МЯСТО НА НЕОЧАКВАНИ СРЕЩИ
Валентина Добринчева
Осем гласове на осем художници събрахме, преди да видим погледа им на платната.
Нетърпеливи да разберем какво виждат в нашия край, ние ги навестихме с няколко въпроса:
1. Вече впечатли ли ви нещо в Шабла и околия?
2. Стигат ли тези 10 дни на пленера, за да извадите събраните емоции претворени на платното?
3. Успявате ли да се вкарате във формулата „plain air” – рисуване на открито и под въздействието на природата, или съчетавате в симбиоза видяното и науменото, с което сте дошли като багаж?
4. Шабла отбелязва 40 години от обявяването си за град, на което е посветен и пленера. Как виждате развитието на тоя край?
Всички те бяха много отзивчиви да ми отговорят.
Велина Гребенска, на 30 г.
1. Прекрасната природа е съхранена, което е много хубаво, защото голяма част от българското Черноморие е вече окупирана и завладяна от строежи и желание за развиване на туризъм. Тук обстановката е много спокойна, сякаш времето е спряло, което ми се отразява много добре като творец. Вдъхновява ме за творчество. Откак съм почнала да рисувам тук, съм все навън, харесала съм си една полянка, едно дръвче, на което си подпирам платното и работя близо до морето, просто е прекрасно.
2. Вчера точно това казах на Коста, че 10 дена не са достатъчни, за да може цялата емоция и енергия, която носи тази земя да успеем да отразим в платната. Лично аз мислех едната ми творба да е по-авангардна, подчинена повече на въображението ми, а другата да е по-реалистична, в такива две посоки да работя, обаче, тук усещам такава свобода, и си мисля, че тази цялата емоция, която се носи, с която ме зарежда тази земя, ще я отразя в платната и ще бъда максимално освободена.
3. Аз съм заразена тотално и работя до пълно изтощение, той и тенът ми е от това. Не съм рисувала на открито. Не мога да си тръгна от това място лесно.
4. Кметът спомена, че има идея да се правят голф игрища, като според мен, ако се запази някаква мяра, те няма до такава степен да попречат за запазване на природата и даденостите на този край. Иначе е хубаво страната ни да се развива, защото тя печели по този начин, но ако кметът и ръководството на града успеят да запазят природата ще е хубаво. Радвам се, че има такива места.
Десислава Денева
1. За първи път идвам в този край. Пленерът е много добре организиран и на мен много ми харесва. За мен вдъхновяващо беше ходенето в храма на Кибела (в Дуранкулак б.а.) и моите картини са почти готови. Ще използвам елементи, детайли от храма на Кибела.
2. На доста пленери съм била. Интересно е, че някой път 10 дена са много, а друг път – са малко. В случая съм заредена с положителни емоции. Колегите са много симпатични, ситуацията ми импонира. Мисля, че в 10 дни ще мога да се събера, а мисля и за в бъдеще да ползвам сюжети от този пленер, от това, което съм видяла.
3. Аз съм човек с разнопосочни интереси, като се почне от класическия пейзаж, през гола фигура и в момента правя една моя лична технология, която я работя от 7-8 месеца, която изцяло ме е погълнала. Използвайки тази технология и вкарвайки елементи от Кибела и самата малка фигурка, хайде да не казвам повече, картина не се разказва, има добра спойка между чисто формалното, технологичния процес при мене и самото изображение, което считам да вкарам вътре в картината.
4. Голф не играя, но мисля, че по принцип трябва да се пристъпи внимателно, това да не нарушава природните дадености. Трябва да е в полза. Процесът е взаимен. Това би донесло развитие на района и би спасило хората от безработица, но ако се покрие всичко с бетон, вече ще е зле. Трябва много прецизна политика. Аз, като дете на архитект, много от рано съм била по Черноморието, видяла съм и Албена и Русалка. Там, където архитектурата е в синтез с природата, нещата са добре. Трябва да бъде удобно и приятно и красиво за бъдещите посетители, но и да се запазят природните красоти, които са безспорни.
