Теменуга Тенева, ШУ „Константин Преславски

ЗА ОСНОВАНИЯТА И МЕТОДИКАТА НА ОЦЕНЯВАНЕ НА ЗРЕЛОСТНИЯ ИЗПИТ ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА 

I. Основания на оценяването в структурата и съдържанието на зрелостния изпит по български език и литература
В сегашния си вариант тестът за зрелостния изпит включва 41 въпроса, от които 25 проверяват езиковата култура, уменията за разчитане на текст от определена област и за възпроизвеждане на най-важното от зададено съдържание; 15 са за разпознаване на литературни факти, литературноисторически контекст, теория на литературата; последната задача съчетава уменията от предходните в интерпретирането на фрагмент от изучавано произведение на българската литература по зададен проблем. Дори да се промени броят на въпросите, това е едно добро съотношение, позволяващо комплексното оценяване на постигнатата способност за употребяване на знанията за родния език и литература в някои от най-характерните ситуации, проявяващи културността/идентичността - като грамотност, ценностни определители - на индивида в социалното общуване.
В публикуваната на електронната страница на МОН "Учебно-изпитна програма за зрелостен изпит по български език и литература"2 е посочено учебното съдържание, чиято усвоеност ще се проверява. То обобщава текстолингвистичните равнища, обуславящи употребата на езика в социокултурния контекст и изброява литературните произведения, определящи изпълнението на задачите, чрез които ще се установи познаването и разбирането на литературните факти в ситуациите на тяхното пораждане - възприемане. Предполагаемите затруднения при решаването на теста са свързани не само с обема на включеното учебно съдържание, а и с разнообразните формулировки на отделните питания. Така не само се отправя мисленето на зрелостниците към конкретно езиково или литературно явление, но и се проверява способността им за ползване на различни логически модели за откриването, назоваването, коригирането им.
1. Типове тестови задачи според формулировката на очакваните решения
1.1. Задачи за проверка на конкретно дефинирани знания за езика, текста, литературата
ЗАТВОРЕНИ - изреждат няколко възможни отговора, от които верният е само един. Такива са 1.-7., 9.-12., 14.-16., 18.-23., 26.-28., 30.-38., 40. от примерния вариант, например:
В кое от изреченията словосъчетанието първия човек е употребено с пряко значение:
а) Посрещнахме първия човек в държавата.
б) Кара колата като първия човек.
в) Обслужиха първия човек от чакащите.
г) На обществено място се държи като първия човек.
Формулировката и структурата на отделните задачи обаче е различна. Питането може да е потвърждаващо/отричащо наличие на грешка или правилен отговор: В кое от изреченията е допусната правописна грешка? (19.) или В кой ред думите не са синоними? (11.). Проверяваното значение, факт, отношение може да се търси в контекст (изречение, микротекст, епоха, естетическо направление), в изброяване, словосъчетания, корелации, опозиции. Така се провокират не само езиковите и литературните компетентности на изпитвания, а и способностите му за концентрация, логическо мислене, съобразителност.
ОТВОРЕНИ - или "с дописване" - задава се някакъв теоретичен или логически модел с образец, който трябва да предпостави разпознаването на търсеното явление в зададения или построени по аналогия примери (8., 39.). Понякога тези задачи допускат повече от едно вярно решение при наличие на синоними или разгърнати изрази в отговорите, например:
Попълнете местата за писане така, че в двойките да се запази отношението:
а) дърво - липа
___________ - куче (животно)
птица - _________ (славей, врабче...)
б) стъкло - ваза
порцелан - _________ (чаша, чиния...)
________ - гривна (злато, сребро...)
По-сложният вариант на този модел предполага изясняване на смисъла на зададеното явление чрез включването му в изречение (например: Съставете изречения с думите "икономичен", "икономически" - за разграничаване на пароними) или чрез самостоятелното му определяне (например: Обяснете значението на израза "след дъжд качулка" - за проверка на фразеологизми и идиоми).
