Дияна Борисова - директор на Регионален исторически музей Добрич

Текето Ак Язълъ баба – "най-прочутата мюсюлманска и християнска светиня" по българските земи в миналото, се намира край село Оброчище, всред ширините на Добруджанското плато, недалеч от гъстата лонгозна гора "Балтата" и Черноморския бряг. От някогашния единен комплекс днес са запазени само две изолирани една от друга монументални сгради с еднакво планово решение и градеж, но с различна големина. Двете представляват съчетание от правилен седмостен с прилепен към една от страните му правоъгълник.
Тюрбето (гробницата) на Ак Язълъ баба е солидна постройка с диаметър 11 м и височина 12 м, започваща с по-ниско и почти квадратно преддверие. Двете части на сградата са построени от прецизно издяляни квадри, плътно иззидани с хоросанов разтвор. Каменната им зидария се допълва от червенокафявия мрамор, с който са облицовани полусферичните сводове на прозорците и вратите. Снишени елиптични куполи покриват и двете й помещения и придават спокойствие и празничност на вътрешните пространства, извисявайки ги във височина. В средата на тюрбето е разположен гробът на светеца, ориентиран изток-запад и покрит със зелено сукно. Някога до него били сложени вещите на Ак Язълъ баба, за които се вярвало, че притежават неговата необикновена сила. И до днес обаче най-впечатляват изографисванията по стените и таваните на тюрбето, които представляват стилизирани растителни и геометрични орнаменти в източен стил.
Имаретът на Ак Язълъ баба е разположен на около 50-ина метра северно от гробницата. Днес от него са останали само стените, издигнати на 5 м. височина. Сградата повтаря архитектурния замисъл и градеж на тюрбето, но в значително по-големи размери. Ето как описва нейната наредба Евлия Челеби: "Вътре виси полилей с 300 кандила. Всяка нощ дервишите палят тези кандила и се отдават на душевни съзерцания. Вътрешността е постлана с неиздялан бял мрамор, а в средата има един шадраван, а тъй и много свещници, подарени от разни султани. Около вътрешната площадка има постлани кожи от закланите курбани. На всяка кожа стои по един дервиш и работи нещо…". Централното помещение има четири големи прозореца, между които един над друг били разположени множество долапи. В северния му ъгъл при срещата на две от стените е оформено широко отворено огнище с висок седмостенен комин, напомнящ изящното тяло на минаре. Някога над огнището на дебел синджир бил окачван огромен котел, символ на гостоприемството на дервишите, които предоставяли безплатно храна и подслон за три дни на всеки пътник, минал край техните обители. Предполага се, че покривната конструкция на имарета е била със сложна конусообразна форма, изработена от дърво. Вероятно тя е изгоряла през руско-турската война от 1768-1774 г.
Патрон на текето е мюсюлманският светец Ак Язълъ баба, почитан от местното население като древен митично-култов герой – лечител и чудотворец; повелител на земните сили и носител на плодородие. Всъщност този светец е реално съществувала личност. За разлика от легендите и преданията, малкото достигнали до нас извори го представят като водач на дервишки орден – наследник на прочутия Осман баба, чието тюрбе се намира в с. Богомил, Хасковско и учител, и духовен наставник на Демир баба, който пък е патрон на текето в м. Сборяново, Исперихско.
Кои са първите обитатели на текето, на този етап е все още трудно да се каже. Но освен на монасите, столетия наред манастирът служи и за духовно средище на местното население, привличайки вярващите от близките и далечни краища на империята. А през втората половина на ХХ век той започва да се посещава и от християните, които идват на това място, за да почетат народния светец – св. Атанас.
Неясни са все още причините за развитието на наблюдаваната двуобредност. Но именно утраквистичността на текето край с. Оброчище, както и неговата утилитарна сакралност, т. е. възприемането му от местното население като светилище, правят възможно почитането му от различни етно-конфесионални групи: мюсюлмани сунити или шиити, християни и дори цигани. По традиция изповядващите исляма посещават текето в понеделник, четвъртък и петък или при даване на оброк, а християните – тогава, когато се нуждаят от помощта и закрилата на своя светец. Най-многолюдни стават събиранията на 2 май – Атанасовден, приет и за ден на Ак Язълъ баба, когато и българи, и турци празнуват заедно. Независимо от факта, че вярващите възприемат и осмислят своето посещение чрез етно-конфесионалната си принадлежност, на текето те вършат едни и същи ритуали – молят се при гроба на светеца; мият се с вода; връзват парцалчета по клоните на околните дървета; палят свещи; оставят богати оброчни дарове и правят жертвоприношения. Всички тези обреди са свързани с опозицията живот-смърт и са насочени към измолване закрилата на светеца, в чиято сила се вярва безрезервно.
Тази традиция просъществува близо цяло столетие. Постепенно тя е изоставена през 40-те години на ХХ в., когато текето почти напълно запустява. През последните години сме свидетели отново на възраждането на това сакрално място, което предопределя в още по-голяма степен неговата значимост и необходимостта от бъдещото му опазване и съхраняване.