Боряна Перчинска, на 35 г.
1. Абсолютно за първи път идвам. От Варна в тази посока въобще не съм идвала, северният бряг не го познавам. Впечатли ме фарът примерно, качихме се на последното ниво, имаше невероятна гледка, такова изживяване. Иначе плажът е готин, дуранкулашкият, но по принцип аз не обичам да робувам на традиционни дестинации, в смисъл най-важните туристически обекти не ме провокират, а си търся нещо мое, което да предизвика творческа провокация.
2. По принцип нищо не е достатъчно, но също може и в една секунда да се концентрира всичко. Мисля, че ще се справя.
3. Общо взето като ходя на пленер винаги се вдъхновявам от нещо конкретно на мястото, но нещата се пресичат с моите творчески търсения. Получава се пресечна точка, която намирам за себе си.
4. Готиното на този край е, че е по-див и незастроен, защото това е проблемът на южното Черноморие. Може би някакъв компромисен вариант с някакво облагородяване на моменти, но не смятам, че трябва много да навлезе цивилизацията тук. Това му е чарът – да си остане по-диво.
Елица Баръмова, на 33 г.
1. И аз за първи път съм тук, но по всичко личи, че няма да е за последен. Всичко е много колоритно, извън клишето. Има неочаквани срещи, което е много вдъхновително, неочаквани срещи между факти. Имаш все пак някаква нагласа, идвайки към едно място, а тук много ме развълнува всичко, като че ли времето започна да капе по различен начин. Аз, за да избягам от себе си като илюстратор, си казах: трябва малко да абсорбирам от тази реалност, да я преработя, за да не се получат истории в картините, да бъде лишено от повествование.
2. Дали стигат… Ами може и да стигнат. Сега сме по средата, но по усещане, аз съм в началото. Тоест това ще бъде едно голямо начало – тези 10 дни. Надявам се и в професионално отношение да открия нещо ново в себе си, тъй като провокацията идва отвън, но отгласът е вътре. Вътре – вън, далечно – близко, тази постоянна смяна на мащаба. Имам впечатления вече и от местните хора. Толкова отворени, страшно истински, които общуват с тебе, все едно преди малко е прекъснал разговорът. Наистина е много приятно.
3. Аз съм един такъв художник, който предпочита да извърви пътя на експеримента. С готова идея не съм дошла, при всички положения, защото това означава да изневеря на себе си и не ме вдъхновява. Идеята, върху която работя сега, е обетованата земя. Тук е като едно пространство, което наистина е обещано, вече в следствие на един обет. Тук се усещам много защитена. Съвсем не целя някакъв комплимент, това са просто факти.
4. Мисля си, че каквато и да е активност, която да не е анти екологична, ще спомогне за развитието на инфраструктурата, а там има какво да се желае. Голф игрищата са позитивно намерение. Нека да е по-малко бетонът на това чудесно място, което наистина е разкошно.
Дойчин Русев, на 51 г.
1. Не за първи път идвам в региона, но за мен е ново и очевидно ще бъде ново още 100 пъти да дойда тука. Явно много специфично е мястото. Има особена атмосфера, която е неповторима. Това безбрежие, което се налага като усещане, разнообразието на птичия свят, са неща, които поне аз не съм виждал и разтърсват човека. Местните хора са изключително открити и се отнасят с тебе като със стар приятел, което го бях забравил въобще че съществува след живота в мегаполис.
2. 10 дни са условно време. Можеш само да кажеш буквата А от азбуката. Човек може живота си да прекара в района, рисувайки или пишейки...
3. При мен е точно наполовина. Аз имах идея и намерение какво ще бъде, която се опитвам да разработвам, но странното е, че тук реалността надвишава фантазията, което е рядко и ми харесва изключително много. И в този смисъл наистина малко недостатъчно е времето от 10 дни. Човек би могъл да се изненадва още повече всеки ден.
