Генчо Златев

Сестри и братя по перо, щастлив съм.
Възторг ще пръсне моите гърди.
Порой от дива радост ме залива,
че вестникът ни скоро ще се роди.

“Антимовския хан” отрок зачена.
Левент в снагата – стръкче от шибой.
Пече се вече във пещта червена.
И в близко време ще извряка той.

Не може да не радва новината.
И да не греят нашите очи.
Че вместо вестник вече по земята
списание ще шляпа, ще търчи.

Летим напред по светли коридори,
към нови хоризонти – все напред.
Сдружението ни вълните пори.
Кормилото държи ербап Съвет.

Набъбва нов самун върху жарава.
Дъхти на топъл хляб от край до край.
За кой ли път ни убеждава,
че Добруджа е благодатен край.

Земя е тя – божествена, голяма.
Безбрежно, плодородно ширине.
Така е, мили мои, грешка няма.
Очаква ни наскоро кръщене.

Достоен повод за купон ще има.
От питиета ще направим пир.
И ще окъпем Сашо Серафимов –
брашняния ни вожд и командир.

Навлезе ли в зенита си софрата,
Така ще сторим и със Драгомил,
че все е със мотика във ръката
премахва плевел, корени бодил.

Талант е Драго с мирис на бохемство,
критик, наш тамада и доаен,
владеещ думите до съвършенство,
издънка, ученик на Демостен.

Какво, че името ще бъде същото –
близнак и брат с “Антимовския хан”?
Списанието е просторна къща,
грамаден кораб  в кипнал океан.

Огромен е, големи мрежи влачи.
Запрегнати са хиляди коне.
Заглавката е плод на Краси Бачков –
 перо и четка и какво ли не.

Сами сме си ковачи на съдбата .
На огъня сме сложили тиган.
Затуй на крак! Острете си перата
за стих, за проза, за дебел роман.

Включете се, използвайте момента,
опнете струни като никой път.
Ще се кокорят в Европарламента,
ще цъкат със език, ще ни четът.

Ще ахка Брюксел, цял ще се люлее.
Ще ни фиксира с поглед отдалеч.
Разбрал, че тук не само хляб вирее,
а клас налива и славянска реч.

За гърлото написаното грабва
с заряда си, с човешката любов.
В основата си Йовков, Дора Габе,
Славински и Ивайло Петров.

Светлее ярко, не заспива “Хана”.
Хоро се вие и се вдига тост.
Търчи Сарандовица с пълна кана,
 с любов и хубост черпи всеки гост.

Прогнозата не бива да ви стряска:
Ще стане личност нашето “дете”!
Със три ръце светът ще ръкопляска,
ще го разлиства и ще го чете.

Със вас ли съм, с бакъра пия вино.
Летя към бъдното със щур експрес.
Да бъдем в спойка, да сме все дружина.
За новото издание: “На екс”!


7.02.2009г.
Ротари клуб
гр. Добрич