Валентина Добринчева

Няма я вече близначката. Повехнала в мизерия, тя си отиде в края на януари. Не бяхме разбрали, че я събарят. Съседите също не знаеха. Близначката беше саморушаща се и застрашаваща сигурността. Близначката на Йовковата къща.

Музеят Йовкова къща се намира срещу Математическата гимназия в Добрич, но е скрит зад един ред жилищни блокове. За съжаление много местни не я знаят, а уредниците казват, че идват хора, които искат да видят и нея, а не само Дом-паметник Йордан Йовков. Всъщност тя е родната къща на съпругата на писателя – Деспина, в която младото семейство Йовкови е живяло след сватбата си – от декември 1918 до пролетта на 1919 година. В нея е възстановен интериорът от йовково време – в три експозиционни зали. Къщата е първият музей за писателя в Добруджа, създаден през 1968 г. Навремето през нея годишно са минавали около 12 000 души. Напоследък, за жалост, се срамувахме да влезем с гости в потрошения двор.
След дълги увещания и борба, служителите на Историческия музей, успяват да навият общинската управа през 1997 г. да започне възстановяване на музейната част – къщата на Деспина. С благодетелното участие на инж. Михаил Божилов и неговата частна фирма, на Радион Иванов – едни от най-големите спонсори, на дарения от арх. Анна Енчева и други граждани и фирми, сградата е реставрирана. И сега пред нея има една пейка, която приютява желаещи да поседнат...
За сметка на това, близначката – пристройката на Йовковата къща, остава неподдържана и залинява – до сегашната си разруха. А в нея е живеело семейство Бахневи, кумувало на венчавката на Йовкови на 15 декември 1918 г.

Служителите на Исторически музей поддържат с дружни усилия къщата през годините, разказва доктор Кремена Митева. През 2000-та е подменена цялостно оградата. Само за две години и половина граждани на Добрич я потрошават до основи. От музея чистят, боядисват, кърпят. Накрая вдигат ръце, защото харчат от съвсем скромния си бюджет пари, които потъват в бездънна яма. Сменят дървената врата на мазата с метална, поставят СОТ, чрез програми на Бюрото по труда години наред осигуряват дневна охрана на обекта. Това не пречи къщата да осъмва нееднократно с графити, които не се заличават с фасаген. Преди около пет години отново боядисват цялостно външната част на Йовковата къща. От всички тези усилия и помен няма.
Кандидатствали са с два проекта за ремонт, но е отказвано заради високата сума, която се иска. Предлагат къщата и по програма "Красива България" – първи етап, 2002 г. Отново безуспешно. Подемат медийна кампания за спасяването й и откриват набирателна сметка. Но нали не организират конкурс за Мис "еди каква си", отново без резултат. Ученици от ОУ „Христо Смирненски” обгрижват къщата в рамките на съвместна програма между музея и училището. Даже засаждат липичка в двора, но тя си изпаща много през последните години.
Музейните работници изкарват от кабинета и завеждат до къщата доц. Ташо Ташев – тогава председател на Общински съвет, който обещава 5 000 лева, които не получават. Преди около две години по същия начин завеждат там и арх. Пламен Ганчев – зам.-кмет от екипа на Детелина Николова, който се хваща за главата и казва, че Общината ще се самосезира...
Наематели от три-четири години вземат и връщат ключове, не правят нищо и оставят пристройката да се разруши напълно. Има една папка писма до разни инстанции за тази къща – без грам резултат. Нещата опират всеки път дотам: ако те намерят малко пари и мераклии научни сътрудници, уредници, директори и прочие, да мажат – нещичко става. Иначе – не...

Сега от кметството обещават, че няма да строят нищо на мястото на близначката - ще го озеленят и облагородят. Решението е някакъв изход след толкова години, в които болеехме за къщата на Йовков и искахме да бъде посещаема и не зарината в мръсотия.
С тези няколко минути исках да кажа нашето последно "Сбогом!" – на писателите и на всички със спомен за близначката. Да почива в мир, за да даде път на новото. Дано сега Йовковата къща се обгради с грижа и красота.

* Заглавието е заглавие на филм на Любомир Шарланджиев с Невена Коканова, по сценарий на Константин Павлов