КАК ОБИКНОВЕНИЯТ БЪЛГАРИН СЕ ПРЕВЪРНА В ОБИКНОВЕН ЦИГАНИН
Красимир Бачков
Срещам днес на улицата познат съсед и го поздравявам.- Честит празник! – му казвам, а той стреснат ме поглежда – Какъв пък празник е днес? – Благовещение ! – отвръщам – Един много светъл празник! На тоя ден Мария е научила благата вест за Христос. И от днес пролетта влиза изцяло във владенията си. –Абе, ходи се разкарай! – отвръща ми намусен съседът – Аз съм обикновен човек. Попските празници не ги зачитам. Само гледат как да ти изтръскат последните стотинки дяволите с бради и килимявки! За мен блага вест ще е, като ми увеличат заплатата и да намалят бензина на бензиностанцията. Да мога да ходя да си копам лозето в събота и неделя. – Добре! – отвръщам – Заповядай тогава довечера на премиерата на списанието за литература и култура „Антимовски хан”! Ще го правим в градската галерия. – Бе ходи се гръмни! – отвръща ми все така любезно съседът – Аз съм обикновен българин. Ква литература, ква култура , кви пет лева? Значи пак са откраднали някой лев калпазаните от читалището и гледат как да узаконят грабежа, като издадат някакво списание. Списанията ще струва 100 лева, те ще откраднат 1000 и ето ти далаверата готова! Що не ме викат и мен като са решили да го правят това списание? – А ти от литература разбираш ли? – питам, а той отвръща засегнат – Че аз като не разбирам, кой?! Да знаеш едно време като ученик кви стихотворения нареждах! Пфу, направо като синджир наредени думите! Ама се уплашиха и ми завидяха много.Видяха конкуренция в мене и казаха, че римата не била нам ква си, другото било нам що си и аз се отказах. Теглих им една майна и ги зарязах тия паразити! – Добре, тогава какво те интересува все пак? – реших да проуча жизненото му кредо, а той се усмихна мазно и отвърна – Аз съм обикновен човек. На мене ми дай сега пестен лева и не ма бутай за нищо! Да си лежа в къщи пред телевизора, да си гледам „Биг брадъра” и да си пия рахат биричката. Не ти ща работа, не ти ща демокрацията! Ей тъй, кат циганин да си живея и никой да не ма закача за нищо!
Онемял от неоспоримите му аргументи, аз продължих по улицата замислен. Някой в тази държава май вече беше интегриран, но определено това не бяха циганите.
Срещам днес на улицата познат съсед и го поздравявам.- Честит празник! – му казвам, а той стреснат ме поглежда – Какъв пък празник е днес? – Благовещение ! – отвръщам – Един много светъл празник! На тоя ден Мария е научила благата вест за Христос. И от днес пролетта влиза изцяло във владенията си. –Абе, ходи се разкарай! – отвръща ми намусен съседът – Аз съм обикновен човек. Попските празници не ги зачитам. Само гледат как да ти изтръскат последните стотинки дяволите с бради и килимявки! За мен блага вест ще е, като ми увеличат заплатата и да намалят бензина на бензиностанцията. Да мога да ходя да си копам лозето в събота и неделя. – Добре! – отвръщам – Заповядай тогава довечера на премиерата на списанието за литература и култура „Антимовски хан”! Ще го правим в градската галерия. – Бе ходи се гръмни! – отвръща ми все така любезно съседът – Аз съм обикновен българин. Ква литература, ква култура , кви пет лева? Значи пак са откраднали някой лев калпазаните от читалището и гледат как да узаконят грабежа, като издадат някакво списание. Списанията ще струва 100 лева, те ще откраднат 1000 и ето ти далаверата готова! Що не ме викат и мен като са решили да го правят това списание? – А ти от литература разбираш ли? – питам, а той отвръща засегнат – Че аз като не разбирам, кой?! Да знаеш едно време като ученик кви стихотворения нареждах! Пфу, направо като синджир наредени думите! Ама се уплашиха и ми завидяха много.Видяха конкуренция в мене и казаха, че римата не била нам ква си, другото било нам що си и аз се отказах. Теглих им една майна и ги зарязах тия паразити! – Добре, тогава какво те интересува все пак? – реших да проуча жизненото му кредо, а той се усмихна мазно и отвърна – Аз съм обикновен човек. На мене ми дай сега пестен лева и не ма бутай за нищо! Да си лежа в къщи пред телевизора, да си гледам „Биг брадъра” и да си пия рахат биричката. Не ти ща работа, не ти ща демокрацията! Ей тъй, кат циганин да си живея и никой да не ма закача за нищо!
Онемял от неоспоримите му аргументи, аз продължих по улицата замислен. Някой в тази държава май вече беше интегриран, но определено това не бяха циганите.
