МОИТЕ БЕБЕТА
Генка Петрова е родена е на 4 ноември 1952 г. в град Добрич. Завършила е българска филология във Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий”. Автор е на 8 поетични книги: “Хубав си, дяволе” – 1991 г.- изд. “Е. Няголова“, “Продиктувано от звездите” – 1992 г. – изд. “Списание Пламък“, “Спомен за живот” – 1995 г. - София, “Отсрочен апокалипсис” – 1999 г.- изд. “Слънце“, “Внезапни думи” – 2000 г. - изд. “Ангобой“, “Обичам думите за тебе”– 2002- изд. “Ангобой“, “Докоснати антени”- 2002 г., посветена на Н. Хайтов, “Пътека за утре” /Добруджанци за Н. Хайтов/ – 2003 г. – лит. сборник, ”България объркана приказка” – 2007 г., изд. “Ангобой“.
Ръководител на литературен кабинет „Николай Хайтов” в Добрич.
Съставител и редактор е на първия литературен сборник в памет на Н. Хайтов - „Пътека за утре.Добруджанци за Н. Хайтов”- 2003 г. Работи като преподавател по български език и литература в родния си град.
ПОРТРЕТЪТ НА ЛЕВСКИ
Над бюрата
на лъснати словоблудници,
над бюрата
на самовлюбени скудоумници,
над бюрата
на куртоазно равнените,
над бюрата
на всеядните...И на смирените.
Левски...
В портрета
от детски учебник по история,
в стихотворение за едно бесило,
разлюляно от...чалга на Глория.
Левски...
В четири въпросителни:
Н а р о д е ???
Но де е народът...
Де е България...
Облаче бяло
във ризите усмирителни
или
в еднопосочен билет за Чикаго
със три удивителни.
Левски...
Начало и край.
Хляб насъщен и сол.
Страстно разпятие,
от което е трудно -
царят е гол -
да признаят бедният и богатият.
15 февруари 2009
ЛЮБОВ
Моите бебета още не ме разпознават.
Стъпили са с розови крачета в мислите ми
и буксуват безпомощни -
ни напред,ни назад.
Същински магаренца на мост.
Същински ангелчета от свитата на Господ.
Говоря им всяка вечер,
че е време да ме събудят
с един телефонен звън,
който ще завърти стаята на 180 градуса
с гласа на мама и тати:
- Тръгнахме!...
Но те не искат да го направят.
Глупавичките те, мислят,
че животът е в хармония,
когато стаята не се върти на 180 градуса.
И си кротуват моите бебета.
И си мълчат.
А аз въртя мислите си
в тенджери,
в перални,
в бебешки колички,
в розови и сини ританки.
Мислите ми стават
все по-розови,
все по-сини.
Влизам с тях
в кантати от бебешки смях,
в симфонии от бебешки плач.
Чувам ги
как извиват своето соло
в една софийска гарсониера на Лозенец,
в едно ателие на Дианабад.
Моите бебета са солисти
на българската формация „Чакам бебе“.
Затова са така напористи,
така гласовити,
така именити...
Същински Робертино Лорети на младини,
същинска Симона от Мюзик Айдъл 3.
Моите бебета растат в мислите ми
така буйно,
така истински...
Всяка сутрин им сипвам
все повече мляко в чашките,
проходката им съм изнесла отдавна
на тавана.
Вървим заедно с моите бебета
ръка в ръчичка.
Краченцата им подтичват
след мечтите ми,
мечтите на баба с тънки токчета,
с бяла рокля
и розови очила.
Мечти до мечтите на дядо
с кученце и кола,
готова да припали със 120 км в час
към София и момчетата,
към София и бебетата.
Магистралите за мечти са така широки.
Трафикът е непозната дума.
Светофари не са нужни.
И дупки няма -
/Бойко Борисов спи спокойно всяка вечер./
Моите бебета издуват мислите ми.