ИЗБИРАЩИ най-адекватния от няколко предложени отговора в съответствие с контекста, който ситуира предположеното значение (13.).Тези задачи са вариантни на затворените, защото верните отговори са еднозначни. Но ситуирането им в някаква по-голяма смислова цялост може и да затрудни разпознаването, особено при наличието на синонимия, в която правилното решение се определя от стилистичния/жанровия характер на контекста:
Този текст е откъс от вестникарски материал, публикуван на развлекателна страница в столичен всекидневник. За всяко празно място изберете най-уместния от изразите, записани под текста:
Едва ли има човек, който да е 100% (а)_________ да бъде родител и да е сигурен, че се справя добре. Някога имаше една основна книга за (б)_________ родители - тази на д-р Спок. Сега има стотици такива книги плюс (в) ___________ форуми в интернет. Като прибавим и противоречивите съвети на бабите, днешните млади родители могат (г) ________________ кое е правилно и кое не е.
а) готов, читав, определен;
б) опитните, младите, строгите;
в) различни, противоположни, недостъпни;
г) да бъдат сигурни, да се видят в чудо, бързо да разберат.
В примера свързаността на текста има предимно подпомагаща уточняването на отговорите роля, при което те се съпоставят един с друг в развитието на общия смисъл. Последното изречение дори съдържа един от тях (днешните млади родители), което освен подсказване е и начин да се провери умението за проследяване на съдържанието чрез опорните думи, проявяващи темата му. Ориентацията към жанра на текстовия фрагмент в условието (развлекателна страница във вестник) е допълнителен указател за стилистичните характеристики на изразите, оправдаващи "уместността" им и също е ключ към откриването на правилните решения.
КОРИГИРАЩИ - търси се незададен / зададен брой грешки в изречение или свързан текст. В 24-а задача от примерния вариант е указан броят на пропуснатите запетаи (10) и това може да звучи подсказващо, но за незнаещия той може да се окаже насилие и причина за погрешно разчленяване на изреченията. В този смисъл и двата типа формуровки са с еднаква степен на трудност.
РЕДАКТИРАЩИ - изискват замяна на дума или израз с цел преодоляването на нарушенията в смисъла на изречението (този тип не е представен в примерния вариант, но е възможен в някой от следващите):
Заменете някои от думите в следните изречения, за да се възстанови нарушеният смисъл:
Кучето се превързва силно към човека. (привързва)
За да се узакони притежанието на някакъв имот, е необходим натурален акт. (нотариален)
СЪГЛАСУВАЩИ формите на думите като части на речта с граматичните предписания за използването им в различни ситуации. В определен контекст се задава основната форма на думата и се очаква изписването на правилната за случая употреба, например (17.):
Попълнете празните места с правилната форма на думите:
а) членна форма (за пълен или кратък член в ед. ч.)
Прочетох ___________ във вестника откъс.
            публикуван (публикувания)
б) местоимение
Това е човекът, за ___________ ти разказах.
                                   който (когото)
в) съществително име
Всеки клас трябва да излъчи по няколко ____________
                                                                 участник (участници)
ПРЕПОДРЕЖДАЩИ елементите в две представени групи, между които съществува някакъв тип граматическо, смислово или литературно отношение с цел назоваване на верните съответствия между тях (29.):
Запишете в листа с отговори срещу заглавието на всяка от изброените творби цифрата, с която е означен жанрът й:
а) "Чичовци" на Иван Вазов                                                                                  (1) повест
б) "Разни хора, разни идеали" на А. Константинов                                        (2) роман
в) "Тютюн" на Д. Димов                                                                                       (3) разказ
г) "Серафим" на Й. Йовков                                                                                 (4) фейлетон.
Тези задачи са с най-висока степен на "подсказване" и могат да компенсират недостатъчността на знанията с метода на елиминирането - вероятно е като верен да остане неразпознат отговор след отстраняването (отбелязването) на тези, в които изпитваният е сигурен.
Изброените типове не изчерпват възможностите за вариантно дефиниране на питанията за конкретни езиково-литературни явления. Предложени са само някои от отправните позиции на мисленето за езика и литературата като систематичност и функционалност. Което означава, че в бъдещите тестови варианти могат да се появят и други структурни модели на задачите.
1.2. Комплексна проверка на езиковите и литературните знания в задачи с репродуктивно-творчески характер
Това са задачите ЗА СЪЗДАВАНЕ НА ТЕКСТ въз основа на друг готов текст по зададени критерии, например план на съдържанието и сбитото му предаване (резюме) или разсъждения върху зададен проблем, експлициран във фрагмент от художествен текст (литературноинтерпретативно съчинение). Такива са 25. и 41. задача от примерния вариант за зрелостния изпит. Те проверяват усвоените знания за езика и литературата вече не като цел, а като средство на изпълнението при разчитането на изходния и създаването на текста отговор. Затова носят значителен брой точки.
