Кольо Чалъков


ЧИСТИ СМЕТКИ

В нещо криви са ни днеска сметките.
И в това е нашата беда.
Ние сме заключени с решетки,
а убийци са на свобода.
Как голямата престъпност пръкна се?!
Мъничко змийче доскоро бе, нали?
Гледаме навън да не замръкнем
и сме тихички като пчели.
Взривове. И рекет. Далавери.
И корупция в голям мащаб.
Гасне, гасне във властта доверието.
Чувства се човек и сам, и слаб.
До колене им е днес морето
на ония с тъмните сърца…
Нека здраво пипа МВР-то,
че да видим техните лица.
Да ни станат вече чисти сметките,
да премине страшната беда.
Те да бъдат вече зад решетките.
Ние да вървим на свобода.



ГОВОРЯ НА ШАПКАТА СИ

Говоря на управник.
Зает е с реплики в парламента,
с интервюта по медиите,
с пътувания в чужбина.
И няма време да ме слуша.
Говоря на бизнесмен.
Той мисли за предприятията си,
за увеличаване на печалбите си,
умува как да надхитри конкурентите,
как да измами държавата.
Думите ми влизат през едното му ухо –  излизат през другото.
Говоря на съседа си.
Гледа ме с пренебрежение
и веднага забравя
казаното от мен.
Не му се общува
с по-долустоящи от него.
Говоря на шапката си.
Тя ме слуша внимателно,
не ме подканя да бързам,
кима в знак на съгласие.
В знак на благодарност
поставям я високо –
на главата си.



ПАЗАР

Мъже, жени, гълчава пъстроока –  
пазар на бързащ, многолюден град.
А на сергиите – различни стоки.
И всяка има собствен аромат
от вид, от сорт, от сръчност на стопанина,
що с пъргави ръце е произвел.
И гласове, и погледи подканят:
„Ела, купи си чубрица, рачел.”
„Купи си агне, заек, гълъб.” „Чакай –
и друго имам”… А гласът искри.
Не редки вещи – и от пиле мляко
тук ще намериш, имаш ли пари.
И заразяваш се. Купуваш. После
продаваш на добра за теб цена.
Картини, книги, плочи, ценни мостри,
дори обичана до днес жена.
Избягваш вече безполезни срещи,
че придобиваш печалбарски дар.
И хората за тебе стават вещи.
Светът за теб превръща се в пазар.
От ден на ден оплита те парата:
теб – в златни мрежи, чувствата ти – в скреж.
и вече сам, увлечен от цената,
готов си себе си да продадеш.

УСПЕВАЧ

След зигзагите в живота си
подковаваш ни идейно.
Търсиш си висока кота
с  орден за праволинейност.
С остър нюх и здрави нерви
ползваш своето двуличие.
Впрягаш чуждата енергия
в интересите си лични.
Дето те не сеят никнеш,
все добираш се до питата.
В много кухни ти надникна,
много ястия опита.
След житейски многобои,
закопнял за нова слава,
по завоите на времето
учиш ни да ходим право.
Без окото й да мигне
днес властта те съблазнява.
До върха й ти ще стигнеш,
но горко й на държавата.