Антимовски хан - издание за животопис и култура.

Антимовски хан е издание за животопис и култура на Сдружението на писателите в Добрич. Понастоящем излиза като списание, наследник на едноимения вестник с 10-годишна история. Събира поезия, проза, есеистика, интервюта, краезнание, други форми на литература, както и отзиви от всички сфери на изкуството и културата на творци от Добрич, Добруджа, страната и чужбина. С него живее духът на Йордан Йовков. Може да откриете още нови преводи, първи стъпки на млади автори, препоръчани книги на местни автори, обяви за конкурси, събития и др.. Антимовски хан - статии :: ПЕСНИ ДО ХЛЯБА"

ПЕСНИ ДО ХЛЯБА

Валентин Чернев

Трябва да започна с две признания – първо, че съм заимствал заглавието си от заглавието на първото стихотворение в най-новата стихосбирка на Генчо Златев „Завещанието”, и второ, че не съм и не мога да бъда безпристрастен оценител и анализатор на творческите резултати на този поет – приятелството ни с Генчо продължава в два века и това неминуемо влияе на оценките ми. Но тъй като за мен приятелството е не потупване по рамото, а най-строгият, жесток понякога коректив, ще се опитам да бъда обективен.
Ще започна от хляба. За Генчо Златев това не е купеният от магазина, опакован в целофан хляб, Генчо е по професия агроном и е свързан с хляба по-трайно и по-дълбоко от всички нас, професионално. И не само. Това обяснява оня пиетет, оня трепет в гласа и в стиховете му, когато говори за хляба, неговата адорация, онази реликвена въздигнатост, онази приповдигнатост на изказа, която не е поза, а дълбоко преклонение и искрена влюбеност на сеяча и жътваря, за когото хлябът е всичко.
От тук стигаме и до песента – единственият начин на свещенослужителя на хляба да разказва за своя бог и кумир на всички, да му служи и да проповядва величието му. И не случайно първото стихотворение в новата стихосбирка е обяснение в любов към земята, която ражда хляба – „Отче наш” и „Амин” на цялото му поетично творчество. При първия прочит стихът ми прозвуча някак декларативно, но си дадох сметка, че това е от възрастта – времето, когато с трепет изричах „Обичам те!”, остана далеч назад. Но „Обичам те!” е казвал и продължава да казва всеки и това не е декларация, не е дори признание, а гейзерен изблик на чувствата. И въобще поезията на Генчо Златев се отличава с един, бих казал, лирически радикализъм, с прямота и оголеност на изказа, следващ навсякъде изповедно-монологичната линия на стиха. И тук, и навсякъде поетът не търси нито вдъхновение, нито инвенции, нито база за сравнение в ирационалното – поетичните му образи от началото до края са предметно-реалистични, сполучливи и пълни с виталност, с една завидна гъстота и материалност на сетивното писане.
И все пак не мога да кажа, че тук е концептуалният възел на стихосбирката, че тук се полага нейната координатна система. Защото тя е твърде разнополюсна, твърде многопластова е нейната фактура. Това не е лошо и би било дори успех, ако стихосбирката беше по-значителна по обем, ако отделните полюси бяха глави, дялове или поне цикли, докато върху петдесетината страници на „Завещанието” те оформят само тематични гнезда, своеобразни асоциативни асамблажи и читателят трябва да държи сметка за тяхната смислова релевантност. Две стихотворения за хляба, две стихотворения за Словото, три или четири, посветени на Героите и на Подвига – докато влезеш в едно настроение, и идва новото. Тази разнополюсност на стихосбирката има своите положителни страни. Преди всичко говори за една многостранна ориентация на лирическите структури. Защото Генчо Златев е преди всичко лирически художник. Не само защото стиховете му са апология на естественото и типовото, преклонение пред първичното и земното, а защото показват и учудващо точна и нюансираща реактивност спрямо коренно-родовите начала, хармонията, красотата, звуците, цветовете. Самият поетичен изказ е мелодичен, на места даже песенен, доказателство за елегантно владеене на ритмичната стъпка. Цялата средна част на стихосбирката е опит за философско концептиране на заобикалящата ни действителност, във всяко от поместените тук стихотворения присъства чувството за трагика, съчетано