ПЪРВИ НАЦИОНАЛЕН ПОЕТИЧЕН КОНКУРС “МЛАДИ ГЛАСОВЕ“

Керанка Далакманска

През тази година Министерството на културата и Община Каварна обявиха Първия национален поетичен конкурс “Млади гласове“, в който участваха автори до 33 години. За конкурса бяха изпратени 19 поетични книги, оценявани от жури в състав : Маргарита Петкова, Иван Гранитски, Елена Алекова, Дарина Колишева, Керанка Далакманска. Наградите за поетична кига и стихотворение за морето от конкурсна стихосбирка бяха връчени в Каварна по време на Национални културни празници “ Албена 2009 “през м. септември.
Журито отчете, че “ всички автори имат свое място в съвременната българска поезия. Техните книги са залог за развитие и още по-големи постижения. Достойни за читателското внимание и интерес са произведенията на Елица Мавродинова, Ясен Василев, Евелина Кованджийска, Асан Хаджипехливанов, Михаил Пеев, Кирил Кирилов и заслужено биха могли да станат носители на престижната награда.Те са на крачка, на дъх от нея, но в това издание на конкурса нашето единодушно решение е, че несъмнен лауреат е Невена Борисова за стихосбирката си “Бавни портрети”. Нейната поезия е един безпощаден и лаконичен калейдоскоп на живота, тя открива неща, които са на сантиметър от сърцата ни, очовечава думите, без помпозен възторг и най-важното, без модернистични залитания и волни или неволни подражателства. Тази поезия е автентична, изболяна, НЕЙНА. И НАША...” “Отвъд клишетата - Невена “ - така е озаглавила предговора към “ Бавни портрети “ поетесата Камелия Кондова: “Поезията задължава “ - клише е, но ми се случи, когато зачетох стиховете на Невена. Защото заживях по законите на нейните стихотворения. Няма измъкване - има само намъкване в ново превъплащение.” За да продължи по-нататък :” Невена “ рисува с думите !” Душевните вълнения са повече от истински, стихът докосва струни, обсебва и тръгва ново приятелство към думите, състоянието, емоциите в една изложба от 41 творби, намерили живот под покрива на “ Бавни портрети”…

Невена Борисова

FEMALE

Тя танцува.
Никой не съществува и не диша
извън китките, увити около
невидими небесни нишки,
които тя смъква надолу
и зове някой да дойде
и да види как
всевластна
танцува.
Не знае
колко още
някой ще я гледа,
без да бъде докосвана.
Само желае да е повече
времето, за което ще начертае
с ходилата си идеалното разстояние.
между съня и себе си.
Барабаните вече бавят ритъма си,
а ханшът й показва
две измерения на пространството, шито за нейната рокля.
Когато се измори да е всевластна,
ще изпъне шия -
ос на планета,
и ще напрегне глезените си
по-силно -
газели на паша
по залез слънце,
ожаднели,
за да си спомни,
че е окована
и не би трябвало да мисли
за бягство.



ВЛЮБЕНИТЕ

Без кръв и пулс.
Отегчени.
Замислени и мъдруващи
над чиния с фъстъци.
Бавни, отсъстващи,
увиснали в пространството
и във времето.
Преживяващи своите
отдавна отминали,
по трагичен начин,
истории.
Обитаващи пресечената точка
на четвъртото измерение и
шейсет и първата секунда.
Убийте ги - нещастно влюбените,
които иначе твърде бавно умират...



НЕВЕРОЯТНАТА

Ръката й нанесе нова кожа
върху раните му,
вдъхна вяра в силата на стъпките
по петите на почти невъзможното -
да бъде безсмъртен.
Окачи косата си на рамото му,
изплете си люлка, с която
се засилваше между двете ребра
и заспиваше до сърцето му.
Пиеше и пушеше,
отпуснала ръце и късно вечер -
без да добива хромов оттенък,
засияваше в ослепителнобяло
с усмивка на гузен ангел.
Той, в пристъп на ярост ,
я обвини, че не е истинска -
манипулираш с раелността, й каза,
оплиташ я тайно в косата си.
Тя се засрами от чутото,
най-вече от нелепата си ,
възторжена смелост
и ето че най-после
краищата на косата й
започнаха да цъфтят -
като на всички останали.



ПЕРО ОТ АНГЕЛ

Когато съм безсилна да обичам
и всички трептения изчезват,
когато слабостта на паметта ми
ме побеждава
и забравям думи,
познания,
цели светове,
когато посивявам от сивините,
/защото няма висини /,
когато се удрям в себе си,
тогава
всичко е друго
и мен ме няма,
и тогава се сещам,
че винаги ми е липсвало още едно перо,
за да полетя.
И е крайно време да го намеря.

Специалната награда за стихотворение от представена книга, посветено на морето, беше присъдена на Мария Рангелова за диптиха “ Библейско обяснение в любов на морето “ от стихосбирката й “Цветя за котки“.

Представяме откъс от поемата

БИБЛЕЙСКО ОБЯСНЕНИЕ В ЛЮБОВ НА МОРЕТО

“ Слушай морето: как се разбиват вълните,
как се развихрят бурите,
и си помисли колко велик и могъщ трябва да е Бог,
царят на бездънните океани...”
Библия,Псалм 29

Днес отворих книгата на Господ
точно на страницата,
в която
морето се е отдръпнало
да преминат евреите.
Мама ми обяснява, че това е мястото,
на което ще иде.
Трябва само да остарее още.
Да порасне брат ми.
Да оздравее.
И да престанат
да обикалят по световете.
Мама все не спира да казва,
че и за нас небето ще се отвори.
Че Господ обича добрите
/ макар и да им помага рядко/,
но вижда всичко отгоре.
Трябва само търпение
и много сила.
А молитвата идва после.
Не дава знак, че й е време.
Просто някак си се разбира.
Заложено е в тайнствата
на природата.
И аз затова се моля тайно
и гледам към облак.
Тогава усещам
от кого вземам силата.
Всевишният изсипва
своята чаша отгоре,
а аз попивам всяка негова капка.
Само край морето
акулите плашат.
Лакоми са
и твърде алчни за всичко наоколо.
Делфините ме спасяват понякога-
усещам почти невидимия им пояс
и в него
солените капки разцъфват във слово.
Сигурно това е тайната азбука,
която владее Господ,
а пък майка ми кой знае защо я знае.
Любопитствата ми изяжда
и аз търся отговорите отдавна,
но не знам къде
в Танах са написани.
И пътепоказатели няма!
Може и в Тората да ги открия. Ала мама става загадка...За нея съм
още
недорасла клонка, която някога в дърво ще се разтвори.
Дотогава мама кода ще крие, защото знанието убивало и
носело болка.
Не можело да се носи от всеки, трябвало сила.
Но и тя всички ни мами. Прави са, че има
сила за трима ни, ала в душата й сълзи-океани.
Щом усети, че започне отвътре да бушува вулканната болка, мама
влиза в
морето.
И приливът идва.
А майка ми на усмивка става.
Тогава всичко свършва гладко-като пясък, издухан от бриза.
Животът става прост
като сол...като рана...Нещата се правят по-лесно,
отколкото са ставали някога.
Защото знанието
се предава по пътя си...