Мислите ми отдавна са с наднормено тегло.
Не искам да ги подлагам на диета.
С тях съм все по-млада,
все по-красива.
все по-смислена.
Само дето искам
стаята,в която заспивам с тях,
ден по-скоро да се завърти на 180 градуса.
Слънцето да пробие тишината.
Тишината да проговори на чист български,
на чист бебешки:
Тръгнахме!
.................................
Ще чакам моите бебета,
които ще пишат стихове
за баба,за дядо,за кученцето Буби.
Добри стихове ще пишат.
Ще ги дочакам,защото съм болна от любов,
а любовта е живот с бебета,
които пътуват към мен,
към света,
който скоро ще се завърти на 180 градуса,
защото обичам.
23 май 2009 г.
МОИТЕ БЕБЕТА ІІ
Моите бебета ще са солисти
в Хора на бабините внучета.
Още не са чували за Гена Димитрова,
Райна Кабаиванска, Валя Балканска,
но баба ще им разкаже за звездите на България.
Звездите на България
са толкова големи, ярки
и познати на Големия свят,
че заслепяват граничните КПП-та
на Гюешево, Кула и Капитан Андреево,
прелитат без визи и лични карти
в Мирозданието, където човеците души дават
за Дездемона и Тоска на Гена,
за Мадам Бътерфлай на Райна,
за Излеял е Дельо хайдутин на Валя...
Хубаво им е на звездите на България
в Големия свят.
А на България й е все едно без тях,
защото си има Азис, Мишо Шамара,
Влади Въргала, Глория, Мария и пр., и прочие.
Не че й е хубаво на цяла България с кича
на другата България, но мълчи и си слуша
у дома
Гена Димитрова,
Райна Кабаиванска,
Валя Балканска и пр., и пр..
Записва бебетата си в Хора на бабините внучета
и си мечтае за нов Ренесанс в България.
Но не Ренесанс в имената на улици, паметни плочи и музеи
с имената на Гена, Райна и Валя,
а Ренесанс в душите,
които да се събуждат, да оздравяват и да припяват
с гласовете на Мирозданието,
с гласовете на истинския Живот,
за които мълчи България,
заглушена от чалга, куршуми и финикийски знаци в кеш.
Докато се сбъднат мечтите на истинската България,
Хорът на бабините внучета ще се преселва
в Канада, Маями, Уелс, Барселона...
Все повече и повече. И още повече...
А бабите ще прощават, до вчера сърдити...
Ще благославят филиалите на България
по Големия свят,
където ще се раждат бабини внучета,
без спомен
за баба,
за бяла спретната къщурка
с две липи отпред..
Защото майчина милувка те ще сещат
на хиляди левги разстояние,
на 10-часови полети над океана...
Да, същият океан,
непознаващ България, бабите на България
и оредяващия Хор на бабините внучета.
А бабите ще умират от чакане на Ренесанса
в тази дълбока провинция на света, България,
заглушена от кич, куршуми и чалга.
Ще умират бабите,
изстрадали пътя към Рая,
по съвместителство хванали диригентската палка
пред Хора на бабините внучета,
защото и някои от по-младите баби - диригенти -
ще са тръгнали към филиалите на България по света.
Светът, полудял от носталгия,
ще пее песните на България, песните за България
всяка вечер по Скайпа на
България, Канада, Маями, Уелс, Барселона...
И моите внучета ще са солисти в живота,
който се опитвам да опознавам, приемам, обичам.
Всяка вечер ще ми казват, че ще свикна,
както свикнах със скайпа - хакерка на сто години,
с бяла рокля като германка на море в България,
с бял панталон и боди, с гривна на глезена от Сваровски,
/подарък от снаха ми в Канада/,
с книгата на Джон Кехоу под ръка „Подсъзнанието може всичко“.
Точно този Кехоу ще обърка всичко,
защото „Мила Родино...“ ще звучи фалшиво
в Канада, Маями, Уелс, Барселона.
