Антимовски хан - издание за животопис и култура.

Антимовски хан е издание за животопис и култура на Сдружението на писателите в Добрич. Понастоящем излиза като списание, наследник на едноимения вестник с 10-годишна история. Събира поезия, проза, есеистика, интервюта, краезнание, други форми на литература, както и отзиви от всички сфери на изкуството и културата на творци от Добрич, Добруджа, страната и чужбина. С него живее духът на Йордан Йовков. Може да откриете още нови преводи, първи стъпки на млади автори, препоръчани книги на местни автори, обяви за конкурси, събития и др.. Антимовски хан - статии :: МАГИЯТА НА КОЛЕДА"

МАГИЯТА НА КОЛЕДА

Лилия Веселинова, ЕГ “Гео Милев”

Една икона в бабината стая е привличала вниманието ми още от дете – Дева Мария и Младенеца. Нашата икона. Тя винаги е събуждала въображението ми и ме е карала да се връщам в онова време, когато се е родил Спасителят на човечеството. За нас, българите, най-светлият, най-таченият празник е денят, когато се е родил Христос и това е Коледа. Казвам за нас, защото повечето православни тачат Възкресение Христово – Великден.
Наименованието Коледа идва от  римските празници Календи. Обредите у славяните били свързани със започването на годината, със слънчевия кръговрат през декември. Християнската църква слива езическия празник с Рождество Христово. Така Христос заема мястото на непобедимото слънце. Затова се поздравяваме “Да е светла Коледа!”.
Спасителят е вършел чудеса, сякаш е имал магическа сила, хората му вярвали, чакали неговата помощ. Той покорявал с щедростта и добротата си. Каква сила се иска да обичаш враговете си. Исус е един от тези, които умеят да прощават.
Коледа идва с пухкавия сняг, с “медните звънчета”, с вярата в чудеса, с нещо тайнствено и въшебно. Именно тайнството на Коледната нощ докосва нашите сърца и ни прави по-добри, изпълва ни с надежди и благодат, дава сили на хората да бъдат по-устойчиви и състрадателни, да издържат на всякакви житейски съблазни и несгоди.
С нетърпение и радост чакам Коледа, по-точно вечерта, която наричаме Бъдни вечер. В тази нощ се е родил Младенецът Исус. Като с магия тя събира цели родове, които сядат на кръгла трапеза – кръгла като земята и слънцето, за да има място за всички. В нашия дом, почетно място заема дядо. По традиция той разчупва топлата погача, дава на всеки от нея и пожелава здраве и плодородие. На трапезата има всичко, което ражда земята ни. То може да е символично, но носи своето значение. Ние вярваме в чудесата, които стават в Коледната нощ и си пожелаваме нещо хубаво да ни се случи. А то най-често се случва.
Дали защото родът ни е добруджански, където “златно жито зрей”, но в тази свята нощ хлябът и виното са на почит. А може би така е прието, такава е традицията. На тайната вечеря Исус взема хляба, разчупва го, раздава го на учениците си и казва: “Вземете, яжте, това е моето тяло.” От това не следва ли, че хлябът е от Бога? Заедно с хляба Христов върви и виното, получено от лозницата – едно от библейските растения, направено от гроздов сок – “моята кръв”. Христовите символи трябва да се почитат. Това означава, че почитаме Бог. А Бог е сила, на която никой не може да се противопостави.
Не само децата, но и възрастните заживяват с магията на нашата Коледа. Чуват се само благословии за здраве и живот. Тях откриваме в малката сурвачка, която отваря вратите на българската къща, в нагиздената елха, в коледарските песни, в баницата с късмети, в която преобладава дрянът, тъй като цъфти най-рано и подсеща за чаканата пролет, а здравината му е нещо, което желае всяко живо същество.
Бъдникът бавно тлее в огнището и поддържа живота в дома, дава топлина и вяра. Настроението е бодро, жизнерадостно. Как да не се възхити човек на всичко това?! Как да не чака този ден със зажъдняло сърце?!
Традициите около Рождество Христово се възраждат, защото хората вярвали, че Божият благодат ще се изсипе изобилно, че небесата ще се отворят, че Коледа е магия. В този ден камбаните бият и възвестяват раждането на нещо ново, което изгрява като надежда, което топли човешките души и ги прави по-добри, по-чисти, по-съвършени. Традициите трябва да се спазват, защото има ли го тях, има и нация, а това ни изпълва с национално достойнство.

С подкрепата на:

  • Община Добрич
  • Община Добричка
  • Община Каварна
  • Община Шабла
  • Община Балчик
  • Община Тошево