КОСАЧЪТ
Ирина Янкова
Тревата даже стъпкана расте.
Иван Балабанов
Изстиват окосените треви,
полегнали в краката на косача.
Неделята виновно се изви
и тръгна към гората – да поплаче.
Коси човекът в празничния ден
и мъртвата трева усмихнат гледа.
По пладне спира - малко уморен,
но с чувство за постигната победа.
За всичко, осенено от живот,
настъпва миг смъртта да го разнищи.
А верни на прастария си род,
тревите пак ще израстат от нищото...
Но аз си мисля – някой беше писал
за локва кръв, в земята не попила;
сега разбирам истинския смисъл
на израза „смъртта го покосила”...
Коси човекът – в унес, вдъхновен,
неподозиращ в себе си палача.
Додето сам не легне някой ден –
и същите треви не го оплачат.
Тревата даже стъпкана расте.
Иван Балабанов
Изстиват окосените треви,
полегнали в краката на косача.
Неделята виновно се изви
и тръгна към гората – да поплаче.
Коси човекът в празничния ден
и мъртвата трева усмихнат гледа.
По пладне спира - малко уморен,
но с чувство за постигната победа.
За всичко, осенено от живот,
настъпва миг смъртта да го разнищи.
А верни на прастария си род,
тревите пак ще израстат от нищото...
Но аз си мисля – някой беше писал
за локва кръв, в земята не попила;
сега разбирам истинския смисъл
на израза „смъртта го покосила”...
Коси човекът – в унес, вдъхновен,
неподозиращ в себе си палача.
Додето сам не легне някой ден –
и същите треви не го оплачат.
