Антимовски хан - издание за животопис и култура.

Антимовски хан е издание за животопис и култура на Сдружението на писателите в Добрич. Понастоящем излиза като списание, наследник на едноимения вестник с 10-годишна история. Събира поезия, проза, есеистика, интервюта, краезнание, други форми на литература, както и отзиви от всички сфери на изкуството и културата на творци от Добрич, Добруджа, страната и чужбина. С него живее духът на Йордан Йовков. Може да откриете още нови преводи, първи стъпки на млади автори, препоръчани книги на местни автори, обяви за конкурси, събития и др.. Антимовски хан - статии :: МОЯТА ИСТОРИЯ"

МОЯТА ИСТОРИЯ

Лора Обретенова е родена на 17 юни 1985г в Плевен. Завършила СОУ „Димитър Талев” Добрич и е втора година студентка в свободен университет Варна. Живее и работи в Германия. Пише в електронни сайтове


Моята история
Милата ни родина България

При всяка притеснителна ситуация, случваща се в държавата, сред полемиките винаги изникват два въпроса „Защо се случва така в България?“ и „Защо това не се случва в други страни?“. Мнозина от хората в България си задават също тези въпроси и както и те, така и аз си ги задавах всеки път, когато някакво, меко казано, недоразумение в държавата ни, приковаваше мозъка ми, мислейки как е възможно. Как е възможно, държавата да зареже изоставените деца в домовете, с храна , която в Родината не ядят дори бездомните кучета? Как е възможно Родината ни да не се интересува от децата с увреждания и да няма нито един нормален рехабилитационен център, с квалифициран екип, с техника и уреди, които НОРМАЛНИТЕ държави по света осигуряват ЗАДЪЛЖИТЕЛНО, за да ОСИГУРЯТ ЕЛЕМЕНТАРНИТЕ ЧОВЕШКИ ПРАВА НА СПЕЦИАЛНИТЕ СИ ГРАЖДАНИ, особено на децата? Как е възможно народа на България да не иска да даде вота си за следващите, които да управляват държавата? Да „управлява“ поне избирането на управляващите го? Въпросите, които всеки от нас би допълнил, ще се поберат в една цяла нова Анти-Конституция на България... Тъжният извод, който аз си направих е, че държавата ни се управлява от хора, които за загубили усещането за народ, за съсед, за приятел, за...Родина, а народа ни се е превърнал в индивидуални нихилисти... И ако някой сметне, че не съм права, нека се запита кое е това, което дава живот на нещо или някого и кое е онова, което кара нещата да стават по- добри, по- качествени, по- хубави... Обичта- е отговора. Когато обичаме някого, ние се стремим да бъдем по-добри за него. Когато обичаме някого, ние се грижим за него да бъде той по- добър и по-добре. Когато обичаме децата си, ние се грижим те да са добре, щастливи, нахранени, облечени и прочее. Когато обичаме- обичаме цветята в градината си, грижим се те да имат вода и слънце. Когато обичаме кучето си, ние се грижим то да е разходено, нахранено и доволно. А грижейки се за някой, ние се тревожим от проблемите му, от това дали можем да му помогнем... А какво виждам аз в България? Българинът вече не обича дори себе си. Иначе не би търпял: Държавата България да се разпада, защото е започнала да съществува и обслужда единствено управлавящите-тези, следващите, по-следващите... и техните роднини, институции, обръчи от фирми ....Затова се въртим в омагьосан кръг. А иначе държавата трябва да е всеки един от нас, но само и единствено, ако обичаме първо другия и после себе си. Защото Природата е решила, че нищо не може да съществува само за себе си и поради тази еклектична причина, за да забогатее един български управляващ- обедняват 10 000 български управлявани... Държавата България се разпада , защото когато кметът на Несебър си поръчва с пари на УПРАВЛЯВАНИТЕ кола за 200 000 лв, а за социални дейности е отделил 70 000 лв, държавата си мълчи и не прави нищо! Защото когато в Силистра кметът дава разрешение да се строи Мол върху древни тракийски разкопки, държавата пак мълчи и се преструва, че не е разбрала! А в Балчик същата тази държава мълчаливо унищожава вековна тракийска археологична памет... Защото когато човекът, открил Рогозенското съкровище, оценено като световна находка, работи в Испания, за 800 