4. Много е интересно. Имах възможността с господин кмета две думи да разменя. Въпросът е наистина сложен. Аз съм играл голф в Америка и той е прекрасен за спорт или почивка. Въпросът е, че винаги има намеса в ландшафта, защото това са огромни пространства. Иначе – идеално – мястото е превъзходно за голф. Когато са край море, океани, това са най-забележителните голф игрища в света. Сигурен съм и че те ще бъдат много успешни като инициатива. Но като еколог винаги ще съм с едно наум, че трябва да се внимава. Нека да се прави наистина със сериозна прецизност.
Динко Ненов, гражданин на света.
1. Първо изтрезнях като дойдох от света тука, и после се напих с красотите на тоя край. Не бях идвал никога точно в Крапец, идвал съм в Тюленово, Шабла, но Крапец за мен е едно девствено место, което е съхранено може би от политически съображения, тъй като е било гранична зона. Прилича на едно село до родния ми град Смолян, Турен, което е почти на гръцката граница, също съхранено през вековете, на поляните му са снимани „Време разделно” и много други български филми. Мисля, че тази българщина се носи и тука, с тази разлика, че морето внася едно спокойствие и един полъх, който, за да го усети всеки, трябва да бъде на това място.
2. И 10 века не стигат, защото нещата трябва да имат дух и да бъдат във вечността. Това, което се прави от нас е една малка прашинка, всеки представлява едно малко камъче и като дойде тука на плажа, може да се открие като такова камъче, защото тука има безброй много камъчета, които правят плажа и красотата на този край.
3. Където и да съм ходил досега, по света, не само в България, аз искам да бъда във връзка с всичко, което е около мен – въздуха, формите, и разбира се духа на населението ако има такова, или ако няма - на всички същества, които са около мене – риби, змии, магарета… В Родопите има много интересни дървесни видове, които са по стръмни склонове и просто са пуснали корени във вечността. Такива са и хората. Докато тука морето е оказало влияние. Затова само можем да се радваме, че България има тези красоти и се надявам много хора да го усетят.
4. Единствено мога да пожелая на Шабла да не става като Слънчев бряг и всичките други там, а просто да си остане в тоя вид, така съхранен, дори и да не е гранична зона. Просто тя да бъде което е и да се разрасне в тази посока. Ако има нови неща, трябва да бъдат много пестеливи и да не нарушават целостта.
Недко Недков, на 41 г.
1. Както и друг път, когато съм обикалял в района, ме впечатли безкрайната шир, равното, хоризонталното в пейзажа. По Дуранкулашкото езеро се разхождах -там е с друг колорит, тихо, спокойно, с птиците – чапли, мисля, има сега. С един бинокъл съм се въоръжил и така се забавлявам да гледам невидими неща. Иначе ми е познат брега, от Балчик нагоре метър по метър съм го обходил и съм в свои води, даже водя колегите напред – назад.
2. В много пленери съм участвал, но моята теория е, че на пленер шедьоври не се правят. Това е место за акумулация - на идеи, на впечатления. Всеки от нас си зарежда батериите. Сериозната работа човек я прави в ателието си. Тук е место за експерименти, за скици, за събиране на впечатления, включително срещите и разговорите с колегите, което е най-хубавото, най-зареждащото. Не ги познавах преди, а както обикновено става, вече все едно се познаваме от малки. Езикът е един.
3. Всеки си го носи „багажа” и много трудно излиза от своето. Той си има някакъв ритъм на работа, начин, някаква философия, ако изповядва. Аз лично съм с нагласата на пейзаж, реалистичен, да си изследвам някакви места, нещо, което много рядко правя. Ходя и си рисувам натурно живопис или акварел, което за мен е ново и различно. Опитвам се да изляза от абстрактната формула, по която обикновено работя, и се забавлявам.
