Антимовски хан - издание за животопис и култура.

Антимовски хан е издание за животопис и култура на Сдружението на писателите в Добрич. Понастоящем излиза като списание, наследник на едноимения вестник с 10-годишна история. Събира поезия, проза, есеистика, интервюта, краезнание, други форми на литература, както и отзиви от всички сфери на изкуството и културата на творци от Добрич, Добруджа, страната и чужбина. С него живее духът на Йордан Йовков. Може да откриете още нови преводи, първи стъпки на млади автори, препоръчани книги на местни автори, обяви за конкурси, събития и др.. Антимовски хан - статии :: ДУМИ ПО ПЪТЯ"

ДУМИ ПО ПЪТЯ

Петранка Божкова ще посрещне своя кръгъл юбилей с нова стихосбирка. "Думи по пътя" излиза със знака на Издателство "Захарий Стоянов".
Поетесата е родена на 16 юни 1957 г. в село Лясково, Добричко. Преди тази има три поетични книги: "Но чудо няма" /1992/, "Пепел от илюзии" /1997/ и "Брод към небето" /2002/. През 2006 получи Голямата награда в първия Национален поетичен конкурс "Христо Фотев" в Бургас. Работи като кореспондент на Радио Варна в Добрич.



ПРЕДГОВОР
КЪМ КНИГАТА НА ЖИВОТА

На масата – хляб и вино.
И една непрочетена книга.
Небето прелива в синьо,
а светлото все не достига.
Един невидим художник
разпъва щедра палитра.
Денят се свива тревожно
и сипва прах над боите.
Върху рисунката цветна
потичат реки във сиво.
Някакъв глас ми шепне:
“Побързай, мигът си отива!”
Трябва да има граници
в пустинята на сърцето –
бяла е всяка страница
от книгата непрочетена.
Колко живота ще минат,
докато просто се сетим
да “сипнем” в чашите вино,
да сгреем хляба в ръцете си?
Ако виното прелее
и взриви кръвта ни гореща,
то ще е знак, че живеем,
защото се с л у ч в а н е щ о…
Нека се счупят чашите!
/В сметката ще ги допишем./
Има ли нещо по-страшно
от сиви мисли в излишък?
Книгата чака разтворена,
пълна с живот и тайни.

Време е през прозореца
да влезе слънце в стаята!



СРЕЩА

Не знаех, как изглеждаш, самота!
До днес дори не вярвах, че те има.
Сега си плащам тази суета
и си повтарям тъжното ти име.
Да го запомня, трябва.
За урок –
премного бях разглезена до вчера.
Нали разбираш? След подобен шок
не виждам лесен начин да намеря
лекарство против вечна самота,
по-страшна от умиране на клада.
Бих искала сега да си спестя
признанието, че потъвам в ада.
Бих искала да ти обърна гръб,
да те превърна в шанс. И да избягам.
Но знам – залогът ще е много скъп –
подобни хитрини не ми прилягат.
Та, без преструвки, право към целта –
от тебе, самота, ще полудея!
Не ми е ясно как ме връхлетя,
но знам – ще трябва с тебе да живея!



У ДОМА

“Да се завърнеш в бащината къща,
когато вечерта смирено гасне...”
Димчо Дебелянов


Завърнах се във бащината къща,
“когато вечерта смирено гасне”.
Но тук отдавна нищо не е същото.
Пустее дворът, в плевели обрасъл.
В градината до мамините ружи
пълзи трева, като зелена прежда.
Единствено небето теменужено
тъй както някога над мен се свежда.
Пресъхнала като дърво без корен,
чешмата в двора тъжно се превива.
Дочувам гласове на свидни хора,
пристига някой, някой си отива...
И ми се струва, че съзирам мама -
с една съседка разговаря тихо.
Съвсем наблизо огънче припламва –
мълчи баща ми, тайнствено усмихнат.
Хоро от спомени край мен се люшва.
Къде е този слънчев свят, къде е?
Щурците пак са тук, в тревата сгушени,
но сякаш по-различна песен пеят...
Мълчат прозорците, а пък на прага
един забравен ключ седи и чака.

Не знам защо, но искам да избягам,
за да не види никой, че съм плакала.

Добави коментар


( няма да се публикува )



*Всички полета са задължителни



С подкрепата на:

  • Община Добрич
  • Община Добричка
  • Община Каварна
  • Община Шабла
  • Община Балчик
  • Община Тошево