По отношение на резюмето реакциите на участвалите в апробацията на зрелостния изпит обособяват две противоположни групи: изпълнители и отказали се. Първата група е и по-многобройната, като по-голямата част от нея показа достатъчно добро разбиране на изискванията в условието, проявени в решенията на двете подусловия - съставянето на план и резюмирането на изходния текст. Което доказа овладяността на текста като членимост на микротеми и способността за възпроизвеждане на най-важното от съдържанието на всяка от тях в целостта на вече конструираните от изпитваните текстове отговори. Проблемите бяха най-вече в точността на изказа и допуснатите езикови грешки (граматически, правописни, пунктуационни). Категоричността на отказалите се (само някои бяха опитали решението на първото подусловие) говори не толкова за липса на логически и репродуктивни умения при възприемане и осмисляне на текста, колкото за непознаване на жанра. Всъщност формулировката на второто подусловие достатъчно ясно изказва същността му, но вероятно стъписването пред непознатия като значение и функционалност термин е причина за несигурността, а оттам - и за неизпълнението на задачата. А това от своя страна е знак за пропуснатото в часовете по български език, които в последните гимназиални класове често се редуцират за сметка на "довършването" на твърде обемния и нелек за разбиране литературен материал. Така липсата на подготовка за един не толкова сложен, но носещ значим брой точки изпитен компонент може да се окаже решаващ за изпитния резултат.
Съвместяването на езикови и литературни компетентности в интерпретацията на фрагмент от изучаван художествен текст в последната задача я предпоставя като "обобщение на обобщението" - на мислене, ценностна ориентация, изразяване. Изказана в завършено писмено изложение и провокирана от художественото като специфична проява на езика в посланието на твореца, интерпретацията съотнася разбирането на авторовото светоотношение с вече формираните представи за социално и човешко на пишещия. Именно открояването на личностната изграденост в изпълнението на тази задача налага самостоятелното й представяне като структурен компонент на теста.
2. Типове задачи според същността на проверяваните езикови и литературни знания (аспектите на учебното съдържание, обобщени в изпитния формат)
2.1. Задачи за проверка на езиковите компетентности
Познаването на родния език и умението за неговата адекватна употреба в разнообразните речеви конкретизации на социокултурното общуване е едно от най-значимите проявления на индивида като постигната идентичност, личностна цялостност, което е и обобщаващата цел на образованието (като процес на "образуване", поетапно формиране на човешката различност в съотнасянето й / подобието й с другите). Придобиването на езикова културност е проблематизирано от презумпцията за своето, което като притежание не се нуждае от разпознаване, опознаване. Оказва се обаче, че на определен етап от обучението си много от българските ученици притежават повече лексика, фразеология и модели за боравене с тях на един чужд език, а българския използват в ограничената повторителност на битово-разговорното общуване. В този смисъл проверяването на езиковите компетентности на зрелостниците е насочено към установяване не на някакво абстрактно знание, а на личностното им себеизразяване, обещаващо перспективите на тяхната бъдеща човешка реализация.
ТЕКСТОЛИНГВИСТИЧНИТЕ задачи (1.-6.) установяват способността за разчитане (разбиране) на най-важното от смисъла на едно изказване с определен жанр (форма на изразяване, структура), приобщаващ го към конкретна ситуация на текстопораждане (социална, историческа, а оттам и езиково-стилистично моделирана). Откриването на темата (микротемите), начина на разгръщането й, акцентите в съдържателния план и словоупотребата маркира технологията на прочита като път към осмисляне на казаното. Привидно случайно подбраните като обект на питането моменти регистрират концентрацията на вниманието и запаметяването на същественото непосредствено след възприемането на прочетеното. Към този тип могат да се приобщят и задачите, очакващи индивидуалния избор за уместност на определена езикова употреба, предположена от контекста и стилистичните характеристики на примерния текст (13.).
Най-голям брой са задачите, проверяващи усвоеността на ЕЗИКОВАТА НОРМАТИВНОСТ - граматическа, правописна, пунктуационна (12., 14.-24.). Разнообразието във формулировките и структурата на този тип изпитни фрагменти не търси просто отдалечаване от монотонността и инерционното следване на тестовата логика, а предоставя на изпитвания различни ситуации, в които се проявява функционирането на нормата. И, разбира се, също стабилизира психичната, интелектуалната активност чрез ритмичната смяна на позициите, от които се задава питането.
