ОЦЕНКАТА НА ЛИТЕРАТУРАТА ИДВА ОТ ДИСТАНЦИЯТА НА ВРЕМЕТО
Надежда Романова
Интервю с литературния критик, поет и писател Светлозар Игов
Зачестяват литературните конкурси, особено за проза. Оформя се мнението, че в последно време те се печелят предимно от българи в чужбина. В периферията ли живее нашата литература?
Българската култура е малка, в смисъл, че се пише на език, който ползват малко хора. „Периферна” е трудно да се каже, защото характерно за постмодерното е заличаването на разликите между центъра и периферията. Съвременните медии дават възможност да няма стабилен център. Това има значение и в самата България. Критици от Велико Търново заговориха за Софиоцентризъм, което значи, че литературата в провинцията се вижда по-слабо. Хубавото е, че и извън София има центрове на литературата. Предимно на местата, където има силни писателски групи. Като цяло писателският труд е уединен и съвременните медии му дават възможност да достигне до широката публика. Не виждам тенденция новите български писатели, които се завръщат от чужбина, да са носители на подобни индикации. Като такъв автор мога да посоча Красимир Дамянов, такъв е и Захари Карабашлиев, Галин Никифоров от Добрич също. Изисква се обаче по-дълго присъствие на литературната сцена. Някои от най-добрите прозаици през последните 10 години са хора, които живеят в страната – Милен Русков, Елена Алексиева. Не винаги медийният шум е показателен. Има разминаване между медиите и оценката на критиката. Медиите рекламират масовата литература. Академичните среди имат друг поглед.
Преди да се чете у нас беше белег за различност. От 20 години хората не четат. Литературата се затвори в себе си, защо?
Има такава тенденция и тя е резултат от това, че преди литературата беше едно от малкото по-свободни места. Сега хората имат много повече канали за развлечение. Литературата остава с истинската си читателска публика. Дълго време трябваше, за да се оформи настоящият тип книгоиздаване и книгоразпространение. Едва от няколко години имаме вериги от книжарници. Нещата се наместват в новия тип институции на книгоразпространението. Оценката на литературата идва от дистанция на времето. Не толкова литературата се е затворила. Настъпиха смущения в контакта между публиката и самата книга.
Комерсиализирането на литературата няма ли да убие текстовете с висока художествена стойност?
Има такъв анегдот, че шедьоврите са книги, които всички знаят, но никой не чете. Кой е чел “Илиада” или “Одисея”-та ? Тук става въпрос за една по-трайна публика. Масовата литература се мери с бестселъри, книги, които се продават за възможно най-кратък срок. Шедьоврите остават през времето. През вековете Омир е оказал по-голямо влияние от много комерсиални автори. Но един Гришъм, който минава за масова литература, е силно проблемен писател. Масовата литература е също на различни нива. Аз обаче не смятам за сериозна литература романите от типа на “Хари Потър”, че дори и Пауло Коелю, който минава в някой среди за гениален. Хубаво е, че в съвременния свят има много голяма широта и разнообразие, богатство на различни жанрове и всяка аудитория може да си намери автор. Модерно стана хората да търсят повече практическа литература, като например, как да си укрием данъците, или как да си намерим приятели. Хората не са престанали да четат. Текстовете от високата литература днес вече са филмирани. Има поне четири екранизации на “Доктор Живаго” и поне още толкова на “Ана Каренина”. Това е реалността. Всяка нова медия променя структурата на литературата. Днес дългите романи на 19 век са заменени от сериалите. Хегел нарича вестниците “утринната молитва на съвременния човек”, модерният човек има вечерна молитва и това са сериалите. Интернет също ще промени нещата.
Писането и четенето навярно няма да загинат?
Всяко нещо създадено от човека има начало и край. Не е казано, че литературата ще бъде вечна спътница на човечеството. Възможно е да се намерят други форми на комуникация, други видове изкуство. За сега обаче не виждам сериозни симптоми писането и четенето да изчезнат. Напротив, умножават се средствата за разпространение. Киното, театърът и интернет са форми и начини на разпространение на словото.
