Редакцията на списанието изпрати електронни писма на българи, работещи, учещи и живеещи в чужбина, с въпросите:
1. Първата Ви асоциация и първият съкровен спомен за родното място? Вашата коледна или празнична картина от България
2. Споделете от различността и отдалечеността, в която днес живеете ,предимствата и недостатъците на българина/българката/?
3. Имате ли контакти с четящи литература? Какво се чете при вас/от близките ви и от Вас/, коя е любимата Ви книга, на кой автор?
4. Кое е последното културно събитие, което там Ви е впечатлило?

Ето и някои отговори:

Боян Боянов, 32 годишен от Добрич, Специализация по международни отношения в Осакския университет, Япония.

1. Откакто посетих тоалетната на летището след кацането в Осака и направих първото си сравнение между Япония и България, реших повече асоциации да не правя. За жалост, едно е да реша, а друго е да убедя съзнанието си да не ги прави. Съкровени спомени за родното място нямам. В съкровените ми спомени присъстват само хора, дузини котки и кучета. Те правят местата родни и без тях местата са
просто места.
2. Предимствата на българина/българката, че имат най-вече недостатъци. Оттук може да се върви само напред и нагоре по възходяща линия. Само не и с имитиране на „лунната стъпка.
3. Имам контакт най-вече с хора, четящи учебна литература, които поради системно злоупотребяване със същата, не са хващали художествена. Моят любим автор Стивън Кинг, горкият, не съм го чел, откакто хванах първия си учебник по японски език.
4. Тук много по-лесно мога да се впечатля от некултурни събития, защото само веднъж попаднах на такова, ама то пък главният некултурен деец се оказа подпийнал, така че не съм му благодарил за уникалното изпълнение.