А без песен живот ли ще е Животът!
13 юни 2009 г.
ЯВОРЕ, ЯВОРЕ
В памет на Жельо Желев
Първа пролет
без твоите стъпки
накъде е тръгнала.
Колко наивна е
да си мисли
без тебе същата да е –
пожелана,
очаквана,
бяла,
с песен погалена,
яворе, яворе...
Да се втурне
в ръцете ти топли,
да разгърди душата ти...
Ах, душата ти,
накъде е тръгнала,
къде се бави...
Не,
просто не може без нея,
нима сме събрани
да посрещаме
Първа пролет
без първи апостол,
яворе, яворе...
Всички сме тук.
Неподозирано точни
и толкова много сме.
Все такива едни...
безпролетни
в Първа пролет.
Как ни търпиш,
яворе, яворе,
че не ни разсмееш,
Пролет е дошла,
дошли сме всички.
Дошли сме с нея.
Мама е тук,
не виждаш ли,
ръцете и въздуха порят
слаби,
слаби...
Накъде да вървим
събрани.
Такава безпътица е
в душите ни...
Къде е сценарият.
Защо се бавиш,
яворе, яворе...
Ех, къде е Бог
да каже :
„Стани, Лазаре”...
..................
Бог е с тебе днес.
Пролет срещате някъде,
в някоя небесна кръчма.
Не е честно, яворе, яворе...
Измъкна се.
Не си го правил.
Откога те чакаме.
Внучката ти
пътува към нас
да изплаче.
Ще се забави,
а ти незнайно защо избърза...
Дано ти е хубаво Там
поне на тебе,
Райско.
Защото на нас ни е Тук
адски тъпо и
Адово...
А толкова много цветя
за тебе...
И пролет без тебе,
Яворе, яворе...
Без тебе.
22 март 2008 г.
ПРАЗНИК
С горещо извинение към пианистката Йоанна, цигуларката Мария и всички деца от моето училище, пред които Вл. Въргала напсува два пъти в ролята си на водещ на училищно шоу, посветено на патронния ни празник.
Улицата влезе
в концертната зала.
Скочи върху пианото,
запсува с Въргала.
Усмихна се някой,
допадна му тона.
Е... му майката -
потръпнах в балтона.
Излязох...
Площадът
притихнал ме гушна.
- Улицата я няма!-
китарата ми пошушна.
И тръгнахме топло
с Йоанна, с Мария,
с Шопен и Вивалди -
същинска магия.
Концертът пренесе
пречистени трели
далече от калните
New мекотели,
на Влади Въргала
от гнусните глуми.
И близко до
Дядо - Славейкови думи.
И близко до
кръстопътните
детски душици.
Простете ни, мънички,
всички сме грешници!
Простете, любими,
простете, единствен
Или отречете ни...
Не сме невинни.
МОЛИТВА ЗА ИВАН
На тебе, Здрав
Реторични са всичките ми въпроси.
Трупам ги сутрин и вечер,
преди изгрев слънце,
след залез.
Чупя канона, изпреварвам
благодарност,
прошка,
молитва.
Всевишният ще ми прости
и този път.
Всевишният ми изпраща цял живот
грехове и слънце.
Знае, че спазвам канона.
Чувал ме е
как му благодаря и друг път
за греха да бъда издънка на Ева.
Всевишният обича да ми прощава.
Всевишният ми прощава толкова пъти,
колкото греша.
Прощава ми и сега
светотатството
да обичам Иван
преди да обичам зачеването.
Защото Иван е
и грях, и прошка, и молитва.
Защото Иван е
слънцето,
което прави живота смислен и млад.
А аз съм отдавна
отвъд живота,
отвъд Иван.
Болка съм,
радост от Иван
и молитва за него съм.
Молитва за слънцето,
което Иван да вижда преди мене.