Езикът като йерархична система, създаваща разнообразни СМИСЛОВИ ОТНОШЕНИЯ "във" и "между" отделните си равнища, е представена в задачи, където тези отношения са подсказани чрез съпоставки, примерни модели, понятия, които ги назовават (8., 10.-11.). В този порядък като съотносителност може да се мисли и преносното (спрямо прякото) значение на думи и изрази, което се проявява в някакъв достатъчен за разпознаването му контекст (9).
КОНСТРУИРАЩИТЕ задачи (25., 41.) обобщават онази част от учебното съдържание, която в самия процес на обучение проверява постигнатостта на езиковите умения в самостоятелната писмена дейност на учениците, т.е. има резултатен, синтезен смисъл. Изискванията за създаване на текст (изказване) в съответствие с конкретна ситуация насочва вниманието на пишещия към смисъла и начина на казването, а знанието за езика (видимо в решенията на предходните задачи) се проявява вече като "език на личността" (познание). Което обяснява и разликата в степента на допусканите грешки в двата етапа на изпитването - констатиращи "знаенето" и "умеенето".
2.2. Задачи за проверка на литературните компетентности
Включването на учебното съдържание по българска литература в зрелостния изпит е предпоставено не само от необходимостта завършващите средното си образование да имат представа от най-значимите творби на художествената ни словесност. Литературата притежава невероятно широк диапазон формиращи въздействия. Наред с естетическия и етическия си потенциал тя може да се включи в образователния процес и заради многообразието от употреби на езика в различни исторически, социални, културни ситуации. Моделите на човешко поведение, мислене, чувстване, изразяване предлагат непостижима в ограничената житейска действителност съпоставимост на ценностни мотивации и начините за отстояването им. Авторовите светогледни позиции провокират разбирането на техните сегашности в негласния диалог с актуалното време на прочитите им. Въобразителната същност на думите развива сетивността чрез художествената уникалност, а символната им обобщеност (знаковост) универсализира смисли на битието в неговата повторителност, общовалидност.
Задачите с литературен характер не могат да удостоверят тази комплексност на художествените въздействия - тестовата същност предполага висока степен на обективност, еднозначност на проверяваното, докато резултатите от литературното образоване се реализират чрез субективните (индивидуалните) реакции на разбиране, осмисляне, оценностяване, провокирани от естетическата нееднозначност. Но познаването на фактологията и закономерностите на процеса, превръщащ литературата в елемент на социалната култура, гарантира в известна степен и културността на личността, формирана чрез него.
Най-непротиворечиви и достъпни за решение са изпитните фрагменти, констатиращи знаенето на литературните факти, които се отнасят до авторството на изучените текстове, съдъжанието им: елементи от разказаната история, запомнящи се стихове, герои, наличието на устойчиви смисли - теми, мотиви, образи (30, 37). Надграждането на тази информация се проверява чрез литературноисторическите въпроси за мястото на творците във времето на текстопораждането, отнасянето им към определена естетика (27.); за отношението между замисъл и художествена реализация (32., 38.); за връзките на литературата с предходните словесни култури - митология, фолклор (34.).
Задачите с литературнотеоретичен характер търсят разбирането на основните понятия, с които се обяснява художествеността на текста: жанровата му природа (26., 29.), елементите на структурата, които я проявяват (36.), художествената им функционалност (31., 33.), средствата, изразяващи многозначността - тропи, художествени фигури (39.). Това са едни от най-трудните тестови въпроси - първо, заради разноречивостта на самите теоретични определения, изказани по различен начин в учебниците на отделните колективи; и второ - поради факта, че не се употребяват активно в литературнообразователния дискурс (повечето от учебните прочити приключват с отговорите на въпросите "какво казват текстовете?", без да обглеждат "как?", което предполага боравенето с литературната терминология).
Интерпретативните определения за художественото, предложени за проверка, са най-проблемните компоненти и при създаване, и при решаване на теста. Те съвместяват обективността на казаното със субективността на разбирането му и винаги предполагат разновариантност на изказването му. Въпреки всичко по отношение на всеки автор и текст има някаква повторителност в разчитането на посланията, основана на авторовия светоглед и начините на изразяването му, познаването на които е и пътят за достигането до верния отговор (38.).