Антимовски хан - издание за животопис и култура.

Антимовски хан е издание за животопис и култура на Сдружението на писателите в Добрич. Понастоящем излиза като списание, наследник на едноимения вестник с 10-годишна история. Събира поезия, проза, есеистика, интервюта, краезнание, други форми на литература, както и отзиви от всички сфери на изкуството и културата на творци от Добрич, Добруджа, страната и чужбина. С него живее духът на Йордан Йовков. Може да откриете още нови преводи, първи стъпки на млади автори, препоръчани книги на местни автори, обяви за конкурси, събития и др.. Антимовски хан - статии :: ГРИЖАТА ЗА ДРУГИЯ Е ОСНОВЕН КИБЕРНЕТИЧЕН ПРИНЦИП НА ВСЕКИ ИНТЕЛЕКТ"

ГРИЖАТА ЗА ДРУГИЯ Е ОСНОВЕН КИБЕРНЕТИЧЕН ПРИНЦИП НА ВСЕКИ ИНТЕЛЕКТ

Атанас Славов е роден през 1947 г.. Освен писател-фантаст, той е и фантастолог, издател, съставител и художник. Един от основателите на софийския клуб за фантастика, евристика и прогностика „Иван Ефремов“. През 1968 г. основава първия в България клуб за любителите на фантастика „Терра Фантазия“. Автор е на романа „Психопрограмираният“. Съставител на множество сборници за фантастика. Издава електронното списание „Фентернет“ и, чрез фондация "Човешката библиотека", алманаха за фантастика и футурология „ФантАstika“. Негови разкази са превеждани на английски, руски и немски език. Двукратен носител на наградата Еврокон.
С него разговаря Валентина Добринчева.


Към кого е отправен погледът на Атанас Славов?


Аз говоря предимно с млади хора. С моята възрастова група почти нямам никакъв диалог. Те отдавна са катастрофирало поколение, което гледа да си ближе раните и да си намери някаква ниша за съществование. За съжаление така е, в София поне е така. Е, имаме още 5-6 души от стария клуб останали... Сега през лятото нашият клуб „Фантастика” ще навърши 35 години. По този повод  ще издадем един сборник. Ще го представим на фестивала „Фантастика” в края на август в Благоевград. Аз издавам алманаха „Фантастика”. Това е антология, дебела 500 страници. Алманах за всичко – за фантастика и бъдеще. Излиза всяка година. Съдържа не само български автори, а имаме и американски и руски.

Кой ги превежда?

Нашият екип. Младият Калин Ненов от Нов български университет е специалист в превода от и на английски. Той стана мой съавтор в издателството „Човешката библиотека”. Открихме се по интернет, той беше студент в Канада, четеше моя електронен бюлетин и ми пишеше най-хубавите писма. Един от хората, които ме караха да продължавам да пиша бюлетина, преди да имам възможност да издавам алманаха. После се върна от Канада, станахме съавтори и създадохме фондация „Човешката библиотека” с девиз „Търсим, събираме, намираме”. Издирваме книги, които имат истински човешки характер, предимно фантастика, защото тя в момента е най-диалогичната литература по проблемите на човешкия преход.

Какво ново в съвременната фантастика? Неща, които си спомняме от прочетеното в миналото, написани преди век, вече ги живеем. Познаваме ги от станалата да я наречем „класическа” фантастика. Какво казват сегашните автори? Какво ни обещават?

В момента фантастиката като цяло се е разляла като делтата на река Меконг, заблатена на места. Има какво ли не. Всички най-пораженчески идеи за предателство на човешкия дух, за отказ от разума, всичко това го има и във фантастиката вече за съжаление. Не мога да кажа, че съм възхитен от развитието й като цяло.

Тоест тя е повече психологическа?

