Сашо Серафимов

Сдружението на писателите в Добрич е създадено през лятото на 1979 г. като подразделение на Съюза на писателите в България. Идеята е на партийното ръководство в града, в подкрепа на местните творци, съвместно с националния съюз. Основатели са 18 писатели, като 8 от тях са членове на СБП /проф. Гочо Гочев, Любен Петков Стефан Поптонев, Милко Милков, по-късно проф. Иван Сарандев, Иван Коларов, Ивайло Петров и др./ а от Добрич Драгни Драгнев и Йордан Трухчев. За почетен председател е избрана Дора Габе, а за председател Петър Славински. Заместник е Кръстю Дренски, а Йордан Дачев е творчески секретар. Административен секретар е Константин Младенов. Независимо от своята идеологическа окраска, Дружеството на писателите изиграва сериозна роля в обединавянето и издателската дейност на младите автори. Излиза сборник на украински „Слънце над вечните поля” със стихове само от добрички автори. Провеждат се срещи с редколегиите на издателство „Народна младеж”, в. „Пулс” , сп. „Факел” и др. Излизат литературните алманаси „Класове” и „Висини”, лит. Сборник „Изгреви”, правят се рецитали по стихове на млади автори. Своите първи книги издават Елка Няголова, Генчо Златев, Венцислав Славянов, Константин Младенов, Красимира Атанасова, Красен Русев, Людмил Бешков. През 1983 г. за председател е избран, въпреки своето несъгласие, Ивайло Петров. Независимо от негативното му отношение към всякакви съюзи и сдружения, младите автори с интерес очакват гостуванията на писателя в Добрич. Свободомислието, инакомислието на автора на „Хайка за вълци”, като магнит привлича пишещите в Добрич. И тези неформални срещи се превърнаха в истински лаборатории, оформящи творческия дух на твореца, неговото личностно отношение към света и други важни неща, които можеш да научиш само от мъдър и достоен човек. На чаша ракийка, жадни да слушат афористичните разкази на Ивайло, около него сядаха Данчо Кръчмаров, Сашо Белчев, Венци Славянов, Драгни Драгнев, Красимира Атанасова, Людмил Бешков, Константин Младенов, моя милост и др., а проникновеното перо на Йордан Дачев остави за поколенията много от срещите в книгата „Влогове”.
След 1989 г. както всяко нещо в държавата, така и в дружеството, нещата се промениха, но културният живот в него продължи, въпреки спрените финансови средства. Бяха организирани нови културни инициативи, Бохемски вечери/всеки петък в Миновото кафене в ЕК „Стария добрич”, срещи с писатели, гостувания в други градове, което ставаше възможноно, освен с ентусиазма на добричките творци, и с доброто отношение на Община Добрич към тях. Издадоха своите първи книги Ирина Янкова, Генка Петрова, Кольо Чалъков, Веселина Атанасова, Александър Белчев, Петранка Божкова, Керанка Далакманска, Иван Атанасов, Красимир Бачков, Валентин Шалтев, Марина Константинова, Уляна Андреенко, Стоян Лозински, Ангел Веселинов, Красимира Обретенова, Драгомил Георгиев, Яна Соленкова, Мая Златева и др.
От 1997г. Дружеството на писателите беше регистрирано като Сдружение с нестопанска цел с председател Сашо Серафимов. През същата година, съвместно с фирма „АТО” с президент Ваня Янкова, започна издаването на вестника за животопис и култура „Антимовски хан”, който от тази година прерастна в списание. Към сдружението бяха привлечени и утвърдени местни творци Рада Въртунинска, Георги Казанджиев, Мария Паскалева, Люба Захова, а също така и млади автори Петър Бонев, Таня Топалова, Валентина Добринчева, Георги Колев и др. През 2005 г. Сдружението издаде и алманах „Антимовски хан”.
В момента сдружението наброява над 30 автори, много от които са членове на различни национални съюзи и сдружения.


Какво е мястото на Сдружението на писателите в Добрич в българския духовен живот? На този въпрос отговориха някои от членовете на писателската общност в града.