с ясно доловима резигнация – един от белезите на помъдряването. Генчо Златев умее да се любува на мига и да го пресъздава с живописна нагледност. При това прави впечатление очевидната простота на постройката и образно-стиховата организация. Ясно личи градежа на цялостната образна система, структурирането на стиха и стихотворението, диалектиката на чувствените изгреви и залези, стъпките към проблемите на мирозданието, универсалната човешка драма и модерната цивилизация. Цялата стихосбирка е решена с мащабите на рационалното обобщение, приближава се до организацията на поетичната поанта. Защото днес тенденцията е не към сравнението, а към метафората и не към метафората като отделен образ, а към „стихотворението-метафора”. „Завещанието” на Генчо Златев е нагледно потвърждение за това. При това поетът, загърбил тъй често срещания напоследък верлибър, твори по законите на строгите силаботоники, нещо което при днешния разкрепостен метрически леснопис особено ми импонира.
Разглеждайки стихосбирката, бих могъл да откроя три основни линии – откровено емоционална, откровено социална и откровено метафизична. Стилът
навсякъде е преобладаващо метафоричен, мисълта – интелигентна, образността – овладяна и чиста откъм клишета. Метафорите обаче стават все по-умерени,
все по-сетивни; изчезва декоративността – онова натрупване на красиви фрази, което често прикрива липсата на смисленост. И отново на преден план излиза радикалността на изразните средства. Те са своеобразен бунт срещу самоцелната красота на естетите, срещу галантната изтънченост и безплодие на салонната лирика. А всичко като цяло е доказателство, че добрата поезия не винаги вирее
по осветените дворове на публичното внимание.
Иска ми се да спра вниманието ви върху едно от тематичните гнезда в стихосбирката, за които вече споменах по-горе. Публична тайна е, че днешният делник на българина е лишен от вопъла за идеали. Днес въпросът „Да имаш, или да бъдеш?” вече не е само философска формула – той става същина на по-
етическото питане при сериозните автори. Генчо Златев твори в една разтърсвана от конфликти социална и морална среда. И стихове като „Въпросът”, „Да надникнем в себе си”, „Най-големият бедняк” и особено „Цирк”, „Разговор с Бога”, „Сами сме си зидари” стават рубеж, на който творецът брани своето убежище на съхраняваща се духовност. Тук във фокуса на поетичния интерес застават моралните дисонанси в обществото, разминаването между думи и постъпки.
И виждаме ясно как конкретните наблюдения постепенно прерастват в душевен смут, в магма на разбудената съвест, как аз-болката се трансформира в болка от моралната деградация на „ние”. И как от конкретните неща се извайват обобщености, раждат се емблематични стихове. Защото има стихове, които стигат до мозъка, и други, които докосват душата. Стиховете на Генчо Златев стават сатири, поезията му – поезия на пределния нравствен максимализъм. Поетът пак е лирик, но това е, ако мога да го нарека така, яростен лиризъм, при който сатирите звучат като гротескова лирика, с което се постига допълнителна сенсибилизация на изказа. Тук тъмните багри на внушенията владеят цялото пространство на стиха, насищат поетичната тъкан с алюзии. Тази поезия задава въпроси, които са всъщност отговори, и предполага отговори, които са не по-малко въпроси.
Мога да разглеждам тази стихосбирка от различни страни, да се опитвам да намеря най-верния дискурс – като гневен укор срещу аглосията на обществото, на места като пароксизъм на една чиста вярност, съхранявана цял живот и завинаги, като изява на вътрешната освободеност на духа на един талантлив поет, като катарзисна изповед на един сложен и деликатен творец и много още. Но за мен това е такъв убедителен вътрешен монолог на самотата, че всичко друго става безпредметно, както е излишен въпросът дали ставащото се случва, или само се изговаря. И аз възприемам стихосбирката като една песен, изпята в широтата на добруджанското поле от чист, светъл и тембрист тенор, на когото се удават най-големите височини. Чудесна песен, приятелю!

С подкрепата на:

  • Община Добрич
  • Община Добричка
  • Община Каварна
  • Община Шабла
  • Община Балчик
  • Община Тошево