Антимовски хан - издание за животопис и култура.

Антимовски хан е издание за животопис и култура на Сдружението на писателите в Добрич. Понастоящем излиза като списание, наследник на едноимения вестник с 10-годишна история. Събира поезия, проза, есеистика, интервюта, краезнание, други форми на литература, както и отзиви от всички сфери на изкуството и културата на творци от Добрич, Добруджа, страната и чужбина. С него живее духът на Йордан Йовков. Може да откриете още нови преводи, първи стъпки на млади автори, препоръчани книги на местни автори, обяви за конкурси, събития и др.. Антимовски хан - статии :: И ПОБЕДИТЕЛ Е..."

И ПОБЕДИТЕЛ Е...

Лиляна Стефанова получава националната литературна награда Дора Габе  
Леда Милева е отличена за преводаческа и изследователска дейност и създаване на школа от талантливи последователи

Деветчленна комисия, под председателството на зам. кмета на Добрич Камелия Койчева, реши голямата литературна награда „Дора Габе” тази година да бъде връчена на Лиляна Стефанова, за цялостно творчество. Решението е взето с 8 гласа. Отличие се присъжда на Леда Милева за изключителна преводаческа и изследователска дейност и създаване на школа от талантливи преводачи. Общо 10 предложения за наградата постъпиха в Община Добрич. Останалите номинирани са: Киряк Цонев, Станка Георгиева, Станка Пенчева, Лиана Даскалова, Мая Дългъчева, Зоя Василева, Драгни Драгнев и Камелия Кондова. Тази година Община Добрич ще връчи Националната литературна награда “Дора Габе” за втори пореден път, на тържествена церемония на 24 септември, по време на Литературни празници, посветени на 120 години от рождението на голямата българска поетеса. Наградата е учредена през 2003 година от Общински съвет Добрич в знак на признателност към живота и творчеството на Дора Габе. Първият носител, удостоен с престижната награда е поетесата Елка Няголова.

 

Лиляна Стефанова е родена в София. През 1947 г. записва в Москва театрална режисура, а след това завършва Литературния институт “Максим Горки”. Работи в литературни издания в страната; участва в крупни международни форуми, като председател на българския ПЕН-клуб и като секретар на Културната комисия на Международния комитет за европейска сигурност и сътрудничество в Брюксел.. Автор е на 50 книги поезия, проза, есеистика, творби за деца. Нейни стихове са преведени на 31 езика, общият тираж на книгите й достига един милион екземпляра. Десетки чуждестранни периодични издания са публикували нейни творби. Между книгите, които й носят най-голяма известност и признание, са „Обич и мъка", „Една есен в Америка", „Вулканите на Мексико димят", „Душите ни са заедно", „Пиша - значи обичам", „Япония без кимоно и ветрило", „След полунощ", „Болка на глас" и други.


СРЕБРОТО

    Вече е късно
    да стигна
    в двайсет под нулата
    до ония лавинни рилски била,
    вкусили бялата смърт.
    Но се моля,
    за кой ли път -
    да слизат при мен,
    когато мрачна мисъл
    заварди духа ми.
    Да се спускат
    техните снежни чела
    в делника мърляв –
    преди да ме задуши.
    Да засвятка
    скрежа на вечното –
    когато и аз -
    овъргаляна,
    овълчена,
    обречена -
    цяла в тленния свят
    на дребни души.
    И ако някой
    прозрачен ден
    реша да измеря
    с какво бях богата
    и дали съм била -
    да блесне среброто,
    чисто и мъдро
    на ония далечни лавинни била.



ДУША ПО МОНОКИНИ

    Замина дискотеката на лятото.
    И чувам пак
    хрущенето на мидени черупки
    под гумените си ботуши.
    Душата ми по монокини
    освободена, ненаситена.
    Магията на хоризонта ме обсебва.
    Чета надрасканите стихове,
    които вятъра
    оставя върху пясъка.
    Опитвам се и аз,
    но той безочливо
    изтрива моя ямб -
    добре позната ревност
    сред поетите!
    Харесва ми хазартния му нрав
    и неговото нагло превъзходство.
    И все пак помежду ни има родство.
    Това ми стига.
    Душата ми - довчера
    римувала бензин и безнадеждност
    по градските кръстовища -
    сега зазубря
    хруптенето на мидени черупки
    и неговия неримуван стих.




КАК

Как да оснежи
своите мисли черни?
Саждите от страхове и безлюбие ¬
как да оснежи?

