Антимовски хан - издание за животопис и култура.

Антимовски хан е издание за животопис и култура на Сдружението на писателите в Добрич. Понастоящем излиза като списание, наследник на едноимения вестник с 10-годишна история. Събира поезия, проза, есеистика, интервюта, краезнание, други форми на литература, както и отзиви от всички сфери на изкуството и културата на творци от Добрич, Добруджа, страната и чужбина. С него живее духът на Йордан Йовков. Може да откриете още нови преводи, първи стъпки на млади автори, препоръчани книги на местни автори, обяви за конкурси, събития и др.. Антимовски хан - статии :: ИСКАМ ДА ВИ РАЗКАЖА"

ИСКАМ ДА ВИ РАЗКАЖА

Росица Бояджиева
 
Един афиш на столичния оркестър “Симфониета” изпълни с музиканти и ценители залата на Окръжен културен институт “Надежда” в София на 29.01.2010г. Вниманието приковаваха имената на вече добилите международна известност солист-кларинетист Матей Козуб /Словакия/ и диригентът Константин Илиевски /Австрия/ – и двамата възпитаници на Университета за музика и сценични изкуства – Виена. Амбициозната програма включваше Концерт №1 за кларинет и оркестър от Вебер, както и величествената “Ероика” на Бетовен. Техническото съвършенство, като че ли се подразбираше и не се коментираше, но непринудената емоция, базирана на дълбокото познаване на стила и авторите, омагьоса публиката. Красивият мек звук на кларинета, ярките динамични изграждания, бравурните каденци спечелиха за Матей Козуб нови почитатели и приятели в България. Категоричността на диригентския жест на Константин Илиевски извади неподозирани нюанси в звучността на оркестъра. Бързите темпа на първа и особено на трета част дадоха нов облик на добре познатата симфония. На въпроса как е стигнал до това решение, скромно отговори: “Просто следвам точно предписанията на автора в партитурата”.  Дълго след последните акорди звучаха аплодисментите, всеки искаше да се докосне не само до музикантите, но и до хората Матей и Константин.
 
И така концертът стана повод да ви разкажа за:
Матей Козуб живее в Словакия, но е гражданин на света. Като солист на много оркестри и като камерен изпълнител подарява музикални празници на хора от четирите континента - Европа, Азия, Северна и Южна Америка. Навсякъде успехът е бляскав, може би защото не престава да се усъвършенства, да търси нови извори на познание.
Организира международни семинари и уъркшопи в сферата на класическата и съвременна класическа музика и образование. Свири с жар и познание музика от различни стилове и епохи. Работи със съвременни композиторски групи в Будапеща, Виена, Прага, Краков, с много камерни ансамбли в Япония, Словения, Словакия, Австрия (включително и с  камерния оркестър на Виенските симфоници).

Мисълта на Бодлер, че изкуството е кръст, на който, страдайки, човек се доближава до Бога, не ми дава мира и ме кара да попитам Матей Козуб :
- Вие сте млад човек. Избирал сте професия, когато се сринаха всички ценности, а нови все още няма. Известно е, че изкуството не е особено доходна работа, а парите са много важни в нашите „интересни времена”. Защо се посветихте на музиката, какво незаменимо Ви дава тя?
- Първо смятам, че старите ценности не са рухнали, а само в този момент, може би, са по-малко популярни сред някои хора, но не всецяло и сред всички. Има сериозно търсене на нови стойности в обществото, а всяка нова стойност се нуждае от време, за да се наложи, за да стане норма. Търсенето носи всякакъв опит – и позитивен, и негативен, и това е добре, защото ние можем да учим от процеса на елиминиране на грешките занапред. Хората не биха могли да живеят ден за ден без отговорен поглед към бъдещето в техните решения. Животът е непрекъснат процес и музиката също. Всеки миг е уникален. Моето решение да стана музикант беше взето на 13-годишна възраст. Това беше лесен мач: “Аз имам талант (учителите ми го казваха) плюс  "Харесва ми”. Това казва всичко. Никаква друга философска идея . Идеите дойдоха по-късно. И съм щастлив, че през годините на упорит труд, репетиции и учене при отлични хора, аз станах музикант. И при това се оказах доста успешен, но по мое мнение кариерата ми започна на 30 заради житейския опит. Нуждаех се от това, защото първо трябва да разбереш себе си, а после музиката, писана от друг човек преди много години или вчера. Музиката и изкуството са специални. Можем да комуникираме, да общуваме с хората без владеене на техните различни езици. Можеш да кажеш много неща, от истински сериозни до фантазни. Това са за мен незаменими моменти.