ПЕТРАНКА БОЖКОВА, поетеса:
Ако си представим българския духовен живот като една голяма река, в която се вливат безкрайно много потоци и планински ручеи, можем спокойно да оприличим Сдружението на писателите в Добрич като част от тази живителна и насъщна система. Не е задължително ручеят да е планински, за да е бистра и студена водата. Тя “тръгва” далеч във времето, преди раждането на сдружението, с чистите и могъщи струи, които бликат от безсмъртните страници в творбите на Йордан Йовков, Дора Габе, Ивайло Петров, Петър Славински... А през последните десетилетия потокът от равнината продължава да захранва голямата река с нови имена и послания. С нови книги и нови откровения. С нови поетични сборници, романи, литературно-критически студии... Колкото повече пиеш, толкова по-жаден ставаш! Най-сигурният знак, че голямата река никога няма да пресъхне...

ДРАГНИ ДРАГНЕВ, поет:
Смятам че в Добричка област живеят и работят поети и писатели от национална величина и с национално значение. Тъкмо това определя мястото и влога на Сдружението в българската духовност

ВАЛЕНТИНА ДОБРИНЧЕВА, кинорежисьор:
Зависи кой е българският духовен живот – дали този, тиражиран от всекидневниците, или онзи – почти тайният с ценните създадени през интернет или в лични срещи романтични връзки между мислещи и тревожещи се за минало, настояще и бъдеще хора. В първия Сдружението трудно намира място, тъй като не фабрикува силиконови звезди и не говори глупости. Неговите акции остават за ценители, които, тихо подръпвайки мустака на времето, мъдруват за света. Затова и мястото му във втория е голямо. Там – в паралелния свят, Сдружението е търсен приятел за споделяне от творци от цяла България, които, веднъж дошли тук, се опиват от въздуха и парите и дерзаят да повторят и потретят... Някои остават…

и един друг възможен отговор:
Мястото е Североизточно. Тоест мъдро и хладно, вечно - там, откъдето изгрява слънцето. Търпеливо и знаещо кои са важните малки неща.

КРАСИМИР БАЧКОВ, белетрист:
Смятам, че приносът ни в духовния живот и на Добрич, и на страната, е достоен и измерим с книгите, които издаваме ежегодно. На фона на всеобщата деградация на българите, ние се опитваме апостолски да съхраняваме пламъчето на духовноста, съхранено и предадено ни от дедите. Смятам обаче, че обществените институции са ни задължени и стореното в наша подкрепа е малко за сега. Само когато има висок дух в една нация, тя върви към по-добро. През тъй наречения “преход”, материалното стъпка духовното и резултатите са налице - чалга, престъпления и бедна духовно нация. Стойностите в държавата са подменени и ние трябва да се опитаме да поправим вредите, от криворазбраната демокрация.

АЛЕКСАНДЪР БЕЛЧЕВ, поет:
Преминало през много перипетии, за съжаление в по-голямата си част негативни и дължащи се на трудностите – икономически и политически, в милата ни Родина – Дружеството на пистелите в Добрич все пак успя да запази същностната си характерестика и да продължи добрата традиция да бъде обединител на хора, близки по дух и ценностна система, в стремежа им към създаване на стойностни произведения на литературата и изкуствата. Това не стана лесно, но хубавото е, че е следствие на продължителен процес, а не на мимолетен ентусиазъм.
Новите реалности поставиха и много по-големи изисквания, на които можеше да се отговори единствено като бъдат загърбени дребнави самовлюбвания от рода на “кой е по-най”, а като се отворим и към привличането на млади хора, и към по-голяма веротърпимост към идеи, невинаги споделяни напълно от нас, и към разширявне на връзките ни с колеги от цялата страна, а в ерата на интернет – и с висши учебни заведения и автори от цял свят, в частност, българи в странство. Вярвам, че това ще бъде продължено и все така ще се ползваме с името на притегателен духовен център. Не е тайна благородната завист на приятелите ни от другите градове, че при нас няма противопоставяния на групички, които дори враждуват, да ги пита човек защо и какво делят, и винаги след многобройни гостувания на пишещи от цялата страна, индивидуално или на националните срещи, които хайде да не изтъквам с какви трудности организираме – но винаги на сбогуване ни се казва – завиждаме ви за атмосферата и приятелството, не е за вярване как ги постигате.
Развитието на изданието ни “Антимовски хан” от месечен вестник в списание още веднъж доказва това и смятам, че е по силите ни да увеличим мястото за представяне на стойностни автори извън нашия регион като най- добър начин да запазим позициите си на фактор с национални значение в литературния ни живот.

КРЕМЕНА КОСТОВА, белетрист:
Мисля, че Сдружението на писателите като институция, катализираща ценностната система на гражданското общество, е една безспорна необходимост. То е необходимо за хората, защото генерира духовна храна и в повечето случаи естетическа наслада. А това е много важно.

