"Родена в Добруджа, 24. VIII. 1888 г. село Дъбовик  /по-рано: Харманлък/. Родителите ми се преместили от Украйна в Добруджа през 1881г. Бягали са от преследванията на царската полиция. /Баща ми е бил активен народник/. В Добруджа се занимаваха със земеделие, от дете помня баща си и брат си да се занимават със стопанството, а майка ми - с приготовление на храна на семейството и на работниците.
През зимните вечери се четеше - книги бяха донесени от Русия. Богата библиотека с класическа литература бе разграбена през време на робството и войните.
Майка ни беше научила да четем още от 5-годишна възраст. Учих само до III- то отделение в Балчик, а четвърто прескочих с изпит и постъпих  в I-ви клас в Добрич /сега Толбухин/. Двете години в това училище бяха за мен тежки: бях по-малка от класа си, мъчно схващах абстрактни понятия. Цяла година не можах да разбера какво значи "предмет". Бях слаба ученичка и това ме гнетеше.
Трети и четвърти клас учих в Шумен.  Пак ми беше трудно. Едва в пети клас можах някак си да се съвзема и да настигна добрите ученички. Това повдигна самочувствието ми. Когато се преместих във Варненската девическа гимназия, бях вече силна ученичка.
Понеже следващата година бе неурожайна и  баща ми бе материално стеснен, оставиха ме на село. Не можех да се примиря с мисълта, че ще загубя учебната година. Купих си учебници и минах материала за половин година, сама държах изпит и ме приеха в гимназията. Бях най-силна по математика, макар да бях учила сама. Започнах да  пиша стихове, но ги криех от другарките си.
За деца започнах да пиша, когато моята 6-годишна племенница ме упрекна, че не пиша за нея. Не смятах тогава, че тия стихове могат да се наричат литературни произведения. Пръв ми поиска детски стихове за печат художника Ал. Божинов и ги напечата в своята "Златна книга". След това ме подири Ран Босилек за "Детска радост", а  към 1922-23 г. вече ме търсеха от всички детски списания.
Редактирах "Библиотека за най-малките" при Министерствота на народната просвета. Понеже през това време нямаше хубави илюстровани книжки за деца, освен тия на Ран Босилек и Елин Пелин, целта ми беше да обогатим нашата детска литература с ценни детски произведения като привлечем за тая цел най-добрите детски писатели, а също и най-добрите художници и илюстратори. Не беше лесно."

От архива на РБ „Дора Габе”

Аз гоня все неуловимото
и диря същината,
която може би не съществува...
                                              Дора Габе

ЖИВОТА ЛИ ШУМИ...

Живота ли шуми посред света безкраен,
смъртта със шеметен размах ли пролети -
във моето сърце намират отзвук таен
и сълзите, и светлите мечти.
Че птичка ли запей, и то ще да запее;
заплаче ли душа сред хладна самота,
и моето сърце със нея ще заплаче.
А щом мъгла обвий земята - кат сираче
ще затъжи самотно във света.

ПЕСЕН

Земята е от твойто слънце уморена,
иди си, летен ден, иди си, дълъг ден!
и стария ни дъб, и той е уморен,
безпомощно отпуснат, дъх едва поема.

О, топла лятна вечер! Още е небето
прозрачно и на запад кърваво, а ето,
видение ли, сън ли, грее в светлината
със друга светлина и нова, и позната

вечерница-звезда. Отварят чашки бели
към нея цвят до цвят,
в молитва къщите стоят, глави привели,
и сякаш божи дъх прегърна тоя свят.

ЗАНЕСЕНОСТ

Откакто се родих
на всички поколения
връстница станах.
На две епохи въздуха ловях
и толкоз дълги бяха дните
и годините,
че ми се струва
да съм станала безсмъртна...

А времето,
превърнато във вечност,
пространството в безкраен свят
ме носят и аз плувам
щастлива,  че не зная
към кой бряг
ще ме изведат!

ЗАВЕЩАНИЕ

Отивам си с неутолена жажда,
с очи, все още устремени,
с протегнати ръце,
които в сетния ми час
насила ще кръстосат
върху мене...
Но вий побързайте,
вземете ме със вас,
да заживея в младите души,
да не лети духът ми
между земята и небето,
и като вечен спътник
в свойте кръгове околоземни,
да ви съглежда само
и да не може никога
да ви докосне...