- Носите дух на победител – за това говорят множеството награди от престижни конкурси. Но като на всеки човек, Ви се налага да преборвате себе си. А от опит знаем, че тези победи са най-трудните. Споделете с какво у себе си воювате и как се превъзмогвате. Може би, имате девиз, верую, строфа, които Ви мобилизират, или някакъв ритуал?
- След богат опит моето кредо е “Спокойно!” Всеки иска да бъде победител. Това е естествено, много дълбоко в нас. Преди, когато исках да участвам в конкурс, бях доста нервен. После след няколко неуспешни опита, аз започнах да изпълнявам музиката заради идеята, задоволявайки се с моето равнище и проверявайки как да го подобря. Научих много за техническата и изпълнителска точност. Това беше изключително добра школа.

- Когато свирите, звучите много поетично. Свързвате ли инструменталната музика с конкретни лирически творби и образи, търсите ли синтез между двете изкуства? Разбрах, че майка Ви е поетеса. Усещате ли се приемник на нейните духовни търсения?
- Опитвам се да си представя чувствата в музиката, правейки емоционален план на пиесата. След това работя със звук, мелодия, хармония, ритъм. Музиката има много общо със словото, но аз не търся синтез. Музиката  съдържа в себе си толкова много интересни неща.

- Освен утвърдените класически автори, интерпретирате  много съвременна музика, която е своеобразен експеримент, която въпреки усилията може да остане неоценена. Как се отразява това извън сцената – поемате ли рискове в сложните житейски ситуации или разчитате на готови модели на поведение?.
- Мисля, че е трудно да изпълняваш току-що написана музика. Бетовен също е бил съвременен в своето време – необходимо е да се поемат рискове. Съвременните пиеси понякога са много изискващи, търсещи и се нуждаят от специалисти в интерпретацията. По-рано наблягах на модерната, сега свиря предимно класическа. Това е само период от живота ми.

- Един от най-успешните Ви проекти е „Музика без граници в сърцето на Европа”, в който млади музиканти от 24 европейски страни композират и изпълняват своите модерни пиеси. Кои граници в разбирането, в мисленето и философията  на хората атакувахте? До каква степен ги преодоляхте?
- Географските граници бяха проблем по онова време, ние имахме шанс за персонален контат с чужестранни композитори и съвременна музика от чужбина. Идеята беше да се свържат млади хора – композитори и изпълнители от няколко страни и да се създаде за тях свободно поле за реализиране или споделяне на техните идеи. За тях това беше много важно и беше много добре прието. Повечето  от тях сега са наистина изградили свой персоналитет.

- Чрез музиката се създават здрави човешки приятелства. Какво Ви свързва с Константин Илиевски, как Ви повлия той?
- Да, приятелство. Аз изпълних първата композиция на Константин Илиевски в Консерваторията в Братислава. Бяхме на възраст 15-17 години. Ние се разбираме прекрасно в и чрез музиката, която създаваме заедно. Константин като човек и диригент отвори нови хоризонти за мен и всеки път е интересно да работя с него.

Константин Илиевски съчетава пианистична, композиторска и диригентска кариера. И всичко прави талантливо, с вкус и познание. Започва музикалните си занимания едва петгодишен. Не случайно се справя отлично още от самото начало – той е наследник на два музикални рода и е трето поколение от фамилията Илиевски, отдало се на това изкуство. Бащата Кирил Илиевски работи през 80-те години в Добрич (тогава Толбухин) и е дълбоко привързан емоционално към нашия град.

Дали, без да съзнава, синът е пренесъл  там във Виена благословията на нашата благодатна и щедра Добруджа, няма ли част от вдъхновението му корени тук?

С подкрепата на:

  • Община Добрич
  • Община Добричка
  • Община Каварна
  • Община Шабла
  • Община Балчик
  • Община Тошево