Онемявам от завист,
като гледам премъдрата белота
на рилските скатове,
оскрежените борове,
елите
оваляни в снежни глухарчета,
тънки нанизи от следи
на пробягала божия милост.

Да тръсна ли
ей онова
ангелско крило над главата си?
Дали ще белна и аз, цялата ¬
пречистена,
причестена,
възсияла, избавена?

Или ще остане
тъмното
в корените
на нескопосано боядисаната
моя несрета?



НАКАЗАНИЕ

Не прозрях.
Беше този, който исках да бъдеш.
Не ти самия. Той.
Бях съчинила пиесата,
твоята главна роля,
декора, костюма ти, репликите,
гласа ти...
Бе герой на юношеска сцена.
Зад рампата
на детската измислица.
Дадох ти думи и жестове,
снага на Парис.
Беше този, който исках да бъдеш.
Не ти самия. Той.
Приших ти оригинален ум,
нежност,
ирония,
мъжко безстрашие,
вярност.
Бях захласната.
Бях шантаво влюбена.

После счупих, по воля на случая,
не очилата с луди диоптри.
Себе си. На парчета.

 

 

Леда Гео Милева е българска писателка и преводачка. Тя е автор на стихове и пиеси за деца и на преводи от английски, руски и френски. Тя е дъщеря на поета Гео Милев. Леда Милева завършва Американския колеж в София (1938) и Институт за детски учителки (1940), като известно време учи и Юридическия факултет на Софийския университет „Свети Климент Охридски“ (1938-1941). След Втората световна война работи като редактор в различни издателства и като главен редактор на списание „Пионерска самодейност“ (1952-1955). След това е заместник-директор (1966-1967) и директор (1967-1970) на Българската телевизия. От 1972 до 1978 е постоянен представител на България в ЮНЕСКО в Париж. Леда Милева е председател на Съюза на преводачите в България (1979-1989) и народен представител в VIII и IX Народно събрание и в VII Велико Народно събрание.



КАРНАВАЛ В ГОРАТА

Листата на брезата

Как започна?
Есента боядиса листата
на брезата.
После ветровете -
през лятото спали -
се разбудиха
и надуха кавали.
Те свиреха тъй весело,
че листата се засмяха
и заиграха.

Песента на кавалите беше звънка,
а дръжката на всяко листо е тънка!
Листата се отрониха
и политнаха с ветровете.
- Какво ще правим, кажете? -
питаха листата
на брезата.
- Ду-ду-ду-у-у! - пищяха ветровете
с кавали. -

Не сте ли разбрали?
Днес ще има голям карнавал.
Вижте върбите -
позлатили са си косите.
Вижте младия бук -
облякъл червен ямурлук.
Дори шипката си е наметнала шал.
Да вървим! Карнавал, карнавал!
Тъй свиреха ветровете.

А листата
на брезата
се въртяха,
танцуваха,
летяха.
И кой би ги спрял?
Бяха канени на карнавал.


Майката и врабчето

Майката на листата
беше брезата.
Цяло лято се кипри -
зелена,
пременена.
Сега остана самичка.

На пръсти се надигаше
брезата и гледаше -
къде отидоха децата?
Но ето
долетя врабчето.
То беше ходило на карнавала
и още отдалече
рече:

- Чудесно беше. Просто нямам думи
да ти опиша всички маски и костюми.
А твоите деца - те бяха най-красиви.
И как танцуваха! Същински балерини!
За тях ще се говори пет години...
И всички казваха: "Брезата е честита!"

- Ами Златушко? - майката попита.
 - Златушко ли? Най-малкото листенце!
Той стана на палтенце
за две тревички голи.

- А Треперушко?
Какво направи той?
- Видях и него.
На лодка стана и отплува към морето.
О, Треперушко е юнак!

Врабчето си отиде.
Започна да прехвърча сняг.

А майката-бреза усети, че заспива.
Тя беше уморена, но щастлива.
Добри деца отгледа.
Нека спи.
До пролетта.
Тогава, щом усети тръпки,
ще се разпукнат нови малки пъпки
и нежно майката ще ги прегръща
и пак ще се повтори приказката съща
за листата
и брезата.

Лиляна Стефанова /сн. Мартин Митов/

С подкрепата на:

  • Община Добрич
  • Община Добричка
  • Община Каварна
  • Община Шабла
  • Община Балчик
  • Община Тошево