Генчо Златев
Роден е на 23.05. 1939 г. в село Видно. Каварненска община.Завършил е висше агрономическо образование в София, а след това следдипломна специализация - журналистика. Работи като журналист от 1967 г. в в. "Добруджанска трибуна"
Голямата му любов обаче е поезията. Пише стихове, в което се оглежда миналото и настоящето на Добруджа. Досега е издал над десет сборника със стихове - лирика и сатира.
През тази година поетът Генчо Златев навършва 70 години. Нека му пожелаем да е все така добър и талантлив и заедно да обхождаме планетата на поезията с каручката на Антимовския хан. Наздраве!



ВЪРХЪТ

Няма да е лесно до върха.
Всичко може да ти се изпречи.
Ще ти казва:”Връщай се – страха, -
Със акъла си ли си, човече ?!”

Кръв ще багри гладката скала,
кръв от чувствата ти разранени.
Пропастта – настръхнала и зла,
ще те гледа със очи студени.

Ще кроят, ще готвят пъклен план
всяко камъче и всеки корен,
ще са бериера и капан,
ще преграждат пътя ти нагоре.

Ще си нито мъртъв, нито жив.
И ще те побиват страшни тръпки.
Лешояд над тебе ще кръжи,
ще следи отвесните ти стъпки.

Да! Върхът е стръмен и висок.
С ураганна, градоносна стряха.
Но на него е застанал Бог
вика те и със ръка ти маха.

ЩЕ СЕ ВЪРНЕМ В РАЙСКАТА ГРАДИНА

Прехвърча сняг. Край нас се вихри зима.
Но близостта ни топли и крепи.
Все още жар в огнището ни има.
И птици пеят. И цъфтят липи.

Избухва обичта ни с нова сила,
вълнува се във жилите кръвта.
Подай ръка и да поемем, мила,
към сътворението на света.

В душите ни се листи трепетлика,
събудена от южни ветрове.
Не чуваш ли, че Господ пак ни вика
и ни прощава всички грехове ?

Докосне ли ни с вечният си пламък
вълшебното крило на нежността,
ще се превърне в пепел като слама
отровният пелин на възрастта.

Ще се разтворят небесата сини.
Ще крачим двамата по път голям.
И ще върнем в райската градина.
Ще бъдеш Ева, аз ще съм Адам.

ДУМИТЕ НА ДЯДО

Сняг в косите, но сърцето - младо.
Същото е, но кръвта изстива.
Не забравям думите на дядо,
че човешкият живот е нива.

Дълго е въжето до успеха.
Почва от плуга и от браздата.
Трябват облаци и мокри  дрехи.
Но в основата са семената.

Всичко е подвластно на тревата.
Дядо е отдавна вече “горе”.
Сърп размахва, там във небесата,
но е сякаш тук и ми говори.

Като него аз пръста не рия.
Кон и вол не пляскам със шибалка.
Нива ми е бялата хартия,
а плугът ми – крехка химикалка.

Думите му не ми дават мира.
Плевелите гледам да отвея.
Мъча се, старателно подбирам
всяка дума, със която сея.

РАЯТ

Примамва ме с алеи и фонтани.
Очите ми се взират все на там.
И виждам сред цветя благоуханни
да се разхождат Ева и Адам.

Безгрижни, праведни, неопетнени.
Усмихнати с раздиплени коси.
Все още ябълката забранена
на клона неоткъсната виси.

В градината е пролет. Всичко има:
вода и слънце, птичи гласове.
Блаженства всякакви, неповторими.
И вдъхновение за стихове.

Не тегне врху името ми сянка.
Не съм извън закона, мафиот.
Лъжец не съм. Не съм ограбвал банка.
Замесвам хляба си със моя пот.

Сънувам го и силно го желая,
че тъна в свят – и грозен , и кирлив.
Ако решиш, че заслужавам рая,
пусни ме в него, Господи, но жив!

ОБРАТНА ВОДА

Чертичка съм от детска шарка.
Алеи. Слънчеви петна.
Разхождам себе си из парка
в следобедната тишина.

Избягъл от апартамента,
събрал достатъчно кураж,
върху земя съм във момента,
не съм на шестия аетаж.

Мълча и ровя във сърцето.
Назад водата ме влече.
Лепя на спомена гърнето.
Трева съм. Нота на щурче.

Хлапе с превързано коляно,
със трън във босия си крак.
Сеяч във нива разорана.
И най-накрая –пряспа сняг.

Не съм в кафез. Освободен съм.
Съвсем различен, приземен.
И само борът срещу мене
е все един и същ – зелен.

ПОЕТОВА НОЩ

Да бездействащ е просто безумство.
Рог надува тревожна луна.
Крак набива пехота от думи.
Няма мир. Стогодишна война.

Кръв, пожари и пушеци има.
Степ открита – без храст и заслон.
И настъпват метафори, рими
във колони по целия фронт.

Време яростно, време сурово –
стегнат възел – поетова нощ.
Веят знаме класически строфи.
Влизат в бой, във атака “на нож”.

Дърпат спусъка, целят се точно
във гърдите на враг напорист.
И хвърчат запетаи и точки
във полето на белия лист.

И когато зора светлоока
ден роди и разтвори врати,
една песен спасена високо
се издига, в небето лети!