Антимовски хан - издание за животопис и култура.

Антимовски хан е издание за животопис и култура на Сдружението на писателите в Добрич. Понастоящем излиза като списание, наследник на едноимения вестник с 10-годишна история. Събира поезия, проза, есеистика, интервюта, краезнание, други форми на литература, както и отзиви от всички сфери на изкуството и културата на творци от Добрич, Добруджа, страната и чужбина. С него живее духът на Йордан Йовков. Може да откриете още нови преводи, първи стъпки на млади автори, препоръчани книги на местни автори, обяви за конкурси, събития и др.. Антимовски хан - статии :: С ДУМИ ЗА МУЗИКАТА"

С ДУМИ ЗА МУЗИКАТА

Резултати от КОНКУРСА “Духовата музика в моя духовен свят - с думи или с боички искам да разкажа на всички”, финансиран от Община гр. Добрич по програма „Финансиране на граждански инициативи в полза на местната общност” на Сдружение „Духова формация „Добрич”

Жури в състав: Росица Бояджиева, Гинка Димова и  Сашо Серафимов, след като обсъди предложените литературни текстове и рисунки реши:

В ПЪРВА ВЪЗРАСТОВА ГРУПА /ученици от 3 и 4 клас:
1.Първа награда Яна Димитрова – трети клас от ХГ „Св. Св. Кирил и Методий” за есе без заглавие
Първа награда на Преслав Гавраилов - трети клас от ХГ „Св. Св. Кирил и Методий” за есе „Бонбонените инструменти”
2. Втора награда:
- Ивайло Стателов – четвърти клас от СОУ „П. Р. Славейков” за стихотворението „Валс”
- Виктор Димчев Пасков - четвърти клас от СОУ „П. Р. Славейков” за стихотворението „Юбилей на оркестъра”
3. Трета награда – Йоанна Маринкова - трети клас от ХГ „Св. Св. Кирил и Методий” за стихотворението „Духов оркестър”

ВЪВ ВТОРА ВЪЗРАСТОВА ГРУПА /ученици от 5, 6 и 7 клас:
1. Първа награда не се присъжда
2. Втора награда: Симона Георгиева – пети клас от ОУ „Ст. Караджа” за есето „Музиката е моят живот”
3. Трета награда: Росита Миленова - пети клас от ОУ „Ст. Караджа” за есето „Духовата музика в моя духовен свят”

В ТРЕТА ВЪЗРАСТОВА ГРУПА /ученици от 8 и 9  клас:
1.Първа награда : Мартина  Неделчева – осми клас в ЕГ „ Гео Милев” за есе без заглавие
2. Втора награда: Виктор Руменов Атанасов  за есе без заглавие
3. Трета награда: Преслава Петрова - осми клас в ЕГ „ Гео Милев” за есе без заглавие

ПООЩРЕНИЯ:
1. Десислава Димитрова -  осми клас в ЕГ „ Гео Милев” за есе без заглавие
2. Велина Георгиева – осми клас в ЕГ „ Гео Милев”есе без заглавие
3. Ставри Петров Георгиев - осми клас в ЕГ „ Гео Милев” за стихотворението „Оркестър”

и за рисунки:

ПЪРВА ВЪЗРАСТОВА ГРУПА
Не се присъждат първа, втора и трета награда
1. Десислава Денева-10години, ОУ “Ст. Караджа”-поощрение
2. Стефан Димитров-трети клас, ХГ “Св. Св. Кирил и Методий”-поощрение
3. Васил Ризов – четвърти клас, СОУ “П. Р. Славейков” – поощрение
ВТОРА ВЪЗРАСТОВА ГРУПА
1. Преслав Андреев –Шести клас, СОУ “ Кл. Охридски” – първа награда
2. Десислава Атанасова – пети клас, ОУ “ Ст. Караджа” – първа награда
3. Марина Василева – пети клас, СОУ “ ПV РV Славейков” – втора награда
4. Пламен Пантелеев – шести клас, СОУ “ Кл. Охридски” – втора награда
5. Ивайло Василев – шести клас, СОУ “Кл. Охридсдки” – трета награда
6. Иван Пенков – пети клас, ОУ “ Ст. Караджа” – трета награда
7. Калина Божилова – шести клас, ОУ “ Хр. Ботев” – поощрение
8. Борислав Николов – шести клас, ОУ “ Хр. Ботев” – поощрение
ТРЕТА ВЪЗРАСТОВА ГРУПА
1. Симона Дединска – осми клас, ЕГ “ Г. Милев” – първа награда
ВТОРА НЕ СЕ ПРИСЪЖДА
2. Александра Маринова – осми клас, ЕГ “ Г. Милев” – трета награда
3. Теодор Димитров – осми клас, ЕГ “ Г. Милев” – трета награда

 

ДУХОВ ОРКЕСТЪР

В залата са наредени
инструменти най-големи
слушам музика една,
но не знам каква е тя.
Ето, свири бодрият тромпет
в челните редици най-отпред.
Отзад и флейта се обажда,
обой към нея се нагажда.
Свирят бодро и като един
инструментите безспир.
Музика тържествена звучи
и в ушите ми ечи.

Йоанна Маринкова - 3 в клас
ХГ”Св. Св. Кирил и Методий” – трета награда първа възрастова група.




