Антимовски хан - издание за животопис и култура.

Антимовски хан е издание за животопис и култура на Сдружението на писателите в Добрич. Понастоящем излиза като списание, наследник на едноимения вестник с 10-годишна история. Събира поезия, проза, есеистика, интервюта, краезнание, други форми на литература, както и отзиви от всички сфери на изкуството и културата на творци от Добрич, Добруджа, страната и чужбина. С него живее духът на Йордан Йовков. Може да откриете още нови преводи, първи стъпки на млади автори, препоръчани книги на местни автори, обяви за конкурси, събития и др.. Антимовски хан - статии :: СТУДИЯТА <<ЕПИСКОПИЯТА ПО БРЕГАЛНИЦА>>"

СТУДИЯТА <<ЕПИСКОПИЯТА ПО БРЕГАЛНИЦА>>

Панайот Иванов


Студията „Епископията по Брегалница” на македонската археоложка проф. д-р Блага Алексова, издадена в Прилеп през 1989 год. е забележителен за нас – българите – документ за присъствието на прабългари в Македония през епохата на нашето покръстване – IX-Х век.
В началото на работата си авторката представя въпросната епископия като първия самостоятелен славянски църковен и културен център в Македония и на Балканите, организиран от св. Климент Охридски, без да казва нито дума, че там той е изпратен от българския владетел княз Борис I. С  една дума, за уважаемата археоложка в онзи исторически момент като че ли България не съществува.
От изнесеното дотук личи антибългарската насоченост на студията или т. н. македонизъм на проф. Алексова.
Но последната в труда си със задоволство и даже с известна гордост пише, че по време на археологическите си разкопки в басейна на река Брегалница е открила много, ама много „загадъчни знаци”, сред които и доста кирилски и глаголически букви, без да знае, че едните и другите са само прабългарски руничеси надписи. По този начин милата слага в ръцете ни едно мощно оръжие в борбата ни срещу антибългаризма в Македония.
Но, за да не бъда голословен, нека хвърлим поглед върху „загадъчните знаци”, т.е. върху прабългарските рунически надписи и видим какво съдържат. Първо – едни случаи те са от една дума, написана с една руна /буква/ и най-често се среща прабългарската дума „ич” – кратката форма на думата „вич”, означаваща „три” в смисъл на „троица”, т.е. „света Троица” /Вж.1/. В други случаи тази дума е включена в кратки молитвени изречения като следните /Вж.2/, които на прабългарски звучат „Ич ас” или „Вич ас”, а в превод гласят: „Троице, помени /покойника или покойниците/!” В тези надписи думата „ас” – „помени” е написана с руната са съгласния звук „твърдо с”, представляваща права черта, заемаща при писане различни положения.
За означаване на светата Троица около 26 – 26 пъти е използвана сирийската дума „селясе” /Вж.3/. В надписите по тухли и мраморни плочи от църкви и мартириуми – хранилища на кости на християнски мъченици – тази чужда в прабългарския език дума понякога се придружава от прабългарската „ич” /Вж. 4/. В този и подобни на него случаи може да се каже, че чуждицата е преведена на прабългарски. Превод на „селясе” е открит и у нас, в района на с. Попина, Силистренско /Вж.5/, който на прабългарски звучи: „Селясе – ан Вич”, а в превод гласи: „Селясе” – разбирай три, т.е. св. Троица!”
Наред с думата „селясе” в прабългарските рунически надписи се среща още една сирийска дума – думата „салиб” /Вж.6/, означаваща кръст. Тази дума участва и в един догматичен израз /Вж.7/, който в оригинал звучи: „Баш – Салъб – + весъ”, а в превод гласи: „Начало – кръст – + – край”. Изразът е съкратен вариант на стих 6 от глава 21 на книгата „Откровение” или „Апокалипсис” на св. ап. Йоан Богослов. Този надпис е равнозначен на надписа, открит у нас в Балчик /Вж.8/, в който думите „баш” и „весъ” са написани несъкратено. Докато брегалнишкият надпис се чете отдясно наляво, то балчишкият – в две посоки – долната дума „баш” /Вж.9/ се чете отляво надясно, а горната „весъ” – в обратната посока /Вж.10/.
Освен рунически надписи по археологическите материали се срещат и много символични знаци, чрез които е представена светата Троица /Вж.11/. Този знак сред надписите се вижда близо 200 пъти. Светата Троица символично е представена и чрез група от три кръста /Вж.12/.
Сред надписите се виждат и кръгове – малки и по-големи /Вж.13/. Те от своя страна са символизирали Божия син, който за еретически настроените християни представлявал слънце.
В един такъв кръг е вписана сирийската дума „салиб” /Вж.14/, т.е. кръст. Кръстът за новопокръстените някога, както и сега също е символизирал Христос. Фактически авторът на този знак и чрез кръста и чрез надписа в него ни дава да разберем, че наистина имаме работа със символ на Божия син...
И тъй – изводите, които могат да се направят въз основа на така посочените прабългарски рунически надписи и символични знаци биха могли да бъдат много, но един от тях е най-важният, а именно, че и в Македония на времето са живели много прабългари и както се вижда от така наречените от проф. Блага Алексова „загадъчни знаци” са останал завинаги там. А това говори, че и до днес в жилите на смятащите се в Македония за отделен от нас – българите – народ буйно пулсира прабългарска кръв, че те са наши законни кръвни братя и няма защо да се делим и враждуваме помежду си.

Таблица с разгледаните прабългарски рунически надписи и символичпи знаци

С подкрепата на:

  • Община Добрич
  • Община Добричка
  • Община Каварна
  • Община Шабла
  • Община Балчик
  • Община Тошево