евро, за да издържа синовете си, държавата не изпитва вина от това! Държавата не изпитва вина за никой от стотиците хиляди Нейни синове е дъщери, избягали от нея, Родината и намерили родина в нечия чужда Държава! Защото дори когато медиите показват недоразуменията и престъпленията на държавата, нея я няма, за да отговаря пред народа, за онова, което е допуснала! Защото когато в Кралство Великобритания, държавник плаща наем за жилището си, по-нисък от пазарните цени, държавата го отстранява от длъжност . А в Република България, когато УПРАВЛЯВАЩИТЕ си строят къщи- сараи, хотели и чифлици и си купуват коли за по половин милион, управляваните няма как да им потърсим отговорност! Защото, ако българинът обичаше земята си, нямаше да има хиляди декари пустеещи ниви, а ние да внасяме храната си от рекултивирани пустини! Защото, ако българинът обичаше природата си, нямаше да я удуши с чудовищен бетонен архитектурен кич, който впрочем е просто най-мощната пералня, само че на мръсни пари... Ако българинът обичаше себе си-той щеше да обича и държавата си и нямаше да подпомага китайската и турската икономика с огромния внос, а щеше да произвежда в градината, в града, в Държавата си! Ако българина обичаше държавата си, нямаше да я компрометира купувайки си скъпи коли и къщи с парите, които Европейската икономика му е дала, за да развива земеделие, туризъм или производство. Защото не е нормално в Германия българинът да получава 4 пъти по-голяма заплата и да плаща и наем и сметки и храна, равни ! на тези, които е плащал в България! Нещо не е наред, щом родителите в България не се притесняват, че 15 годишните им деца се давят в алкохол и наркотици след полунощ и биват пребивани по улиците! Нещо не е наред, щом тези родители управляват автомобилите си удавени в алкохол и убиват чуждите деца по улиците! Нещо не е наред, щом хора с образование от университетите ни с големи претенции, работят като чистачи и общаци по градинките на Европа! Нещо не е наред, щом служител в българска полиция, българска болница, българско училище, българска банка, получава с пъти по- ниска заплата от строителен работник! Нека ви кажа какво помня от 96-97 година. Бях малко момиченце, което се тревожеше да се прибере с по-ниска оценка от 5 вкъщи :) Онази зима в детския ми тогава мозък се запечата един образ: на Задружния, Единния, Обединения Български Народ, който, ЗАЩОТО СЕ ОБИЧАШЕ каза „НЕ!“ на случващото се! Това е, което ми се губи днес в картинката с образа на българския народ- българинът вече гледа на света само през телевизора си. И само до вътрешния праг на дома си. Виждам протести на малки групи хора от по 100 човека. Къде са милионите българи? Защо българите вече не казваме „НЕ“? Всъщност защо не казваме дори „ДА“ на нещата, които искаме? Защо българският народ мълчи и мъкне всеки непосилен товар, който безотговорни и с увредено самосъзнание хора, му хвърлят върху гърба? Още нещо много ме тревожи напоследък- сред всички реклами по радиа и телевизии, се открояват едни други- реклами, дефиниращи значението на качествени приспивателни и успокоителни... Не, всъщност това не ме учудва. Защото точно това можем да видим в България- един спящ народ, чийто живот е един кошмар, от който единственото събуждане е да заспи с мечтите си. Лошото обаче е, че българинът не мечтае за по-хубава България, а за по-хубав живот в USA, UK, Germany, Spain и прочее. Мечтите на българина, вече не са дори на български език и на българската азбука. Нещо не е както трябва или Нищо не е както трябва? И все още ми се иска да е възможно и да мога да променя нещо. Иска ми се когато се прибера в България да се усмихна на усмихнати, обичащи хора. Иска ми се всички тези хора да осъзнаят българското в себе си и да започнат да го обичат и да се грижат за него! Но има още един въпрос, който не ми дава покой- възможно ли е човек да бъде щастлив, виждайки роднините, съседите, колегите си, приятелите си Нещастливи? И що за човек е това?

С подкрепата на:

  • Община Добрич
  • Община Добричка
  • Община Каварна
  • Община Шабла
  • Община Балчик
  • Община Тошево