Антимовски хан - издание за животопис и култура.

Антимовски хан е издание за животопис и култура на Сдружението на писателите в Добрич. Понастоящем излиза като списание, наследник на едноимения вестник с 10-годишна история. Събира поезия, проза, есеистика, интервюта, краезнание, други форми на литература, както и отзиви от всички сфери на изкуството и културата на творци от Добрич, Добруджа, страната и чужбина. С него живее духът на Йордан Йовков. Може да откриете още нови преводи, първи стъпки на млади автори, препоръчани книги на местни автори, обяви за конкурси, събития и др.. Антимовски хан - статии :: ВЛЮБЕН В ПРОСТОРИТЕ НА ДОБРУДЖА"

ВЛЮБЕН В ПРОСТОРИТЕ НА ДОБРУДЖА

Константин Младенов


Седемдесетгодишно творческо присъствие в нашата литература /1924 – 1994/. Петър Славински – белетрист, романист, драматург, киносценарист, публицист, автор на пътеписи и критика, спомени и документалистика, на популярни и обичани от поколения деца книги с романи и белетристика за деца и юноши.

Пътя си в литературата започва с една непубликувана дисертация, преработена като драма. Като студент по право в Софийския университет работи по дисертация за древногръцко право в древна Елада. Изследването неусетно прераства в драмата „Фрина”, 1935, наградена в конкурса „Българска драма” от жури с председател проф. Александър Балабанов. Това е драма в стихове. Втората му книга също е на древногръцка тематика – „Клеомен”, 1938 – излиза с предговор от Орлин Василев, с постановки на Николай Фол в театрите в Пловдив и Варна. Третата му книга е пак драма в стихове – „Ширинея”. В работата си е подпомаган от „Каноните на драматическия поет”, които му диктува самият Кирил Христов /публикувани през 1979/, а също и съветите на актьора Константин Кисимов, с когото се сприятелява.
Приет в Съюза на българските писатели през 1941 г., като драматург, Славински пише и в други жанрове – публицистика, белетристика, критика. Редактор е на илюстрираните списания „Млад турист” и после на „Сердика”. По същото време е и главен секретар на Столичната община и за кратко – кмет на София. Отива по свое желание доброволец на фронта в Отечествената война – в тогавашна Югославия, Австрия и Унгария – като историограф на Първа българска армия, за да напише след време своите романи за войната, донесли му и нови значителни успехи. За да достигне в края на живота си над 50 заглавия – десетина романа, единадесет драматургични произведения - от които три комедии (в съавторство с Б. Дановски), сборници с новели, разкази и повести за деца и юноши, приказки – общо над 9 000 страници с тираж 860 000 тома у нас и десетки преводи и издания в чужбина, на повече от 25 езика.
Творчеството му е познато на повечето континенти, особено с филма „Птици долитат”, 1972 – режисьор Захари Жандов, по негов авторски сценарий по едноименния роман от 1957 г. Първи у нас филм на екологична тема в защита на природата на Добруджа и на птиците, за деца и юноши.
Филмът печели награди в Европа, Америка и Азия на кинофестивали във Варна, Монреал - Канада и Делхи – Индия. Откупен е от над 55 страни от цял свят и показан от ЮНЕСКО във всички континенти през 1979 г. – международната година на детето. Това е първият български игрален филм за деца, представил ни пред света.
Романът „Птици долитат при нас”, донесъл му награда от СБП, Министерството на просветата и Комсомола е и най-превежданият и издаван в чужбина негов роман. Има продължение – романа по писма „Далечни далечини”, 1967 г.
Истинският му старт в романа е през 1951 г. с „Последният щурм”, редактиран от Георги Караславов – награден с Димитровска награда. Тук разказва за освобождението на Будапеща – 1945 г. Унгария става една от водещите теми в неговото творчество.
Друга основна тема и насока в творчеството на П. Славински е защитата на природата - с романи, пиеси, публицистика и творби за деца и юноши. Над половината му творчество е на тази тема, свързана изцяло и с любимата Добруджа. Заселва се да живее тук още през 1950 и близо четиридесет години до края на 80-те, е основно в Балчик – „несравнимо красивия бял град”.