Трагедията не е в психологизма. Излязоха много талантливи разказвачи в последните години, покачи се психологизма й, възможността й да рисува образи, тоест литературното качество се повиши, но се загуби усетът към идеи, които правят света по-добър. Ние точно това правим – наблягаме на фантастика, която търси и реализира проекти за по-добър свят. Нашите издания са ориентирани към такъв вид човешка фантастика. Сега започваме една кино лектория в музея „Земята и хората”, която ще се нарича „Човешка кино фантастика”. Киното в момента е изцяло обладано от фантастиката, пълно е, но не визии на галактически битки и нещо от сорта, а изследващи човешката личност и човешкия проблем в новите преходни времена. Фантастиката, според мен, го прави по един изключителен начин, по който обикновената проза отдавна не е в състояние. Това е непопулярна гледна точка и традиционните писатели никак не я харесват, но така е. В момента реалистичната литература, с която се гордеят, че изобразява съвременността, е в позицията на една кино лента, която докато минава през машината, показва образ, който вече е кадър от миналото. Те продължават да изобразяват една застинала същност. В момента 90 процента от реалистичните писатели представят човека на миналото, а не променящия се човек. А аз съм твърдо убеден, че той е принуден да се промени в ново състояние, той не може да остане така. Затова моята работа, моят сборник, се казва  „Краят на историческия човек”, тоест историята на исторически случващият се човек, получил се по случайни биологични фактори и закони, завършва и започва историята на човека – автокреатор, който създава сам себе си.

От какво ще има най-много нужда човек в бъдещето?

В близкото бъдеще ще разбере, че има нужда да се променя. По старому просто не може. За да направи тази крачка напред, той ще бъде изритан отзад от хилядите катастрофи, които сам си е организирал, стартирал и тези катастрофи са негови ръкотворни. Те са причинени от зле прочетеното чувство за прогрес, зле трактуваното. Дори има една огромна тенденция, която цялата западна интелигенция проповядва в общ хор. Това е, че разумът се е провалил, че проектите са нещо порочно и намеренията на хората се провалят и срещат техния антипод. Всичките опити на разума са претърпяли поражение и въобще човекът се описва като едно животно, провалено на изпита по разумност. Тези безкрайни войни, технологии, които убиват хора, са инструменти, част от технологичния прогрес, обаче, намеренията и целите на историческия човек, който не е излязъл от животинското състояние, ги превръщат в оръжие. Всяка технология може да стане оръжие, включително бързосъхнещото лепило например. Първото му приложение в Южна Африка е било да залепят с него гърбовете на черни революционери към скали, за да не могат да избягат. И все пак, ако опитат, остават част от кожата си по тях. И хората са умирали така, на слънцето, залепени за гърба на скалите. Искам да кажа, че едно обикновено нещо – канцеларско лепило, е превърнато в оръжие от маймунските стада, които се избиват по стара логика на старата жестокост.

Ще продължим ли да търсим въпроса на отговора 42 или просто някой ще мине, ще ни затрие и ще построи транс галактическа магистрала в най-скоро време?

И Виктор Пелевин има една теза „мощ великого числа”. Според мене този отговор си е отдавна намерен, но на буржоазната интелигенция отговорът й е само един – обърканият човешки хаос в душата. Човек не се е разграничил между животното и разума в себе си.

Фантастите апокалиптично ли са настроени или не?

80 процента - да.

Тоест смятат, че сме си изчерпали квотата за живот?

Да, и това много добре се продава. Страхът на масите в момента от всичките промени, които се задават, правят огромна електорална група, която гласува за тази партия – апокалипсиса. Инстинктивно всеки чувства, че се задава нещо, което го зачерква като исторически стереотип, като шаблон на поведението. Страхът и удовлетворяването на страха чрез панически видения са най-характерните поведения на примитивния разум. Това, което Хегел нарича „ежедневния разум”. А фактически пътят е към истинския разум, който е в състояние да разбере, че примерно идеите на хуманизма, грижата за другия, не е пожелание на някой добър човек, който критикува лошите, а че това е основен кибернетичен принцип на всеки интелект. Той има нужда от диалог. Няма разум извън диалога, а той се прави с друго същество и ако той не се научи да го чете, да го разбира, да го уважава и да го обича, просто е загубен - няма да има разумни същества.

С подкрепата на:

  • Община Добрич
  • Община Добричка
  • Община Каварна
  • Община Шабла
  • Община Балчик
  • Община Тошево