез посланията и откровенията си, чрез своите дълги “писма до поискване.”
“Някога” /1924/ е колкото книга за децата, толкова и за възрастните.Това са очарователни “психологически етюди” /Владимир Василев /, каквито са по тип съзерцанията на младия Славейков в цикъла “Сън за щастие”. Феноменалното в книгата на Дора Габе е в божествената детска сетивност, както е при малкия принц на Сент Екзюпери. В този свят на предучилищното и предсоциалното, на предобщественото са водещи Нещото, Страхът, Вятърът, Снегът, Стихиите, Тъмното. Само по този начин всеки предмет и обект, образ и цвят са обивити в пелената на тайнственото и неизвестното. Страшното е вместилище на непознатото и далечното, на жестокото и несвободата, но още на дяволското и ангелското в тяхното единство.
В този естествен и сетивен, чист и непорочен свят има една Светиня, Мадона, Спасителка- МАЙКАТА. Това е колкото Екатерина Самойлова, толкова и Майката Богородица, която закриля, успокоява, но и наказва. В нейната прегръдка закрила детските сълзи бързо изсъхват, сърчицето връща своя изконен ритъм и идва тишината на висшата хармония, времето на усмивката и съня.
Книгата е по-скоро за възрастните, за родителите, които днес са толкова забързани и объркани, недиалогични и смутени от времето, в което живеят. Малката героиня ни кара да се замислим за все по-мъчителното общуване родители-деца, за крехкото детско усещане, което е болезнено, но може да бъде и жестоко. Четивото е “университет” по доброта, любов и щастие, но и по самота, защото всяко дете днес и сега е много неразбрано, уплашено, но и самотно.