Антимовски хан - издание за животопис и култура.

Антимовски хан е издание за животопис и култура на Сдружението на писателите в Добрич. Понастоящем излиза като списание, наследник на едноимения вестник с 10-годишна история. Събира поезия, проза, есеистика, интервюта, краезнание, други форми на литература, както и отзиви от всички сфери на изкуството и културата на творци от Добрич, Добруджа, страната и чужбина. С него живее духът на Йордан Йовков. Може да откриете още нови преводи, първи стъпки на млади автори, препоръчани книги на местни автори, обяви за конкурси, събития и др.. Антимовски хан - статии :: ВЕЛКО КЪНЕВ – С ПЪРВО „ДА” ОТ ДОБРИЧКАТА ПУБЛИКА"

ВЕЛКО КЪНЕВ – С ПЪРВО „ДА” ОТ ДОБРИЧКАТА ПУБЛИКА

Надежда Карапанчева

Актьорът Велко Кънев поднесе на любимата си публика "опит за автобиографичен" моноспектакъл, по повод шестдесетия си юбилей. Прекъснахме разходката му из Добрич, за да си поговорим за нещата от живота. Явно не беше доволен, задето объркахме плановете му, но още при първия въпрос влезе в собствената си кожа – човек с изключително чувство за хумор.

- Велко Кънев на 60 години – това шега ли е?
- Не, това е това, което е! /смее се/ Аз обичам да се шегувам, но това са 60 години, няма как да се пошегуваш, освен да кажеш, че е точно това.
- А, може ли да бъде роля?
- Ами вижте, може всичко да бъде, ако не го вземаш много насериозно и аз се старая равносметката да не е в ущърб на удоволствието от живота. Винаги, както казва един мой приятел, и след 60 години има радости и трябва да ги търсиш и да ги откриваш.
- Успявате ли всъщност в това, удоволствията да са повече?
- Нещастието много често идва и то само, без да го каним, а удоволствието от живота трябва да го търсим и да го откриваме. И в момента, в който го откриеш трябва да се опиташ да го задържиш, да го разшириш, да стане по-дълъг този радостен миг, за да живееш по-свободно и щастливо.
- Това ли е едно от нещата, които търсите край яз. Малко Шарково, например?
- А, не само край яз. Малко Шарково! Тук, около Добрич, още не съм се развъртял по язовирите, но да се надяваме, че ще ме поканите на някой хубав водоем, за да си почина малко от напрежението. Обичам да бъда сред природата, сред естествените хора. В природата, там, където аз ходя, хората обикновено не са обременени от градските тегоби, от напрежението, от страстта да се изявиш, да печелиш, да бъдеш кой знае какво несъизмеримо чудо в живота! Там – хората до реката са малко по-нормални, те са вглъбени в една малка плувчица и като че ли светът не съществува за тях. И аз обичам да съм там!
- Всъщност това ли провокира Вашият моноспектакъл „12 разгневени монолога” – много гняв ли има натрупан у Вас през тези години?
- Не, това е една закачка със спектакъла „12 разгневени мъже”, в която аз имах щастието да участвам преди десетина – петнайсет години, в Народния театър, постановка на Леон Даниел. И когато събрах най-любимите си неща, те се оказаха 12 и викам :”Как да ги кръстим? Как да ги кръстим? – Вместо „мъже”, ще ги кръстим „разгневени монолога”. А, всъщност това е един опит за автопортрет. Най-добрият начин, по който актьорът може да изрази себе си са чуждите думи, чуждите стъпки, чуждите мисли и там някъде между тях се крие и неговото „аз”. Зрителят е достатъчно умен, за да открие това „аз”. Да пообщуваме с публиката и да видим тези думи, които ще излязат от устата ми, дали са остарели, дали са модерни, дали удрят или са вече на свършване. Думата е нещо велико за актьора и аз цял живот съм се хранил с думите. Тези монолози са театрални – повечето са правени в Народния театър. Един от тях е представен тук – когато Народният театър гостува с „Двубой” по Иван Вазов при откриването на новата сграда на вашия театър. Има още един хубав спомен, който ме свързва с Добрич. Това е първата ми награда, която съм получавал като актьор – национална, с участието ми в спектакъла „Милионерът” по Йовков, на Сливенския драматичен театър. Тогава, навремето имаше празници на Йовковата драматургия и аз бях най-щастливият човек, когато, няма да кажа преди колко години /смее се/, когато в една висока сграда на общината тук, ме извикаха, мисля, че на 8-я етаж беше и ми връчиха една диплома, която и до днес е най-скъпата на сърцето ми награда, защото бях много млад, много исках да тръгна в тоя път и може би Добрич е една от спирките, където аз получих „да” на публиката.
Добави коментар


( няма да се публикува )



*Всички полета са задължителни



С подкрепата на:

  • Община Добрич
  • Община Добричка
  • Община Каварна
  • Община Шабла
  • Община Балчик
  • Община Тошево