4. На откриването на пленера с кмета си разменихме няколко реплики. Нормално е да се строи и да се развива всяко едно место. Градовете ни не са във вида, в който са били преди 20 години, развиват се и така е естествено. За голф игрищата мнението ми е, че станаха много. В Добричко не ходят много хора със стикове на рамо. Колко са голфърите, които идват? Аз ще мога ли да ходя до морето? Веднъж завих към брега между Балчик и Каварна, там си има бариера и реално не можах да вляза. Това е сериозна инвестиция за малък кръг хора, а аз идвам тук, защото намирам моето место – различно от застроените, различно от исканото от заможните туристи явно. Просто не съм сигурен, че щом има нещо широко, равно и безлюдно, трябва да стане голф игрище. Вярно е, че и сега не е добре – има занемарени неща и трябва да се движи в някаква посока, да е облагородено, да дойдат и хората и туристите, но в някакви нормални, естествени рамки. Сигурно и голфът е екологично, но се страхувам като гледам какви комплекси се надигат. Прекрасното тук между тия две езера (Шабленското и Дуранкулашкото б.а.), които са природни резервати, защитени зони, е, че има ограничения в строителството. А и времето вече е друго. Ще видим.
Коста Костов, на 45 г.
1. Повечето колеги са за първи път в района на Шабла и Крапец. Като цяло са много впечатлени от природата на Тюленово, от фара Шабла, като обект за живописване, големия остров в Дуранкулашкото езеро с историческите си артефакти и от находките в музея на Дуранкулак.
2. Повечето вече си харесаха неща, които допадат на натюрела им, на тяхното светоусещане. Всеки си избра темата, сюжета за работа. Произведенията любителите на изобразителното изкуство ще могат да виждат след това в градската художествена сбирка на Шабла.
3. Пленерът „Арт пътеки” следва традицията на пленерите. Това е една формула на общуване на художниците, изнамерена във Франция преди около два века. Този начин на общуване намери своето место във времето, често се практикува, художниците са доволни от контакта, срещите и разговорите си, от обмяната на опит и творчески идеи. Тук следваме правилото вдъхновението да идва директно от природата и на повечето от авторите им допада рисуването на открито, което е и същността на пленера.
4. Това, което община Шабла има намерение да реализира като проекти за голф игрища, за ниско строителство, на мен лично ми допада понеже по този начин се щади природата, а това е най-голямото богатство на този край. И ако я унищожим, както на много места стана в страната, ще се лишим от едно нещо, което след време много ще ни липсва. Природата е един безкраен извор на вдъхновение, специално за творците, а и за хората, които искат да си починат и да избягат от градския шум и среда. За тези, които идват тук, именно това им харесва, и повтарят, което е сигурен знак, че това е добра практика.
На Коста Костов зададох и допълнителен въпрос, различен от другите четири, с които мъчих останалите художници, впрочем едни от най-словоохотливите, които съм виждала. Това може би също се дължи на някаква крапешка магия, която отключва отговорите. Благодаря и на нея, и на тях.
Питах Коста как събира хората за всеки един пленер при него, как решава кого да покани. Той ми обясни, че първо гледа да са хора, да могат да се разбират помежду си, както и да са добри художници и сериозни творци, за да изпълнят ангажимента си към Шабла – да оставят две свои хубави картини на градската сбирка. Колкото до нея – надяваме се някой ден тя да намери място в галерия, където да можем по всяко време на годината да разгледаме творбите от всички досегашни пленери „Арт пътеки”, както и други произведения. Писателите вече „пуснахме муха” в общината да се огледат за бъдещата зала на галерията и музея, от който също има нужда. Оттам ни признаха, че вече мислят за такова място. Художниците пък подсказаха, че пространството може и да не е от най-класическите – просто зала, а какво ли не. Просто покрив за картините, приютили срещата на морето с равнината.
