Драгомил Георгиев

е роден на 20 януари 1955 г. в Добрич. Завършил е ВТУ ”Св. Св. Кирил и Методий”, специалност „Българска филология”. Работил е като учител, гл. експерт, директор, а сега е учител по български език и литература в ЕГ „Гео Милев”. Издал е осем книги в областта на литературното обучение, има статии в научни сборници, във в. „Гимназист”, „Кандидат-гимназист и др. Носител на първа квалификационна степен като преподавател. Един от основателите на вестник „Антимовски хан”.

ТИ МОЖЕШ!

Кое прави една книга световен феномен?
През годините все повече се изправям пред размисъла за критериите за художественото, за тези стойности, които гарантират прескачането на своето време, за да влезеш в другото, във вечното като познание и изкуство. Най-често тези големи произведения ги наричаме с преклонение феномени, събития, класика. Няма да се впускам в цитати на Шилер, Гьоте, Хьолдерлин, Шопенхауер, Ницше за класиката и за гения, но все повече в мен се оформя идеята, че няма и не може да има велика творба, ако тя не ляга върху „книгите на книгите”- митологията, Библията, Корана, Ведите. Това го доказват романите на Достоевски и Томас Ман, за да стигнем до творбите на Стайнбек и сборниците с разкази на нашия Йордан Йовков.
Един от великите романа на ХХ век е „На изток от рая” на Джон Стайнбек, защото в него библейската легенда за Каин и Авел доказва своята жилавост и универсалност в живота на три поколения от две фамилии. Художествено и философски са интерпретирани универсалните теми за нестихващото противоборство между любовта и омразата, доброто и злото, красивото и грозното. Романът носи омаята на спомена и  биографичното, на дълбоко промисленото. Целият този комплекс от теми и герои, съдби и културни пластове прави произведението мъдра книга за четене и препрочитане, процес, които доставя висша естетическа наслада.
Романът е писан в продължение на повече от три години, след като Джон Стайнбек в 1948 година се връща от Европа в долината на Салинас. В 1951 година книгата е завършена, в 1952 романът е публикуван и определен като бестселър. В тези години Димитър Димов, Димитър Талев, Емилян Станев и Георги Караславов пишат своите обемни саги. Тези романи на националната самоидентификация са трескава потребност да се осмислят стойностите на битието и света на предците през новата призма след кървавия погром и милионите жертви на Втората световна война.
Темите на този мъдър роман на световната литература са за семейството, за братята близнаци, които в падението, злобата и омразата преповтарят библейските Каин и Авел стигат до ниските точки на оскотяването и загубването на човешкия си образ, както е в повестта „Гераците” на Елин Пелин. Библейската притча страховито се преповтаря при Адам и Чарлз Траск, а след това и при близнаците на Кати и Адам-Арон и Кейлъб/Кейл/. Братското е подложено на изпитание и криза в търсенето на смисъла на живота, както е днес в много български семейства в началото на 21 век.
Сред образите се открояват тези на самородния талант и конструктор Самуел Хамилтън, на китаеца Ли. Във занаятчията са вписани много от чертите на библейския ковач, които в новите времена е вече естествоизпитател, влюбен в семейството и децата, имението и труда. Всичко в него е витално, красиво и привлекателно, героят напомня Сали Яшар на Йовков и Лазар Дъбака на Елин Пелин. Китаецът Ли е мъдрец, прислужник и готвач при Адам, който отглежда и възпитава близнаците. Мечтата му е да бъде книжар, да извоюва свободата си. Член е на обществото на мъдреците, на старците, които стигат до големите истини на вечността. Смразяващ е образът на опитната и обиграна зловеща жена вамп, собственичката на публичен дом, майката на близнаците – Кати/ Кейт /.Това чудовище оставя след себе си реки от кръв, хладнокръвни убийства, които са резултат на разрушителната сила на егоистичната природа на самеца, за когото няма морал, дълг и отговорност.
В културните пластове на романа на Стайнбек се открояват няколко библейски мита – за Каин и Авел, за „на изток от рая” като образ на райската градина и светлият крилат девиз, които досътворяват китайските мислители от превода на ръкописа:”ТИ МОЖЕШ ! „. Староеврейската дума „тимшел” в началото на Библията на американски е преведен „ПОБЕДИ ГО !”, което звучи като заповед. Старейшините стигат до прозрението, че не е важна победата и дори в „ТИ ТРЯБВА!” още остава толкова много неизказано,  а в думите „ ТИ МОЖЕШ !”
прометеевският огън, колумбовският път е открит и сътворението е отново в ръцете на човека. В думите на Ли откриваме авторовия хуманизъм:” Но заобичах това блестящо сечиво, човешката душа. Във вселената тя е нещо прекрасно и неповторимо. Вечно нападана, но никога не унищожавана, защото „ти можеш.”/Джон Стайнбек, На изток от рая”, Златна колекция на ХХ век,с.307/. Писателят утвърждава човека като приравнен с боговете чрез ВЕЛИЧИЕТО НА ИЗБОРА. Подобно на Йовковия Сали Яшар читателят изминава дългия път от „Ти трябва!” като заповед да победим греха, омразата и злобата до магическото изключително право и отговорност да защитим избора със съзиданието, творчеството и дори живота си. Поне е така при великите българи от основаването на нашата държава до последните дни на България днес и сега.
Романът на Стайнбек е сред ювелирната огърлица от дванадесетте книги на кампанията „Голямото четене.” Посланията и хуманизмът, образната система и философските обобщения, културните пластове и асоциациите на романа ни отвеждат към големите творци на ХХ век като Иво Андрич и Никос Казанзакис, Томас Ман и Ърнест Хемингуей, Умберто Еко и Александър Солженицин. Опитът и традициите на американския романист и нобелист са уроци за нашите български писатели като Антон Дончев, Генчо Стоев, Владимир Зарев, Димитър Кирков, Севда Костова и други майстори на психоанализата и потока на съзнанието на постмодерния човек на глобализацията, но и на националната уникалност.
Творбата на американския разказвач е многопластова, преминава се от библейското през съвременното  смело се навлиза в дебрите на човешката душа – от омразата и насилието, за да се стигне до привързаността, приятелството и любовта. Скритата надежда на Стайнбек и нашата е, че ще бъде надживян синдромът на Каин и Авел, защото само тогава ще има развой и разцвет на доброто в човешката душа и в съзнанието на личността.