Антимовски хан - издание за животопис и култура.

Антимовски хан е издание за животопис и култура на Сдружението на писателите в Добрич. Понастоящем излиза като списание, наследник на едноимения вестник с 10-годишна история. Събира поезия, проза, есеистика, интервюта, краезнание, други форми на литература, както и отзиви от всички сфери на изкуството и културата на творци от Добрич, Добруджа, страната и чужбина. С него живее духът на Йордан Йовков. Може да откриете още нови преводи, първи стъпки на млади автори, препоръчани книги на местни автори, обяви за конкурси, събития и др.. Антимовски хан - статии :: С РЪКА НА СЪРЦЕТО"

С РЪКА НА СЪРЦЕТО

Сашо Серафимов

Животът е просто нещо. Появявяш се в прегръдките на мама, после прохождаш, откриваш пътищата, объркваш пътя си, блъскаш се в заблуди и недоверия, намираш островче на радостта и вярваш, че си открил вечността, но стоиш известно време там и пак залиташ в неизвестна посока. И всичко се повтаря. И се оказва, че животът даже и в тази си сложнота, е все пак, просто нещо, защото само с най-обикновени думи може да се обясни. Като че ли така си мисли и лирическият герой на Кольо Чалъков от новата му стихосбирка „ЖИВЕЯ С РЪКА НА СЪРЦЕТО”, затова и така неофициално разговаря с читателя, без да фимилиарничи, без претенции, а като човек , който за малко те спира, само да ти поиска огънче. После те заприказва, после без да иска, ти заговаря за неща, които се случват само в приказките, после... и после усещаш как всяко нещо – вещ и чувство около теб, се обгръщат със светлина, защото си си въобразил, че всеки човек носи душа.
Да, ние зрелите хора, често се присмиваме на такива наивитети, като ги срещнем на улицата, с пренебрежение ги подминаваме или ги наричаме Глупци. А всъщност, ако погледнем в себе си, сигурно ще се изненадаме. Защото оттам съчувствено ни гледа той - най-значимият герой на Достоевски. И героят на Чалъков е като него – тръгнал да търси истината през градове и граници, сред бедни и богати, сред безброя в социалната ни природа. И не го отклоняват звънките пари, скъпите вещи, дребните ругатни, злобата и завистта, хитрините и капаните. Героят на Чалъков е човек, който се е родил на земята, „за да пътува към небето”. Той е открил цветето на любовта. И по неговото стебло ще се изкачи на горната земя, земята на светлината.
Много от стиховете на Кольо Чалъков приличат на притчи. Случката при тях винаги има ту философски привкус, ту мъдър извод, ту безхитросната усмивка на автора се появява, за да ни каже, че все пак има изход, ако вярваме. Ето и пример - „Изворче”.

ИЗВОРЧЕ

Жега, а няма в полето вода.
Рядко сянка на облак поляга.
Има много такива места
по земята. И ги избягваме.

Колко измъчени жадни души
дните си постоянно окайват.
Копай! – свише глас ми внуши.
И започнах пръстта да дълбая.

Имах само нож в ръце,
а земята бе суха, корава.
Но от всичкото си сърце
аз виждах вода и морава.

Работех усилено ден и нощ.
Нямаше и следа от влага.
Но сам изненадан, имах мощ
и дълбаех, дълбаех оврага.

- Всуе измъчва се този мъж! –
чух да казват поспрели хора.
Но бликна струя и изведнъж
заискри благо в простора.

Няма я вече онази беда.
Издържах на живота си изпита...
Хора и птици пият вода
от моето изворче бистро.

„Всички погледи на времето са устремени към хората, които са в центъра на събитията, на върха на живота...” Така започва стихотворението „Всички погледи”. В такъв ракурс е и позицията на автора в много от стиховете. Съвремието ни се препълни с нови определения – килъри, терористи, дилъри, но сблъскани с ония доскорошни светове на малкото селце, на пастира, вървящ след стадото, на утрото, изпълнено със звуците на природата, някак ужасяващо се отразява в душата на човека. Трудно се намества вътрешният ти поглед. Стожерите на живота често рухват... И човекът остава без мечти– в „изсъхнало дърво в градината на битието” се превръща човекът. Тогава песните на поета са като живата вода, която иска да върне живота в очите, иска да го направи по-приемлив за нас.
Едва ли е възможно да обхвана цялата поетична вселена на автора– в нея се преплитат, родови корени, патриотично чувство към родината, болестите на века и болките на човека, прехвърчат любовни пламъчета, енергията на младостта се влива в мъдростта на възрастния. И сякаш ръката на поета, поставена на сърцето, е като умиротворител. Тя успява да въдвори ред в духовния пейзаж, защото светът е истински, когато минава през сърцето. А когато светът у нас е истински, и отговорите към живота по-лесно се намират. Нека да пожелаем на стихосбирката „С ръка на сърцето” да ни следва в ежедневието и да ни помага, когато трябва да намерим истинските решения за живота.

Драгомил Георгиев, Кольо Чалъков и Сашо Серафимов на премиерата на книгата в Добрич

С подкрепата на:

  • Община Добрич
  • Община Добричка
  • Община Каварна
  • Община Шабла
  • Община Балчик
  • Община Тошево