2
Защото отдавна му е ред
и той да греши, издънка на Адам.,
и той да благодари
и да моли Всевишния.
Дано Всевишният ми прости и греха
да задавам реторични въпроси...
Дано ми помогне да чуя
по-скоро,
веднъж
и завинаги:
Виждам!
Виждам!
Виждам!...
А после ще оживее канонът-
грях, прошка, молитва -
Ще оживее животът.
Амин!
26 май 2009 г.
Ръководител на литературен кабинет „Николай Хайтов” в Добрич.
Съставител и редактор е на първия литературен сборник в памет на Н. Хайтов - „Пътека за утре.Добруджанци за Н. Хайтов”- 2003 г. Работи като преподавател по български език и литература в родния си град.
ПОРТРЕТЪТ НА ЛЕВСКИ
Над бюрата
на лъснати словоблудници,
над бюрата
на самовлюбени скудоумници,
над бюрата
на куртоазно равнените,
над бюрата
на всеядните...И на смирените.
Левски...
В портрета
от детски учебник по история,
в стихотворение за едно бесило,
разлюляно от...чалга на Глория.
Левски...
В четири въпросителни:
Н а р о д е ???
Но де е народът...
Де е България...
Облаче бяло
във ризите усмирителни
или
в еднопосочен билет за Чикаго
със три удивителни.
Левски...
Начало и край.
Хляб насъщен и сол.
Страстно разпятие,
от което е трудно -
царят е гол -
да признаят бедният и богатият.
15 февруари 2009
ЛЮБОВ
Моите бебета още не ме разпознават.
Стъпили са с розови крачета в мислите ми
и буксуват безпомощни -
ни напред,ни назад.
Същински магаренца на мост.
Същински ангелчета от свитата на Господ.
Говоря им всяка вечер,
че е време да ме събудят
с един телефонен звън,
който ще завърти стаята на 180 градуса
с гласа на мама и тати:
- Тръгнахме!...
Но те не искат да го направят.
Глупавичките те, мислят,
че животът е в хармония,
когато стаята не се върти на 180 градуса.
И си кротуват моите бебета.
И си мълчат.
А аз въртя мислите си
в тенджери,
в перални,
в бебешки колички,
в розови и сини ританки.
Мислите ми стават
все по-розови,
все по-сини.
Влизам с тях
в кантати от бебешки смях,
в симфонии от бебешки плач.
Чувам ги
как извиват своето соло
в една софийска гарсониера на Лозенец,
в едно ателие на Дианабад.
Моите бебета са солисти
на българската формация „Чакам бебе“.
Затова са така напористи,
така гласовити,
така именити...
Същински Робертино Лорети на младини,
същинска Симона от Мюзик Айдъл 3.
Моите бебета растат в мислите ми
така буйно,
така истински...
Всяка сутрин им сипвам
все повече мляко в чашките,
проходката им съм изнесла отдавна
на тавана.
Вървим заедно с моите бебета
ръка в ръчичка.
Краченцата им подтичват
след мечтите ми,
мечтите на баба с тънки токчета,
с бяла рокля
и розови очила.
Мечти до мечтите на дядо
с кученце и кола,
готова да припали със 120 км в час
към София и момчетата,
към София и бебетата.
Магистралите за мечти са така широки.
Трафикът е непозната дума.
Светофари не са нужни.
И дупки няма -
/Бойко Борисов спи спокойно всяка вечер./
Моите бебета издуват мислите ми.
Мислите ми отдавна са с наднормено тегло.
Не искам да ги подлагам на диета.
С тях съм все по-млада,
все по-красива.
все по-смислена.
Само дето искам
стаята,в която заспивам с тях,
ден по-скоро да се завърти на 180 градуса.
Слънцето да пробие тишината.
Тишината да проговори на чист български,
на чист бебешки:
Тръгнахме!
.................................
