1908 - 1937
Мара Белчева

Драгни Драгнев

Мара Белчева е дванайсет години по-възрастна от Дора Габе. Съпругът й Христо Белчев е убит, когато се разхожда из София заедно със Стефан Стамболов. Семейният им живот е кратък. Високо образована жена. Сродена с музиката, с литературата и чуждите езици. Поетеса. Познава Пенчо Славейков от детството си. Една среща с него през 1903 година, далеч след смъртта на съпруга й, слага началото на дружбата им. Вярна спътница до края на живота му, до последния му ден в изгнание -  часа на смъртта му. Избира я той и пръв й доверява чувствата си.  Единствената жена, която възпява в стиховете си. А тя го обгръща с грижи, с душевна близост и преданост.
Дора Габе се запознава с нея през 1908 година, когато вече е омъжена за Боян Пенев, и са на гости у д-р Кръстев. Сближават се от един път. Често са заедно. Навестяват се у дома или се разстъпкват из Лозенец. Понякога са в компания – с хора, които харесват и обичат. Най-вече в съдружие с Боян и Славейков. Навсякъде двете – красиви, елегантни, очарователни. “Светица в духовната си чистота, царица в походката си, в осанката си, в недосегаемото си достойнство на любеща жена.” Тъй говори за Мара Белчева по-младата Дора Габе.  
Една случка през лятото на 1914 година, която Дора Габе сама разказва: ”Връщаме се аз и Мара Белчева от Германия през Румъния, а заедно с нас е книгоиздателят Александър Паскалев с годеницата си. Паскалев беше нашата каса, всичките ни пари у него.Не ни позволяваше нищичко да си купим. Имахме ядене дотолкоз, доколкото да не умрем от глад. И пътувахме с дни през Румъния. На границата ний с Мара Белчева, макар че тя беше дванайсет години по-възрастна от мене, обаче беше като дете, съвсем млада жена, с млад и чудесен характер, двете тичаме и подхвърляме една топка. Не знам за какво я бяхме купили, подарък навярно за някого. И така я подхвърляхме, че избумтя големият глобус на гарата. Едва не припаднахме, защото за да платим тоя глобус, Паскалев трябваше да даде цялата каса. Той позеленя. Нарече ни глупави,  никакви, незаслужаващи внимание жени...”
Четвърт век след запознанството им, когато са далече една от друга, й пише:”Мила Мара, много хубави неща научих от тебе. Видях те в най-крехката си възраст и помня  много твои особености, които ми правеха впечатление. И да искам да те махна от себе си, не мога – органически съм срастнала...» А по-рано, около осемнайста година, да речем, двете първи приятелки са заедно най-редовно. Пишат стихове и  ги четат, само че кой знае защо, гледат да е тайно от Боян Пенев. Тогава Мара Белчева издава сбирката си “На прага стъпки”. Стихотворения интимни, съгрети от много нежност, примесени с мъдрост. В тях е наслоена и скръбта за изгубеното щастие и непрежалимата любов. Сетне идва сбирката й “Сонети”, която носи същия дух, но обхваната и от религиозен мистицизъм...В кръжилото на голямото си приятелство двете поетеси се срещат с изключителни, творчески личности. И двете отварят път към свободния възход на българския дух. След смъртта на Мара Белчева през 1937 година Дора Габе ще отрони поетични думи:”Свърши се баладата на нейния живот!” А малко по-късно ще добави:”Ние не й дадохме нищо, а тя ни даде целия си живот за пример!”