Под такъв надслов бе обявен конкурс за есе от читалище „Светлина” и СОУ „Н. Й. Вапцаров” със съдействието на община Генерал Тошево. Бяха дадени две първи награди – на Ивелина Георгиева от Х клас и Деница Иванова от XІ . Втора награда бе присъдена на  Мария Николова – X клас. И трите са ученици СОУ „Н. Й. Вапцаров”

Ивелина Георгиева

Родена съм и живея в малък град, сгушен в безкрайната добруджанска шир, лете – заобиколен от златни нивя и безброй слънчогледи, вдигнали глави към жаркото слънце, зиме – белотата е покрила къщите, пушещи комини и замерващи се деца със снежни топки.
Релефът на града е равнинен и е изключително благоприятен за развитието на модерно земеделие, много съм горда, че моят град носи името на големия хуманист, известен патриот, предан син на България и народа – генералът от пехотата Стефан Тошев
Градът ми си има и своя история, която се предава от поколение на поколение. Харесва ми да слушам разказите за Освобождението, битките в Генерал Тошево както и в цяла Добруджа. Те са героични и достойни за уважение. Първите исторически сведения за моя град датират още от 1573 г. Той е упоменат с името Касъм. Живот по тези красиви и плодородни земи, обаче е имало преди това. Исторически находки датират още от времето на трако-римската история. За мнозина Генерал Тошево е неизвестен и непознат град, за другите е малък, безинтересен и скучен, но за мен е скъпо и обичано място, защото тук съм се родила, расна и уча. От тук започва всяко едно начало в моя живот – приятелите, училището, досадните ученически задължения с щурите забавни истории. Да, всичко това е моят град, който завинаги ще запази спомените ми, свързани с детството, семейството ми и тинейджърските години. Радвам се, че са запазени много традиции в града – коледуването, великденското надсвирване, празникът на града и спортните състезания.
Като спортист често ми се налага да пътувам на състезания в други градове на страната и чужбина. Това ми дава възможност да сравня Генерал Тошево с тях. Не мога да не забележа забързания ритъм на живот на по-големите градове, шума на автобуси и блъсканицата от хора, красивите и привлекателни магазини и сгради. Да, много е красиво, но ми е чуждо. Защо ли?! Няма го дома, хората, които обичам и ме обичат.
През последните няколко години Генерал Тошево много се промени. Също
Като човек, който расте, развива се и става по-красив. До преди година сградите на училищата бяха сиви и неугледни, но след ремонти, напълно обновени, сега изглеждат модерно и красиво. Така постепенно се промениха и
Придобиха привлекателен вид градини, и олющени сгради. В града има читалище, общински детски комплекс, детски градини. Централната част със зеленината и чистотата си не отстъпва по красота на другите градове. Нека това да продължи и да виждаме все по-живи и хубави неща, които се правят
За родния ми град...

Откъс от есето на Деница Иванова:

„...Градът, който ми е дал най-много, където съм научила, най-важните житейски уроци. Моят град – красив, чист и нов. Неслучайно тук звездите са толкова многобройни, въздухът – чист, а обстановката – така приятна... Всеки гостенин остава възхитен от спокойствието, подредеността и гостоприемството на хората... Днес тук, в Генерал Тошево, аз намирам всичко : подслон, приятели, най-милите и ценни неща. И дори да знам, че един ден ще ми се наложи да го напусна, за да се развия, да намеря пътя си, аз пак ще се върна и тогава той ще ме приеме в прегръдката си и ще бъде още по-хубав от сега”

Откъс от есето на Мария Николова:

„Здравей. Аз съм Ели и идвам от големия град. Тук всеки ден се сблъскваме с престъпността по улиците, километричните задръствания и купищата боклук по улиците. Тук не знаем какво е чист въздух, тишина и спокойствие. Всеки ден е надпревара с времето.
Тази пролет за пръв път видях красотите на Добруджа. До тогава само бях чувала за безкрайните полета и яркото синьо небе. Родителите ми бяха избрали да останем в едно градче, близо до Добрич. Още щом слязох от колата, усетих свежия въздух. Накъдето и да се обърнех, виждах цветни градини и усещах аромата на току-що окосената трева. Никога не бях виждала толкова красив град...”