Ще чакам моите бебета,
които ще пишат стихове
за баба,за дядо,за кученцето Буби.
Добри стихове ще пишат.
Ще ги дочакам,защото съм болна от любов,
а любовта е живот с бебета,
които пътуват към мен,
към света,
който скоро ще се завърти на 180 градуса,
защото обичам.
23 май 2009 г.
МОИТЕ БЕБЕТА ІІ
Моите бебета ще са солисти
в Хора на бабините внучета.
Още не са чували за Гена Димитрова,
Райна Кабаиванска, Валя Балканска,
но баба ще им разкаже за звездите на България.
Звездите на България
са толкова големи, ярки
и познати на Големия свят,
че заслепяват граничните КПП-та
на Гюешево, Кула и Капитан Андреево,
прелитат без визи и лични карти
в Мирозданието, където човеците души дават
за Дездемона и Тоска на Гена,
за Мадам Бътерфлай на Райна,
за Излеял е Дельо хайдутин на Валя...
Хубаво им е на звездите на България
в Големия свят.
А на България й е все едно без тях,
защото си има Азис, Мишо Шамара,
Влади Въргала, Глория, Мария и пр., и прочие.
Не че й е хубаво на цяла България с кича
на другата България, но мълчи и си слуша
у дома
Гена Димитрова,
Райна Кабаиванска,
Валя Балканска и пр., и пр..
Записва бебетата си в Хора на бабините внучета
и си мечтае за нов Ренесанс в България.
Но не Ренесанс в имената на улици, паметни плочи и музеи
с имената на Гена, Райна и Валя,
а Ренесанс в душите,
които да се събуждат, да оздравяват и да припяват
с гласовете на Мирозданието,
с гласовете на истинския Живот,
за които мълчи България,
заглушена от чалга, куршуми и финикийски знаци в кеш.
Докато се сбъднат мечтите на истинската България,
Хорът на бабините внучета ще се преселва
в Канада, Маями, Уелс, Барселона...
Все повече и повече. И още повече...
А бабите ще прощават, до вчера сърдити...
Ще благославят филиалите на България
по Големия свят,
където ще се раждат бабини внучета,
без спомен
за баба,
за бяла спретната къщурка
с две липи отпред..
Защото майчина милувка те ще сещат
на хиляди левги разстояние,
на 10-часови полети над океана...
Да, същият океан,
непознаващ България, бабите на България
и оредяващия Хор на бабините внучета.
А бабите ще умират от чакане на Ренесанса
в тази дълбока провинция на света, България,
заглушена от кич, куршуми и чалга.
Ще умират бабите,
изстрадали пътя към Рая,
по съвместителство хванали диригентската палка
пред Хора на бабините внучета,
защото и някои от по-младите баби - диригенти -
ще са тръгнали към филиалите на България по света.
Светът, полудял от носталгия,
ще пее песните на България, песните за България
всяка вечер по Скайпа на
България, Канада, Маями, Уелс, Барселона...
И моите внучета ще са солисти в живота,
който се опитвам да опознавам, приемам, обичам.
Всяка вечер ще ми казват, че ще свикна,
както свикнах със скайпа - хакерка на сто години,
с бяла рокля като германка на море в България,
с бял панталон и боди, с гривна на глезена от Сваровски,
/подарък от снаха ми в Канада/,
с книгата на Джон Кехоу под ръка „Подсъзнанието може всичко“.
Точно този Кехоу ще обърка всичко,
защото „Мила Родино...“ ще звучи фалшиво
в Канада, Маями, Уелс, Барселона.
А без песен живот ли ще е Животът!
13 юни 2009 г.
ЯВОРЕ, ЯВОРЕ
В памет на Жельо Желев
Първа пролет
без твоите стъпки
накъде е тръгнала.
Колко наивна е
да си мисли
без тебе същата да е –
пожелана,
очаквана,
бяла,
с песен погалена,
яворе, яворе...