КРАСИМИРА ОБРЕТЕНОВА, поетеса:
Сдужението на писателите в Добрич е една от най-талантливите съвременни регионални групи от автори-поети, разказвачи, романисти, критика. В много градове и общини има автори-единаци, които блестят с творчески постижения, но извън местната колегиална гилдия. Според мен, точно този, устискал на житейските и обществено-политически трусове творческо-приятелски “остров” , го прави национално значим и като организация и като литературна традиция. Нещо повече- истинският живец на сдружението идва от оцелялото приятелство на този остров, сравнително самотен сред литературното море на страната. Добрата, вълнуваща литература се ражда от добри, вълнуващи се човеци. Това е

ГЕНКА ПЕТРОВА, поетеса:
В контекста на понятието Живот - неуловим от никого и неподчиним никому - българският духовен живот за радост е управляем,податлив на въздействие, влияние, градеж.Всичко е в ръцете на нуждаещите се от такъв,в потенциала на можещите да внесат своя бод, нюанс, щрих, любов. Сдружението на писателите е оазис за жадните пътници в пустинната делничност на живота ни особено в провинциалния град.Но забележим ли е той,привлекателен ли е,обещаващ ли е този оазис? Спасява ли,съживява ли,вдъхновява ли? Категорично да, но има какво още да се желае. Може би в посоката,в която има безспорен растеж - вестник, списание, авторскипремиери. Защо не театрални спектакли ,изложби, национални изяви в Добрич.Не че ги няма, но ни се иска още и още, повече и повече,в различни форми, нови форми,впечатляващи и запомнящи се и то не само от дежурното постоянно присъствие от потребители, но и от едно небивало разширяване пространствата,аудиториите в нашия град-далече от нашия оазис са добричките интелектуалци - лекари,учители и пр. Необходима е широка дискусия,която неминуемо ще роди и пречисти идеите. А тяхното постигане ще осмисли още по-истински мястото ни, приноса ни,съществуването ни.

ЗЛАТИ ЛАМБОВ, поет:
Тридесет години от създъването на сдружението не са много, но то, особено след 10 ноември 1989 г., импулсира творческа енергия в реализирането на много литературни творби. През последните десет години ръководството на сдружението съдейства за отпечатването и представянето на дузина стихосбирки, книги с разкази, романи и др., което повиши самочувствието не само на творците, но и на гражданитге, че в Добрич израстна една плеяда творци, чиито произведения не отстъпват на добрите образци в страната. Фактът, че вече имаме пет члена на СБП и над десет на СНБП, говори за това. Не са малко и грижите за младите творци чрез изграждане на литературни клубове в някои училища. Всичко това допринесе Сдружението на писателите да се утвърди сред културната общественост на града като най-авторитетната и престижна институция в духовния живот на града и окръга.

КОЛЬО ЧАЛЪКОВ, поет:
Сдружението си завоюва равностойно положение с другите тнорчески организации в Отечеството ни. Отделни автори от него имат публикации както у нас така и в чуждестранни издания, печелят награди. Но е необходима още по-голяма активност и пробивност, в добрия смисъл на думата, за пълноценно участие в духовния живот на Родината.

КЕРАНКА ДАЛАКМАНСКА, поетеса:
Странен въпрос.Сдружението на писателите не търси място в българския духовен живот.То създава духовен живот. То носи духа на литературното творчество на автори преди нас, с нас и след нас. То има стойност и трайни следи в духовната атмосфера на поети и писатели - творци с ярка индивидуалност, зад която стои личното Аз на всяко изписано име. Сдружението на писателите е по-скоро къща, под покрива на която духът ражда сигурност,разбиране, спор,четене,рецитиране, радост и болка,художествена наслада и време за чаша кафе и незагаснала цигара между поредния стих или диалог от започната книга... Ако въпросът продължава да бъде странен, потърсете отговорите в изписаните и преди мен имена.

КРЕМЕНА МИТЕВА, музеен специалист:
Да се сдружиш с някого - означава да се обедините около обща идея или цел. Затова, според мен, постоянна задача на всяко писателско сдружение е да сприятелява колкото се може повече хора със словото. Това е трудна, бавна, неблагодарна работа. Но именно тя превръща Сдружението на писателите в духовен пастир, който търси и се опитва да посочи на другите Пътя на спасението.

ГЕНЧО ЗЛАТЕВ, поет:
Определимо, значимо. Особено с появата на списанието. С публикациите си неговите членове подклаждат духовния огън в страната и извън нейните граници.