Интервю с литературния критик, поет и писател Светлозар Игов
Зачестяват литературните конкурси, особено за проза. Оформя се мнението, че в последно време те се печелят предимно от българи в чужбина. В периферията ли живее нашата литература?
Българската култура е малка, в смисъл, че се пише на език, който ползват малко хора. „Периферна” е трудно да се каже, защото характерно за постмодерното е заличаването на разликите между центъра и периферията. Съвременните медии дават възможност да няма стабилен център. Това има значение и в самата България. Критици от Велико Търново заговориха за Софиоцентризъм, което значи, че литературата в провинцията се вижда по-слабо. Хубавото е, че и извън София има центрове на литературата. Предимно на местата, където има силни писателски групи. Като цяло писателският труд е уединен и съвременните медии му дават възможност да достигне до широката публика. Не виждам тенденция новите български писатели, които се завръщат от чужбина, да са носители на подобни индикации. Като такъв автор мога да посоча Красимир Дамянов, такъв е и Захари Карабашлиев, Галин Никифоров от Добрич също. Изисква се обаче по-дълго присъствие на литературната сцена. Някои от най-добрите прозаици през последните 10 години са хора, които живеят в страната – Милен Русков, Елена Алексиева. Не винаги медийният шум е показателен. Има разминаване между медиите и оценката на критиката. Медиите рекламират масовата литература. Академичните среди имат друг поглед.
Преди да се чете у нас беше белег за различност. От 20 години хората не четат. Литературата се затвори в себе си, защо?
Има такава тенденция и тя е резултат от това, че преди литературата беше едно от малкото по-свободни места. Сега хората имат много повече канали за развлечение. Литературата остава с истинската си читателска публика. Дълго време трябваше, за да се оформи настоящият тип книгоиздаване и книгоразпространение. Едва от няколко години имаме вериги от книжарници. Нещата се наместват в новия тип институции на книгоразпространението. Оценката на литературата идва от дистанция на времето. Не толкова литературата се е затворила. Настъпиха смущения в контакта между публиката и самата книга.
Комерсиализирането на литературата няма ли да убие текстовете с висока художествена стойност?
Има такъв анегдот, че шедьоврите са книги, които всички знаят, но никой не чете. Кой е чел “Илиада” или “Одисея”-та ? Тук става въпрос за една по-трайна публика. Масовата литература се мери с бестселъри, книги, които се продават за възможно най-кратък срок. Шедьоврите остават през времето. През вековете Омир е оказал по-голямо влияние от много комерсиални автори. Но един Гришъм, който минава за масова литература, е силно проблемен писател. Масовата литература е също на различни нива. Аз обаче не смятам за сериозна литература романите от типа на “Хари Потър”, че дори и Пауло Коелю, който минава в някой среди за гениален. Хубаво е, че в съвременния свят има много голяма широта и разнообразие, богатство на различни жанрове и всяка аудитория може да си намери автор. Модерно стана хората да търсят повече практическа литература, като например, как да си укрием данъците, или как да си намерим приятели. Хората не са престанали да четат. Текстовете от високата литература днес вече са филмирани. Има поне четири екранизации на “Доктор Живаго” и поне още толкова на “Ана Каренина”. Това е реалността. Всяка нова медия променя структурата на литературата. Днес дългите романи на 19 век са заменени от сериалите. Хегел нарича вестниците “утринната молитва на съвременния човек”, модерният човек има вечерна молитва и това са сериалите. Интернет също ще промени нещата.
Писането и четенето навярно няма да загинат?
Всяко нещо създадено от човека има начало и край. Не е казано, че литературата ще бъде вечна спътница на човечеството. Възможно е да се намерят други форми на комуникация, други видове изкуство. За сега обаче не виждам сериозни симптоми писането и четенето да изчезнат. Напротив, умножават се средствата за разпространение. Киното, театърът и интернет са форми и начини на разпространение на словото.