Осем гласове на осем художници събрахме, преди да видим погледа им на платната.
Нетърпеливи да разберем какво виждат в нашия край, ние ги навестихме с няколко въпроса:
1. Вече впечатли ли ви нещо в Шабла и околия?
2. Стигат ли тези 10 дни на пленера, за да извадите събраните емоции претворени на платното?
3. Успявате ли да се вкарате във формулата „plain air” – рисуване на открито и под въздействието на природата, или съчетавате в симбиоза видяното и науменото, с което сте дошли като багаж?
4. Шабла отбелязва 40 години от обявяването си за град, на което е посветен и пленера. Как виждате развитието на тоя край?
Всички те бяха много отзивчиви да ми отговорят.
Велина Гребенска, на 30 г.
1. Прекрасната природа е съхранена, което е много хубаво, защото голяма част от българското Черноморие е вече окупирана и завладяна от строежи и желание за развиване на туризъм. Тук обстановката е много спокойна, сякаш времето е спряло, което ми се отразява много добре като творец. Вдъхновява ме за творчество. Откак съм почнала да рисувам тук, съм все навън, харесала съм си една полянка, едно дръвче, на което си подпирам платното и работя близо до морето, просто е прекрасно.
2. Вчера точно това казах на Коста, че 10 дена не са достатъчни, за да може цялата емоция и енергия, която носи тази земя да успеем да отразим в платната. Лично аз мислех едната ми творба да е по-авангардна, подчинена повече на въображението ми, а другата да е по-реалистична, в такива две посоки да работя, обаче, тук усещам такава свобода, и си мисля, че тази цялата емоция, която се носи, с която ме зарежда тази земя, ще я отразя в платната и ще бъда максимално освободена.
3. Аз съм заразена тотално и работя до пълно изтощение, той и тенът ми е от това. Не съм рисувала на открито. Не мога да си тръгна от това място лесно.
4. Кметът спомена, че има идея да се правят голф игрища, като според мен, ако се запази някаква мяра, те няма до такава степен да попречат за запазване на природата и даденостите на този край. Иначе е хубаво страната ни да се развива, защото тя печели по този начин, но ако кметът и ръководството на града успеят да запазят природата ще е хубаво. Радвам се, че има такива места.
Десислава Денева
1. За първи път идвам в този край. Пленерът е много добре организиран и на мен много ми харесва. За мен вдъхновяващо беше ходенето в храма на Кибела (в Дуранкулак б.а.) и моите картини са почти готови. Ще използвам елементи, детайли от храма на Кибела.
2. На доста пленери съм била. Интересно е, че някой път 10 дена са много, а друг път – са малко. В случая съм заредена с положителни емоции. Колегите са много симпатични, ситуацията ми импонира. Мисля, че в 10 дни ще мога да се събера, а мисля и за в бъдеще да ползвам сюжети от този пленер, от това, което съм видяла.
3. Аз съм човек с разнопосочни интереси, като се почне от класическия пейзаж, през гола фигура и в момента правя една моя лична технология, която я работя от 7-8 месеца, която изцяло ме е погълнала. Използвайки тази технология и вкарвайки елементи от Кибела и самата малка фигурка, хайде да не казвам повече, картина не се разказва, има добра спойка между чисто формалното, технологичния процес при мене и самото изображение, което считам да вкарам вътре в картината.
4. Голф не играя, но мисля, че по принцип трябва да се пристъпи внимателно, това да не нарушава природните дадености. Трябва да е в полза. Процесът е взаимен. Това би донесло развитие на района и би спасило хората от безработица, но ако се покрие всичко с бетон, вече ще е зле. Трябва много прецизна политика. Аз, като дете на архитект, много от рано съм била по Черноморието, видяла съм и Албена и Русалка. Там, където архитектурата е в синтез с природата, нещата са добре. Трябва да бъде удобно и приятно и красиво за бъдещите посетители, но и да се запазят природните красоти, които са безспорни.