Да се втурне
в ръцете ти топли,
да разгърди душата ти...
Ах, душата ти,
накъде е тръгнала,
къде се бави...
Не,
просто не може без нея,
нима сме събрани
да посрещаме
Първа пролет
без първи апостол,
яворе, яворе...
Всички сме тук.
Неподозирано точни
и толкова много сме.
Все такива едни...
безпролетни
в Първа пролет.
Как ни търпиш,
яворе, яворе,
че не ни разсмееш,
Пролет е дошла,
дошли сме всички.
Дошли сме с нея.
Мама е тук,
не виждаш ли,
ръцете и въздуха порят
слаби,
слаби...
Накъде да вървим
събрани.
Такава безпътица е
в душите ни...
Къде е сценарият.
Защо се бавиш,
яворе, яворе...
Ех, къде е Бог
да каже :
„Стани, Лазаре”...
..................
Бог е с тебе днес.
Пролет срещате някъде,
в някоя небесна кръчма.
Не е честно, яворе, яворе...
Измъкна се.
Не си го правил.
Откога те чакаме.
Внучката ти
пътува към нас
да изплаче.
Ще се забави,
а ти незнайно защо избърза...
Дано ти е хубаво Там
поне на тебе,
Райско.
Защото на нас ни е Тук
адски тъпо и
Адово...
А толкова много цветя
за тебе...
И пролет без тебе,
Яворе, яворе...
Без тебе.
22 март 2008 г.
ПРАЗНИК
С горещо извинение към пианистката Йоанна, цигуларката Мария и всички деца от моето училище, пред които Вл. Въргала напсува два пъти в ролята си на водещ на училищно шоу, посветено на патронния ни празник.
Улицата влезе
в концертната зала.
Скочи върху пианото,
запсува с Въргала.
Усмихна се някой,
допадна му тона.
Е... му майката -
потръпнах в балтона.
Излязох...
Площадът
притихнал ме гушна.
- Улицата я няма!-
китарата ми пошушна.
И тръгнахме топло
с Йоанна, с Мария,
с Шопен и Вивалди -
същинска магия.
Концертът пренесе
пречистени трели
далече от калните
New мекотели,
на Влади Въргала
от гнусните глуми.
И близко до
Дядо - Славейкови думи.
И близко до
кръстопътните
детски душици.
Простете ни, мънички,
всички сме грешници!
Простете, любими,
простете, единствен
Или отречете ни...
Не сме невинни.
МОЛИТВА ЗА ИВАН
На тебе, Здрав
Реторични са всичките ми въпроси.
Трупам ги сутрин и вечер,
преди изгрев слънце,
след залез.
Чупя канона, изпреварвам
благодарност,
прошка,
молитва.
Всевишният ще ми прости
и този път.
Всевишният ми изпраща цял живот
грехове и слънце.
Знае, че спазвам канона.
Чувал ме е
как му благодаря и друг път
за греха да бъда издънка на Ева.
Всевишният обича да ми прощава.
Всевишният ми прощава толкова пъти,
колкото греша.
Прощава ми и сега
светотатството
да обичам Иван
преди да обичам зачеването.
Защото Иван е
и грях, и прошка, и молитва.
Защото Иван е
слънцето,
което прави живота смислен и млад.
А аз съм отдавна
отвъд живота,
отвъд Иван.
Болка съм,
радост от Иван
и молитва за него съм.
Молитва за слънцето,
което Иван да вижда преди мене.
2
Защото отдавна му е ред
и той да греши, издънка на Адам.,
и той да благодари
и да моли Всевишния.
Дано Всевишният ми прости и греха
да задавам реторични въпроси...
Дано ми помогне да чуя
по-скоро,
веднъж
и завинаги:
Виждам!
Виждам!
Виждам!...
А после ще оживее канонът-
грях, прошка, молитва -
Ще оживее животът.
Амин!
26 май 2009 г.
