Антимовски хан - издание за животопис и култура.

Антимовски хан е издание за животопис и култура на Сдружението на писателите в Добрич. Понастоящем излиза като списание, наследник на едноимения вестник с 10-годишна история. Събира поезия, проза, есеистика, интервюта, краезнание, други форми на литература, както и отзиви от всички сфери на изкуството и културата на творци от Добрич, Добруджа, страната и чужбина. С него живее духът на Йордан Йовков. Може да откриете още нови преводи, първи стъпки на млади автори, препоръчани книги на местни автори, обяви за конкурси, събития и др.. Антимовски хан - статии :: МЪЖКИ ВРЕМЕНА"

МЪЖКИ ВРЕМЕНА

"Мъжете с боздугани, които пазят границите на родното", каза Александър Чакъров за автора и неговите герои. "Трънски разкази" е първата прозаична книга на Петър Делчев. Тя вече е позната на добричкия читател и може да се намери "При Румяна"

Александър Белчев разговаря с автора:
А.Б. Привърженик съм на мнението, че за да се премине границата между „средната”, „приличната” литература - и истинската - освен литературна дарба, авторът трябва да има и ХАРАКТЕР; че не можеш да живееш като слаб човек - и да отправиш общовалидно послание. „Трънски разкази” излъчват сила - та е разбираем интересът на хората към някои елементи от извънлитературната ти биография. Какво ти дадоха планината и морето - двете най-велики сили в природата?
П.Д.Като начало ще благодаря за определението „общовалидно послание”, използвано в едно изречение с „Трънски разкази”. Всяко произведение, което има претенциите за  стойност, задължително отправя такова послание. Но за мен няма средна, прилична и истинска литература. Има художествена такава, а останалото са споделени мисли. За да се премине летвата и да се достигне високо ниво на писане, е нужно освен характер да имаш и сърце. „Да ти жарка сърцето”, да ти трепка душичката, да можеш да се възмутиш от несправедливостта изобщо, както и да приемеш чуждата болка за своя. Тоест - да имаш кауза. Моята кауза е Свободата. Това ме раздалечава от потока, дава ми индивидуалност. Дължи се на досега ми с планините и морето. Без да изпадам в крайности мисля, че там се оформи характерът ми през онези тоталитарни години, когато Планина беше синоним на свобода. Там се пееха забранени песни, там хората се деляха по достойнство, а не по познанства с този или онзи. Често казвам, че всеки луд с кауза е готов водач на масите. За себе си не искам да съм водач - макар и малко луд - „зад мен не се строяват мракобесни лумпени”. Бих се определил като търсач на индивида, на достойнството на отделния екземпляр, на онзи тънък момент, когато обикновеният човек става изумителен гигант на човещината... Всеки от нас в живота си рано или късно ще се изправи пред труден избор. Ще държи като Темида в ръцете си решенията и колкото и да зяпа, за разлика от нея, ще отсъди пристрастно. Изборът предполага грешка, няма верни решения. Но дори пристрастен, дори грешен, изборът няма значение. Важното е дали след това си достатъчно мъж да стигнеш до края. Избрал ли си със сърцето си - бъди рахат - щастливец си, защото имаш кауза. Инак - „вуци те яле”. Ето това ми даде великата Природа - познанието, че съм нищожна прашинка и ако съм написал два реда поне, които да са накарали някой да си удари капата в земята - доста е! И стига.
А.Б. Книгата ще бъде прочетена и хората сами ще си направят изводите. Ето защо в това интервю ми се ще да им кажеш и нещо извън нея. Все по-упорито се твърди в литературните среди, че в България има криза на литературния процес, и оттам негативите в литературния живот - като неинтерес на хората към произведенията на българските писатели. Ти се убеди, надявам се, че в Добрич не е така - но обикаляш много из страната покрай представяне на твоята книга, а и на други; без претенция за всеобхватност, как изглеждат нещата през твоя поглед?
П.Д. „Литературните среди” са именно това - среда. Върховете не са там, те са сред хората. А ако няма криза в цялата тази работа с писането и четенето - значи няма развитие. Не само в Добрич - навсякъде има четящи хора и те съвсем не намаляват. Кризата беше в покупателната способност на средната класа - такава почти нямаше. Хората даваха парите си за утвърдени имена от популярната, средно неграмотна американска паплач. Защото знаеха какво купуват - американските книги имат етикет - „бестселър”. Купуваш си такава книга със заделените 6-7 или 10 лева и не съжаляваш - ще получиш точно дозиран коктейл от насилие, любов и крими сюжет. С малко политически привкус, бунтарско споменаване на оная работа на някой американски политик и готово. Бестселърчето е налице. А ако пляснеш и малко мистика и християнски глупости и тайнства и си готов с „Шифъра на Леонардо” Купувай народе, американска боза. Но е ясно какво плащаш! Докато с българската книга рискуваш много повече! Или ще се окаже, че си попаднал на българска боза от серията самиздат, братиздат, преиздат, или ще се натъкнеш на американска боза с български етикет. Жалка работа. Но остава и малкият в проценти шанс да попаднеш на нещо стойностно. Тогава ще се наложи да признаеш, че има таланти и тук или да си изкривиш душата. Труден избор  за брата българин. Да му вземеш биберона на вечното хленчене е кофти - трябва да изразява емоции, да реагира, да прави нещо... Трудно е.
И в заключение ще кажа - литература има, читатели има, няма критика. Не критикарство - критика. Анализи, дискусии, бой, ако трябва, но критика. За нея са нужни позиция и сърце. Има съюзи, сдружения, обединения и какви ли не писателски движения. А творецът е индивидуалист. Затова и аз ще продължавам да работя с двете си ръце, да си изкарвам хляба с тях, защото така писането ще остане за мен тайнство, мистерия, отдаване и обладаване с мистични сили. Всичко друго би се превърнало в рутина и навик. И тези, които ме познават, знаят, че знам какво правя, знам къде отивам, без излишна скромност, без свенливо наведена глава. Няма време - който се е катерил и плавал, го е усещал - полъха на вечността. Имаме само миг тук, не си струва да го хабим в дребнави страсти. Ако ни бива в нещо - напред, додето можем да пробием. Световната литература чака някой българин да й извие врата. Ако не съм аз - здраве да е, но някой да й метне чула на тая мръсница - литературата и да й тегли един здрав, български... пердах.

С подкрепата на:

  • Община Добрич
  • Община Добричка
  • Община Каварна
  • Община Шабла
  • Община Балчик
  • Община Тошево