1908 - 1912
Пенчо Славейков

Драгни Драгнев

През 1910 година, когато за пореден път гостуват на пианистката Маргарита Стойчева, Пенчо Славейков подарява на Дора Габе новата си книга “На острова на блажените”. После се обръща към своята вярна спътница Мара Белчева:”Тя повече харесва Яворов, но като мине време, ще предпочете моите стихове.” Но това не е първата среща на Дора Габе с големия български поет. По-рано той и Мара Белчева многократно ходят у тях, разговарят на чаша чай и четат стихове. Боян Пенев се прекланя дълбоко пред таланта на Славейков и е първият му приятел. Двамата с Дора често прекрачват в неговия дом и се заседяват с часове. Или се разхождат заедно  в полите на Витоша при хубаво време.
Много по-рано, току-що завършила Варненската гимназия, Дора Габе зърва Пенчо Славейков за първи път. Среща го на една вечеря в дома на д-р Еренпрайз, главен равин на София, където я завел баща й. Неколкократно, вече като съпруга на Боян Пенев, посещава Народната библиотека, когато Славейков е неин директор. Виждат се в кабинета му, той й чете новите си стихове, тя преписва текстове от стари книги за лекциите на Боян. След време ще я видим на събрание в една университетска аудитория.  Слуша гневното и могъщо слово на Славейков по случай смъртта на Лев Толстой. Поетът говори в защита на поробените и онеправданите, за които разказва гениалният руски писател.  Говори за тях и заклеймява другите. Но зли, завистливи и посредствени хора ден и нощ вливат отрова в живота му. Накрая го прокуждат в изгнание.
Писателят Стилиян Чилингиров разказва един епизод от живота на поета. “Едничкият човек, от когото Яворов имаше страх, беше Пенчо Славейков – пише той. – Дали това произхождаше от пиетет към личността му, или от признание за неговия талант, мъчно би могло да се каже. А може би защото Пенчо беше негов литературен кръстник.  Знае се, че първите си стихотворения Яворов е пращал в “Мисъл” с инициали, както и в другите списания. Да тури цялото си име Крачолов не се решавал. Не се решила и редакцията на “Мисъл” да постави това презиме. Славейков му измислил псевдоним. Но защо Яворов?  Защото бившият финансов министър Христо Белчев, убит при Градската градина, се подписваше с псевдонима Яворин. А той беше съпруг на поетесата Мара Белчева – по-късно , след  овдовяването й, Пенчова приятелка. Мъчно ли е да се достигне от Яворин до Яворов? А можеше ли Крачолов да не бъде доволен от звучния си псевдоним? Разбира се, не. Можеше ли да бъде неблагодарен от кръстника си? Положителното е, че Яворов не зачиташе никого  колкото Пенчо Славейков и Гоце Делчев.         
Кога заедно с Боян Пенев, кога самичка, лете или зиме, Дора Габе често присяда до Пенчо Славейков или пристъпя редом с него. Издига поглед към челото му и напевно реди някое ново стихотворение. Слуша я той, слуша и се усмихва, а накрая бащински, нежно я наставлява:”Не бързай да печаташ...Рано  е...Ти си още голокрило врабче...Колкото отлежават стиховете, толкова по-добри стават...” Тази поука звучи у нея и в деня, когато се виждат за последен път. Когато малцина негови приятели и съмишленици го изпращат на Софийската гара. Тогава Дора и Боян обещават, че скоро ще му идат на гости в Италия. Първо отиват в Мюнхен. Там ги намира тревожната телеграма на Мара Белчева. Боян и Дора заминават за Комо Брунате, но не
заварват Пенчо Славейков жив...