Боряна Перчинска, на 35 г.
1. Абсолютно за първи път идвам. От Варна в тази посока въобще не съм идвала, северният бряг не го познавам. Впечатли ме фарът примерно, качихме се на последното ниво, имаше невероятна гледка, такова изживяване. Иначе плажът е готин, дуранкулашкият, но по принцип аз не обичам да робувам на традиционни дестинации, в смисъл най-важните туристически обекти не ме провокират, а си търся нещо мое, което да предизвика творческа провокация.
2. По принцип нищо не е достатъчно, но също може и в една секунда да се концентрира всичко. Мисля, че ще се справя.
3. Общо взето като ходя на пленер винаги се вдъхновявам от нещо конкретно на мястото, но нещата се пресичат с моите творчески търсения. Получава се пресечна точка, която намирам за себе си.
4. Готиното на този край е, че е по-див и незастроен, защото това е проблемът на южното Черноморие. Може би някакъв компромисен вариант с някакво облагородяване на моменти, но не смятам, че трябва много да навлезе цивилизацията тук. Това му е чарът – да си остане по-диво.
Елица Баръмова, на 33 г.
1. И аз за първи път съм тук, но по всичко личи, че няма да е за последен. Всичко е много колоритно, извън клишето. Има неочаквани срещи, което е много вдъхновително, неочаквани срещи между факти. Имаш все пак някаква нагласа, идвайки към едно място, а тук много ме развълнува всичко, като че ли времето започна да капе по различен начин. Аз, за да избягам от себе си като илюстратор, си казах: трябва малко да абсорбирам от тази реалност, да я преработя, за да не се получат истории в картините, да бъде лишено от повествование.
2. Дали стигат… Ами може и да стигнат. Сега сме по средата, но по усещане, аз съм в началото. Тоест това ще бъде едно голямо начало – тези 10 дни. Надявам се и в професионално отношение да открия нещо ново в себе си, тъй като провокацията идва отвън, но отгласът е вътре. Вътре – вън, далечно – близко, тази постоянна смяна на мащаба. Имам впечатления вече и от местните хора. Толкова отворени, страшно истински, които общуват с тебе, все едно преди малко е прекъснал разговорът. Наистина е много приятно.
3. Аз съм един такъв художник, който предпочита да извърви пътя на експеримента. С готова идея не съм дошла, при всички положения, защото това означава да изневеря на себе си и не ме вдъхновява. Идеята, върху която работя сега, е обетованата земя. Тук е като едно пространство, което наистина е обещано, вече в следствие на един обет. Тук се усещам много защитена. Съвсем не целя някакъв комплимент, това са просто факти.
4. Мисля си, че каквато и да е активност, която да не е анти екологична, ще спомогне за развитието на инфраструктурата, а там има какво да се желае. Голф игрищата са позитивно намерение. Нека да е по-малко бетонът на това чудесно място, което наистина е разкошно.
Дойчин Русев, на 51 г.
1. Не за първи път идвам в региона, но за мен е ново и очевидно ще бъде ново още 100 пъти да дойда тука. Явно много специфично е мястото. Има особена атмосфера, която е неповторима. Това безбрежие, което се налага като усещане, разнообразието на птичия свят, са неща, които поне аз не съм виждал и разтърсват човека. Местните хора са изключително открити и се отнасят с тебе като със стар приятел, което го бях забравил въобще че съществува след живота в мегаполис.
2. 10 дни са условно време. Можеш само да кажеш буквата А от азбуката. Човек може живота си да прекара в района, рисувайки или пишейки...
3. При мен е точно наполовина. Аз имах идея и намерение какво ще бъде, която се опитвам да разработвам, но странното е, че тук реалността надвишава фантазията, което е рядко и ми харесва изключително много. И в този смисъл наистина малко недостатъчно е времето от 10 дни. Човек би могъл да се изненадва още повече всеки ден.
