Антимовски хан - издание за животопис и култура.

Антимовски хан е издание за животопис и култура на Сдружението на писателите в Добрич. Понастоящем излиза като списание, наследник на едноимения вестник с 10-годишна история. Събира поезия, проза, есеистика, интервюта, краезнание, други форми на литература, както и отзиви от всички сфери на изкуството и културата на творци от Добрич, Добруджа, страната и чужбина. С него живее духът на Йордан Йовков. Може да откриете още нови преводи, първи стъпки на млади автори, препоръчани книги на местни автори, обяви за конкурси, събития и др.. Антимовски хан - статии :: ПОСОКИ"

ПОСОКИ

Керанка Далакманска е родена и отраснала  край морето. Живее в Каварна.
Издадени книги : ” Отворена врата “ - поезия, 1993 г./, “ Спо­делено “- за проф. Гочо Гочев, 1998 г./,  “ 50 години радио “КАВАРНА”, 1998 г. /,  “ 55 години радио КАВАРНА”, 2003 г. /, “Сърцето на Каварна е в морето“- поезия, 2005 г. /,  “ Безсън­ни мигове “- импресии, есета, фрагменти, стихове, 2007 г. /,  “ 60 години общинско радио КАВАРНА”, 2008 г./.  Автор на два документални филма, заснети от Телевизионен център Варна и излъчени по двете програми на БНТ / 1983 г./: “ Коя е тази сила?” - 100 години любителски театър в Каварна, и филм за децата - таланти на Каварна . Носетил на награди от нацио­нални, регионални и местни конкурси за поезия и радиопрог­рами. Почетен гражданин на гр. Бабадаг, Румъния - за побра­тимяването на двата града Каварна и Бабадаг, 2005 година.



* * *

Един към друг - като вълна с вълна
от слънчевия огън на морето.
Събират,
седефените миди лятото
в една ръка.
Изгаря пясъка под стъпките ни въглени.
Непреброени чайки викат
и се разпиляват в своя странен ритъм.
Днес всички брегове са наши.
И този дъжд внезапно завалял
целува златната подкова на сърцата ни.
Събудиха се нови светове
и оживени се запитахме:
- Какво сънува след дъжда морето ?...

 

 

* * *
                на Данчо Кръчмаров

Когато никога не си отиде,
когато никога не ме напусна,
разбрах,
че в болката, разтворена
във въздуха,
пада светлина.
Тъй близко съм до себе си,
и тъй далеч от тебе -
спасена
единствено във времето,
в което
ти никога не си отиде,
и никога не ме напусна,
за да бъда светлина.



* * *

Допусна ме до себе си.
Вероятно да ме продължиш,
вероятно чрез мен - до светлината да стигнеш.

Докосването тихо на смеха ти
целува момини сълзи разцъфнали по изгрев.
Допуснах те до себе си.

Не се страхувам, че се срещнахме.

 

ПОСОКИ

Преди мене е минал вятъра.

Тишината пада надолу.
Листа върху листа. - надолу -
към корена.
Дълбока есен - надолу.

После идва снега.
Белота - до напролет.
Кълни стрък трева - нагоре.
От корена.

След мене е минал вятъра.

Лято.
Мравуняк.
Ухая на лято.
От слънцето.


* * *
Часът на слънцето
удари
между забавен въздух и
изчезнала мелодия.

Гласът на думите
заглъхна
между трохи и глътки вино.

Ела
за светещия ключ.
Разсъмвам се.


* * *
Нощта прилича на душа -
до края й не мога да достигна.

* * *

Мълчат думите.
По пътя от Слънцето до Венера,
камък стои.
А над него - и смях, и грях.
Кръст е това, кръст е ...


* * *
Къде осъмват думите,
казани през нощта?...


* * *
Прибрах те в дущата си.


* * *
Целувка -
шепа слънце в шепа сняг...


* * *
Натежали от сбъдване
се прегърбваме.
А небето високо
ни чака.


* * *
Лицето на дъжда
съблича спомени.
Лудее роклята усмихната
и се оглежда
в лицето на дъжда.


* * *
В трапчинките,
когато се усмихваш,
има
слънце.


* * *
Прекосявам нощта -
разказвам думи...
докосвам смях...
Идваш ли? -
сипва се утрото.


* * *
Измих с море очите си ...

С подкрепата на:

  • Община Добрич
  • Община Добричка
  • Община Каварна
  • Община Шабла
  • Община Балчик
  • Община Тошево