Представата на хората за музея е различна. Някои го приемат като съкровищница, други – като храм, а трети – като място, където се срещат различни култури, провеждат се много и разнообразни прояви и където човек може не само да научи нещо ново, но и да се докосне до миналото. Различни са и музеите. И всеки един от тях изминава различен път на развитие.
Музеят в нашия град е сравнително млад. Тази година той навършва 55 години – време, нито много, нито малко, но достатъчно да осъзнаем, че ние, които сме призвани да съхраняваме паметта на хилядолетията, имаме след себе си вече своя половин вековна история и носим в себе си опита на изминалите десетилетия. Всъщност историята на музейното дело в града ни е много по-стара. Тя води своето начало още от последните десетилетия на нашето Възраждане, когато възниква интереса към изучаването, събирането и опазването на старините. А през 1916 г. – в дните непосредствено след приключване на кръвопролитните сражения за отбраната на Добрич, възниква и за пръв път идеята за създаване на музей. Съдбата на Добруджа и последвалото румънско господство забавят с десетилетия реализацията на тази идея. Затова и музеят в Добрич се създава едва през 1953 г. По-важното обаче е, че тогава той възниква като музей на Добруджа, а в учредителните му събрания участват представители от всички краища на областта. Началото поставят ст. н. с. д-р Любка Бобчева, Димо Драгнев и Маргарита Дакова, които за по-малко от десетилетие успяват да изградят музейната структура, започват системна събирателска и изследователска дейност и пристъпват към създаването на музейни сбирки и изложби в почти всички градове и селища на територията на тогавашния Толбухински окръг. А през 1960 г. в най-старата музейна сграда – мезея в Градския парк “Св. Георги” се открива и първата музейна експозиция.
За историческото развитие 55 години не са много време. Но за тези години е открит и изследван археологическият комплекс край Дуранкулак с най-старата каменна архитектура в континентална Европа, с първото обработено злато от каменно-медната епоха и с най-големия праисторически некропол в света. Проучени са античните и средновековните крепости, селища и некрополи при Топола, Камен бряг, Калиакра, Чиракман, Балчик, Одърци, Кладенци, Скала, Шабла и др. Извършено е геодезическо заснемане на могилите и могилните некрополи в Добричка област. Проведени са редица теренни експедиции и изследвания. В резултат, музейните фондове се попълват, създават се нови музейни експозиции, пишат се и се издават монографии, академични издания и извори. Днес във фондовете на музея се съхраняват над 180 000 експоната, сред които и уникални музейни ценности и колекции, като находките от археологическия комплекс край Дуранкулак, от най-големия старобългарски керамичен производствен център край с. Топола или пък от богатия къснономадски некропол край с. Одърци;  колекциите от средновековно оръжие, от възрожденски икони, сред които са и най-многочислените в България образци с образите на Св. св. Кирил и Методий, от вещи, снимки и документи, свързани със съдбата на Добруджа в новото време или с живота и творчеството на Йордан Йовков, Дора Габе, Анастас Петров, Адриана Будевска и Петър Дачев. А в научния архив се пази богата база данни за археологическите обекти, за тракийските надгробни могили, за  недвижимите паметници на културата, за възрожденските църкви и икони, за етнографията и историята на селищата в областта от епохата на българското възраждане и новото време.
В променящия се съвременен свят музеят ни е изправен и пред нови предизвикателства. Днес ние посрещаме новия, все по-знаещ, образован и любопитен посетител, който има невероятна нагласа не само към нашето съвремие, но и към нашето минало и който очаква от нас да отговорим на неговите очаквания. За този посетител през последните години създадохме новите и модерни музейни експозиции: “Археология на Добруджа”, “Дора Габе”, “Добричката епопея 1916 г.” и “Природата на Добруджа”, в основата на чиито идейни концепции стоят съвременните изисквания към музеите за избягване на шаблонното представяне чрез табла и витрини, нарушаване на традиционната ходова линия, намаляване на отрицателния ефект от откъсването на експоната от неговата естествена среда, или с други думи казано – изисквания за създаване на спектакъл, който човек може да усети, да почувства, да съпреживее и да осмисли. За този посетител организирахме и представихме редица престижни гостуващи изложби, като “Човекът в миналото”, “Гигантски кристали, минерали и полускъпоценни камъни”, “Българските владетели 1879–1946 г.”, “Восъчни фигури”, “България на длан”, “Венера и районът на Долния Дунав”, “Средновековните съкровища на България” и още много, много други. Гостувахме и ние. Експозиците, които представяхме в КК “Албена”, Варна, Балчик, София, Котел, Силистра, Тутракан, “Етъра” и Бургас, бяха не само добре приети, но и имаха невероятен успех.
Паралелно с това организирахме различни временни изложби с материали от нашите фондове, аудиториуми, конкурси, концерти и предсатавяния на книги; провеждахме археологически разкопки, изследователски експедиции, чествания на традиционни празници и научни форуми – национални и международни конференции, кръгли маси и четения; събирахме експонати; работихме по проекти; издавахме годишник “Добруджа”; писахме студии и статии за български и международни научни издания. Все неща, които като че ли граничат с рутината и задължението и често отминават почти незабелязано, но са същностни и значими за всеки музей. Особено внимание отделихме и на нашите най-малки посетители, за които създадохме първия Учебен музей в Добрич и реализирахме разнообразни образователни програми, чрез които искаме не само да допълним знанията на децата ни, придобити в училище, но и да развием у тях качества като себеизява, въображение, чувство за отговорност и способност за работа в екип, които времето неминуемо ще изисква от тях. И може би най-големият ни успех е, че успяхме да върнем младите хора в изложбените зали и да увеличим броя на посетителите ни, който нараства с всеки изминал ден.
Тази концепция бе и в основата на честването на нашия юбилей. За да го отбележим, избрахме неслучайно нощта на музеите, която свързва и обединява в едно хора и музеи от цяла Европа. В тази нощ празнувахме заедно с нашите посетители и с хората, с които сме работили през годините, които неведнаж са ни помагали или които са ни дарявали музейни ценности и реликви. За тях подготвихме изложбите „Някога в Добруджа”, “Пътят на музея” и “От находката до витрината”, които представиха не само богатството и разнообразието на нашите фондове, но и възможностите на нашия музей да показва пред широка публика съвременни, модерни и атрактивни  музейни експозиции.  
Празникът вече отмина. Но все още остава много работа. До края на тази календарна година предстои да проведем две национални конференции, над десет временни и гостуващи изложби, както и юбилейните чествания, свързани с големите български творци Йордан Йовков, Адриана Будевска, Петър Дачев и Анастас Попов. Остава и най-трудната и сложна задача – да намерим новия дом на музея. Това е наша мечта и надежда от години. Искаме този дом не за себе си, а защото сме убедени, че Добрич и Добруджа заслужават да имат своя съвременен и модерен музей. Знаем, че с всяка изминала година става все по-трудно, но е време вече да разберем, че изграждането на такъв Музей е не само държавна задача, но и дълг на всички нас, добруджанци. Защото няма кой друг да го направи и защото, както казва основателят на IBM Томас Уотсън: “Ние трябва да сме готови да променим всичко, което сме, за да останем конкурентни в средата, в която се намираме, но никога не бива да се отказваме от нашите три основни убеждения: първо, уважение към достойнството на индивида; второ, висок професионализъм и трето, нашата изключителност.” Нека тези думи са нашето послание към хората в Добрич и Добруджа.