4. Много е интересно. Имах възможността с господин кмета две думи да разменя. Въпросът е наистина сложен. Аз съм играл голф в Америка и той е прекрасен за спорт или почивка. Въпросът е, че винаги има намеса в ландшафта, защото това са огромни пространства. Иначе – идеално – мястото е превъзходно за голф. Когато са край море, океани, това са най-забележителните голф игрища в света. Сигурен съм и че те ще бъдат много успешни като инициатива. Но като еколог винаги ще съм с едно наум, че трябва да се внимава. Нека да се прави наистина със сериозна прецизност.
Динко Ненов, гражданин на света.
1. Първо изтрезнях като дойдох от света тука, и после се напих с красотите на тоя край. Не бях идвал никога точно в Крапец, идвал съм в Тюленово, Шабла, но Крапец за мен е едно девствено место, което е съхранено може би от политически съображения, тъй като е било гранична зона. Прилича на едно село до родния ми град Смолян, Турен, което е почти на гръцката граница, също съхранено през вековете, на поляните му са снимани „Време разделно” и много други български филми. Мисля, че тази българщина се носи и тука, с тази разлика, че морето внася едно спокойствие и един полъх, който, за да го усети всеки, трябва да бъде на това място.
2. И 10 века не стигат, защото нещата трябва да имат дух и да бъдат във вечността. Това, което се прави от нас е една малка прашинка, всеки представлява едно малко камъче и като дойде тука на плажа, може да се открие като такова камъче, защото тука има безброй много камъчета, които правят плажа и красотата на този край.
3. Където и да съм ходил досега, по света, не само в България, аз искам да бъда във връзка с всичко, което е около мен – въздуха, формите, и разбира се духа на населението ако има такова, или ако няма - на всички същества, които са около мене – риби, змии, магарета… В Родопите има много интересни дървесни видове, които са по стръмни склонове и просто са пуснали корени във вечността. Такива са и хората. Докато тука морето е оказало влияние. Затова само можем да се радваме, че България има тези красоти и се надявам много хора да го усетят.
4. Единствено мога да пожелая на Шабла да не става като Слънчев бряг и всичките други там, а просто да си остане в тоя вид, така съхранен, дори и да не е гранична зона. Просто тя да бъде което е и да се разрасне в тази посока. Ако има нови неща, трябва да бъдат много пестеливи и да не нарушават целостта.
Недко Недков, на 41 г.
1. Както и друг път, когато съм обикалял в района, ме впечатли безкрайната шир, равното, хоризонталното в пейзажа. По Дуранкулашкото езеро се разхождах -там е с друг колорит, тихо, спокойно, с птиците – чапли, мисля, има сега. С един бинокъл съм се въоръжил и така се забавлявам да гледам невидими неща. Иначе ми е познат брега, от Балчик нагоре метър по метър съм го обходил и съм в свои води, даже водя колегите напред – назад.
2. В много пленери съм участвал, но моята теория е, че на пленер шедьоври не се правят. Това е место за акумулация - на идеи, на впечатления. Всеки от нас си зарежда батериите. Сериозната работа човек я прави в ателието си. Тук е место за експерименти, за скици, за събиране на впечатления, включително срещите и разговорите с колегите, което е най-хубавото, най-зареждащото. Не ги познавах преди, а както обикновено става, вече все едно се познаваме от малки. Езикът е един.
3. Всеки си го носи „багажа” и много трудно излиза от своето. Той си има някакъв ритъм на работа, начин, някаква философия, ако изповядва. Аз лично съм с нагласата на пейзаж, реалистичен, да си изследвам някакви места, нещо, което много рядко правя. Ходя и си рисувам натурно живопис или акварел, което за мен е ново и различно. Опитвам се да изляза от абстрактната формула, по която обикновено работя, и се забавлявам.