МУЗИКАТА Е МОЯТ ЖИВОТ

Понякога се замислям как ли би изглеждал светът без музика. Сигурно тъжен, скучен, черно-бял
На моята възраст това ми се струва невъзможно. Музиката е навсякъде около нас и който я обича, я открива даже в природата. Тя върви ръка за ръка със всички човешки чувства – любов, тъга, щастие... И всеки избира своята музика.
А ако пожелаеш цялото многообразие от мелодии и ритми, можеш да послушаш Духовия оркестър на моя роден град Добрич. Ако ти е тъжно – ще се разведриш. Ако си напрегнат от грижи и задължения – ще си отпочинеш. Ако си изнервен от злобата на деня – ще се възвисиш..
Повярвайте, усещането е невероятно! Да се потопиш в необятното море на приятни изживявания, да усетиш радостта, да докоснеш слънцето, а после ще се върнеш в реалността, но преобразен – по-добър и по-щастлив.

Симона Георгиева – втора възрастова група – първа награда




ВАЛС

Червена рокля, черен франк –
два силуета в звезден мрак.
В море на грация и светлина
танцуват валса на страстта.

Ивайло Стателов 4 г клас
СОУ”П.Р.Славейков”- Добрич




БОНБОНЕНИТЕ ИНСТРУМЕНТИ

Веднъж от училище ни заведоха на концерт на духови инструменти. Там, май не беше интересно на всички, но на мен много ми хареса.
Сега ще ви разкажа какво се случи: Същата нощ сънувах, че вместо да вървим към читалището, ние летяхме и не бяхме хора, а колички и моторчета. А госпожата беше танк, защото всички като пораснели, ставали като бойни машини. Продължихме с летенето и стигнахме до библиотека „Дора Габе”, където беше концерта. Там слушахме бонбонена музика, защото инструментите бяха от захар. В салона ухаеше на горски плодове, понеже всеки инструмент беше със свой аромат.
По едно време забелязах, че инструментите малко по малко започнаха да се стопяват. Музикантите си ги похапваха като близалки. Те се стопиха неусетно и концертът свърши.
Така приключи и моя сън, но като се събудих бях в страхотно бонбонено настроение. И целият ми ден премина интересно и приятно.

Преслав Галинов Гавраилов -  първа награда в първа възрастова група.




***

Преди хиляда години в красиво и  приказно царство, наречено Фантазия, две джуджета намерили съкровище. То било скрито в дънера на дърво. След като отворили сандъка, блеснала изкряща светлина.
Когато отново отворили очи, видели вътре музикални инструменти – флейта и туба. Научили се да свирят на тях и отишли в замъка.
Там царят и царицата ги приели с любопитство. Когато започнало да им свири джуджето с тубата, те затворили очи и се пренесли в Африка.
Там видели непознати за тях животни – тигри, жирафи, слонове и други. Когато засвирила флейтата те се пренесли в чудните планини на Швейцария. Там слънцето весело греело, а птичките пеели вълшебните си песни. Природата била в различни багри на зелено.
Както царят и царицата, така и аз се пренесох в чудните кътчета на света, когато слушах духовите инструменти да свирят.

Яна Димитрова – първа възрастова група – първа награда




***

Седях сред тълпата познати и непознати лица, вперили погледи напред в музикантите. Оркестърът стоеше пред нас и ни разказваше с вълшебната си мелодия за Родината и за чужди страни.
С всяка песен душата ми сякаш политаше, извисяваше се в небето и се втурваше по света. Звуците ме поведоха през високи снежни планини, китни поляни и диви гори; понесох се по водите на бистро като сълзи езеро с грациозните лебеди, гледах сладкогласните славеи, чуруликащи по пролетните клони на разцъфнали овошки; тропнах вихрено хоро...
Щеше ми се повече да послушам плискането на вълните по Дунава и да потанцувам със засмян синеок младеж суинга, ала всяко пътешествие свъшваше отведнъж щом трелите затихнеха и се връщах след безличното множество. Оглеждах се любопитна дали хората са споделили вълнението ми. Някои премигваха отегчено, готови да потънат в обятията на съня, други бяха унесени в разговори, а трети си водеха съсредоточено дълги записки. Малцина забелязах, споделили „полета ми”, макар и неизвестно да ми остава творението им.
Оркестърът отново засвири и пак се потопих в мелодията на Одата на радостта” на Бетовен. С право е дадено името й – обзе ме сладкото усещане за радост щом се „озовах” в европейските столици. Знамената им, редом със синьото на Европейския съюз, се развавяха гордо; химни зазвучаваха и всички хора се взираха в небето с ръка на сърцето. Държавните глави се събираха, подписваха договори и си разменяха ръкостискания. Бели гълъби летяха над сградите, а лъчите на слънцето сияеха над тях.
Музиката отново секна. Втренчих се невярващо в невероятните инструменти на изпълнителите, едва ли не, благоговеейки пред тях. Докато се опомня оркестърът отново ги подхвана.
Леят се тези думи вече седми ден след концерта, а споменът не угасва. Ала въпреки всичко съм неспособна да опиша какво почувствах. Този, който се е развълнувал пред добруджанската музика, ще разбере. А онези, които не успяха да „полетят”... нека следващия път се заслушат. Истински. Никой няма да съжалява, ако се остави на потока звуци да го отнесе, защото ще опознае по-добре нравите на света, както и самия себе си.

Мартина Неделчева – осми клас, ЕГ „Гео Милев” – първа награда трета възрастова група

Христо Господинов - Песента

С подкрепата на:

  • Община Добрич
  • Община Добричка
  • Община Каварна
  • Община Шабла
  • Община Балчик
  • Община Тошево