Основният творчески принос на Петър Славински е като романист с цикъла романи – "Краят на господарите" – осем романа /1951-1989/: "Родът Шишмановски", "Съдбовен прелом", "Последният щурм", "Живот за живота", "Победени хоризонти", "Претворена земя", "Птици долитат при нас" и "Далечини далечни".
За цикъла и отделни романи от него висока оценка дават в свои предговори и рецензии Георги Константинов, Ефрем Каранфилов, Петър Димитров-Рудар, Иван Руж, Боян Ничев, Тончо Жечев, Драгомир Асенов, Васил Попов и др. И чуждестранни изследователи – Зденек Урбан, Игор Малярчук и Фьодор Неборячук.
Отечествената война е основната тема в творчеството на писателя с три романа – "Последният щурм", "Живот за живота" и "Огъня и спомените". Може да се изтъкне, че военната и екологичната тема са двата големи върха в творчеството на Петър Славински, които го нареждат по право сред най-успешните ни романисти и писатели на своето време.
Освен "Последният щурм" много висока оценка заслужават и романите "Живот за живота" – за който получава награда от бившия СССР, романите за Добруджа – "Победени хоризонти" – за откриването на първия български нефт край Шабла, "Претворена земя" – за кооперирането на нова Добруджа и нейното преобразяване.
В периода 1950-1968 написва и публикува редица авторски пиеси и комедии. Най-голям успех му носи "Тайни", 1959 – в съавторство с Боян Дановски, който я поставя в Сатиричния театър и близо седем години комедията не слиза от сцената. Преведена, издадена и поставяна е с успех на немски, чешки, словашки, румънски сцени – в театрите на Прага, Острава, Брашов и Клуж.
От другите пиеси на П. Славински интерес представляват драматизациите му по негови романи и новели – "Кандидат-губернатор" /Слънчев извор/, 1962, "Пратеник на свободния свят", 1960, "Животът е право – не подаяние", 1968 и нашумялата като радиопиеса "Автобусът", 1969, излъчвана многократно по БНР.
Заслужена е широката популярност на Петър Славински като автор на романи и белетристика за деца и юноши. Особен дял от творчеството на писателя е неговата публицистика – очерци, пътеписи, статии, критика, предговори и др. – събрани от автора в един сборник "Световният път".  Всред публицистичните му книги трябва да отбележим пътеписа "Просторите на Добруджа" – връх в неговото творчество. Много от неговата публицистика и критика остава само по страниците на печата.
След "Огъня и спомените", 1975, друг успех като мемоарист за П. Славински е "Търсачи на свои пътища", очерци ч. I, 1988, където разказва увлекателно и документално за Кирил Христов, проф. Ал. Балабанов, проф. Б. Дановски, Николай Фол, Константин Кисимов, Иван Димов и др. Подготвената втора част от книгата с подзаглавие "Смъртта на писателя – политик" има очерци за Димитър Шишманов, Матвей Вълев, Никола Вапцаров, Йордан Йовков, Елин Пелин, Стамен Панчев, Людмил Сотянов, Александър Вутимски, Орлин Василев, Боян Болгар, Петър Димитров-Рудар, преводача Георги Михайлов, актрисата Венета Славчева, Йордан Кръчмаров, за Трайчо Костов и Георги Димитров, за Вълчо Червенков, Тодор Павлов и Георги Караславов.
Петър Славински винаги е бил средищна фигура, обединяваща около себе си други писатели и интелектуалци. Основател и първи председател на Дружеството на писателите в Добрич, заедно с Дора Габе и Ивайло Петров – негов наследник като председател на СБП, поставя на широка основа работата с младите таланти и тяхното ползотворно творческо развитие – така днес в Добруджа имаме поколение от изявени талантливи млади поетеси и писатели, като един от най-големите е рано отишлия си Йордан Кръчмаров.
Като голям дарител на добруджанци, Петър Славински, във връзка с 1300-годишнината от създаването на България, дари ценни колекции от старинни сребърни народни накити от ХVII-XIX век и антични монети за сбирките на музеите в Добрич, а на областния архив – целия си богат творчески архив за написаните в Добруджа и за Добруджа книги.
Петър Славински може да се определи като верен и всеотдаен син на втория си роден край – Добруджа, която отблизо познава още като дете. Един писател, който няма да бъде забравен – оставил незаличима диря в българската литература и култура.

С подкрепата на:

  • Община Добрич
  • Община Добричка
  • Община Каварна
  • Община Шабла
  • Община Балчик
  • Община Тошево