4. На откриването на пленера с кмета си разменихме няколко реплики. Нормално е да се строи и да се развива всяко едно место. Градовете ни не са във вида, в който са били преди 20 години, развиват се и така е естествено. За голф игрищата мнението ми е, че станаха много. В Добричко не ходят много хора със стикове на рамо. Колко са голфърите, които идват? Аз ще мога ли да ходя до морето? Веднъж завих към брега между Балчик и Каварна, там си има бариера и реално не можах да вляза. Това е сериозна инвестиция за малък кръг хора, а аз идвам тук, защото намирам моето место – различно от застроените, различно от исканото от заможните туристи явно. Просто не съм сигурен, че щом има нещо широко, равно и безлюдно, трябва да стане голф игрище. Вярно е, че и сега не е добре – има занемарени неща и трябва да се движи в някаква посока, да е облагородено, да дойдат и хората и туристите, но в някакви нормални, естествени рамки. Сигурно и голфът е екологично, но се страхувам като гледам какви комплекси се надигат. Прекрасното тук между тия две езера (Шабленското и Дуранкулашкото б.а.), които са природни резервати, защитени зони, е, че има ограничения в строителството. А и времето вече е друго. Ще видим.
Коста Костов, на 45 г.
1. Повечето колеги са за първи път в района на Шабла и Крапец. Като цяло са много впечатлени от природата на Тюленово, от фара Шабла, като обект за живописване, големия остров в Дуранкулашкото езеро с историческите си артефакти и от находките в музея на Дуранкулак.
2. Повечето вече си харесаха неща, които допадат на натюрела им, на тяхното светоусещане. Всеки си избра темата, сюжета за работа. Произведенията любителите на изобразителното изкуство ще могат да виждат след това в градската художествена сбирка на Шабла.
3. Пленерът „Арт пътеки” следва традицията на пленерите. Това е една формула на общуване на художниците, изнамерена във Франция преди около два века. Този начин на общуване намери своето место във времето, често се практикува, художниците са доволни от контакта, срещите и разговорите си, от обмяната на опит и творчески идеи. Тук следваме правилото вдъхновението да идва директно от природата и на повечето от авторите им допада рисуването на открито, което е и същността на пленера.
4. Това, което община Шабла има намерение да реализира като проекти за голф игрища, за ниско строителство, на мен лично ми допада понеже по този начин се щади природата, а това е най-голямото богатство на този край. И ако я унищожим, както на много места стана в страната, ще се лишим от едно нещо, което след време много ще ни липсва. Природата е един безкраен извор на вдъхновение, специално за творците, а и за хората, които искат да си починат и да избягат от градския шум и среда. За тези, които идват тук, именно това им харесва, и повтарят, което е сигурен знак, че това е добра практика.
На Коста Костов зададох и допълнителен въпрос, различен от другите четири, с които мъчих останалите художници, впрочем едни от най-словоохотливите, които съм виждала. Това може би също се дължи на някаква крапешка магия, която отключва отговорите. Благодаря и на нея, и на тях.
Питах Коста как събира хората за всеки един пленер при него, как решава кого да покани. Той ми обясни, че първо гледа да са хора, да могат да се разбират помежду си, както и да са добри художници и сериозни творци, за да изпълнят ангажимента си към Шабла – да оставят две свои хубави картини на градската сбирка. Колкото до нея – надяваме се някой ден тя да намери място в галерия, където да можем по всяко време на годината да разгледаме творбите от всички досегашни пленери „Арт пътеки”, както и други произведения. Писателите вече „пуснахме муха” в общината да се огледат за бъдещата зала на галерията и музея, от който също има нужда. Оттам ни признаха, че вече мислят за такова място. Художниците пък подсказаха, че пространството може и да не е от най-класическите – просто зала, а какво ли не. Просто покрив за картините, приютили срещата на морето с равнината.
